( На Ани и Ваня, на Деян и всички деца (не) като другите )
Не подтискай гнева, като с преса
и зад грим, не маскирай вината!
Да се чувства е толкоз човешко!
Всяко чувство ни прави богати!
Не замитай срама под килима!
Погледни във очите и признай си страха!
Направи всяко чувство, за себе си зримо!
Само ти, не живей във греха!
Преди всичко, ти друже обаче
знай, отколе тъй движи Светът!
Тихо плачем, щом ни се плаче
и се смеем, щом пърха духът!
Щом сме хора, от обич родени сме значи.
Лицемер и клеветник, не ще, да ни спрат
с плам и обич, с доброто, да крачим!
Че доброто към всеки от нас е, на път!
За това, ако любиш, обичай!
В сътвореното влагай сърце и душа!
Прошка давай! Щом сгрешил си, търси я, не сричай!
Утешавай! И ще те утешат.
Щом щастлив си, се смей от сърцето!
Щом си горд от успех, се гордей!
Състрадай и подкрепяй детето,
ако някой над него се смей!
Дай ръка, на изпаднали в нужда!
Пак стани, щом подложат ти крак!
Само не подминавай край ближните ти, като чужди,
за това, че различен е техният свят!
И не крий любовта си във пазва!
Благодарен, движи се нагоре, напред!
Любовта всичко в тебе показва,
и на пук, клеветите и злобата, слага всичко във ред!
И тогава, намерили смисъл,
ще живеем в мир, благодат и любов
благодарни, Бог човека така е орисал.
Да оставяш искри във сърцата, се нарича Живот.
© Ивайло Апостолов
22.04.2024
Няма коментари:
Публикуване на коментар