- Тъжно ми е, за Червената Кралица! - Каза Алиса и лицето и изразяваше истинска болка.
- Мисля, че тя е един много нещастен и ожесточен от самотата човек!
- Можеш, да покажеш на изгубилия себе си посоката, Алиса. - Каза Лудият Шапкар и й подаде красива копринена кърпичка с извезани със златна нишка инициали.
- Можеш, да дадеш на изгубеният цел и да му покажеш пътя... - продължи той.
- Можеш, да му покажеш стъпките, през които трябва, да мине , за да успее...
Можеш, да им покажеш, какъв би могъл, да бъде крайният резултат и последствията от промяната...
Можеш, да им дадеш причини...
Но
НЕ можеш, колкото и искрено, да го
желаеш, да научиш някой, който не иска, да бъде научен! 
- продължи Шапкаря и приседна до нея.
НЕ можеш, колкото и силно, да вярваш, да промениш истински някой, който не иска, да бъде променен...
НЕ можеш, колкото и силно и искрено, да обичаш, да накараш някого, да се почувства обичан...
Нито, да те заобича...
Не можеш, да изпълниш всичко това с истински смисъл и лична мотивация, за никой друг!...
Можеш само, да дадеш това, което носиш у себе си и сам желаеш, да раздаваш!
Почти няма човек, който, да не носи нещо ценно у себе си! Но дори ти, да го виждаш!... Дори и НЕ САМО ти, да го виждаш, ако той не може или не иска, да го види!... Ако той, не повярва!... Ако той, не пожелае сам, да го развие! Ти не можеш, да го направиш вместо него!...
Това е, НЕГОВИЯТ път и неговият избор!...
Всеки трябва, да пожелае и да го извърви сам!...
Ти можеш, да дадеш шанс, да създадеш оптималните условия и усещането, че ще си винаги там, въпреки всичко... И да чакаш!...
Защото можеш, да накараш някой, да се държи различно, за известно време, Алиса. Но не можеш, да го промениш, ако той сам не пожелае промяната!
Желанието за промяна често е предизвикано или вдъхновено отвън, но може да се роди само в сърцето ни, Алиса! Запомни това!
🎩"Рошавите мисли на Лидия Шапкар"🧤
Няма коментари:
Публикуване на коментар