Тя беше впечалтяваща жена. Жена, която няма как да остане незабялязана.
Мъжете я гледаха с желание и уважение, а жените със завист.
Тя беше жена, която се набиваше на очи. Жена, която дори да зърнеш само за миг, имаш усещане, че сякаш си познавал цял живот..
Тя беше жена изтъкана от противоположности... Каквото и да станеше, лицето и изразяваше онова хладно спокойствие, което сякаш казваше "Само с това ли се опитваш, да ме впечатлиш!?".. А дори и когато беше напълно спокойна, погледът и изгаряше с енергия, на която можеше да конкурира само слънцето по юлско пладне .
Тя беше жена, на контрастите... Закръглените и женствени форми, контрастираха приятно с чепатия й характер, а перфекционизма в живота й, с бурите, които бушуваха в душата й...
Тя беше жена, която всеки би искал да има за приятел и никой , за свой враг... Тя беше силна жена , която всеки уважаваш себе си мъж би искал в своя „списък”, но с която малцина биха устояли , за да споделят живота си...
Тя беше жена, която избухва само за миг и след миг вече не помни защо... Която не мрази никога никого и обича
само един, завинаги....
🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар "🧤
Няма коментари:
Публикуване на коментар