На теб
Аз отказвам, да бъда звезда!
Мен ми стига искрата в сърцето
и една достижима мечта!
Не! Съвсем не ми трябва небето!
Аз не искам, да бъда звезда!
Стига своят си път, да вървя
и да давам по въгленче-част от искрата си,
на удавени в страх и вина,
че потънали в мрак са сърцата ни.
На изгубили пътя души,
на от алчност, сърца вкаменени
и такива, що скръб ги души,
да раздавам искрица от мене!
Да съм топло огнище и фар,
не ми трябва неземния блясък!
Мен ми стига, да бъда другар
и любим! И за някого тласък!
И за друг, светлината в тунел...
За надежда изгубил - посока,
за премръзнал, оджак и шинел
няма как да съм, тъй от високо!
Сред тълпата най-нужен е лъч светлина
и искрица любов и човечност!
Аз отказвам, да бъда звезда!
Тъй бездушна, студено-далечна.
Тъй измамно-искрящи са звездите, братлета!
няма как, да те стоплят с лъчи, да ги стигнеш с ръка!
Искам аз, да съм лъч от сърцето, направо на други в сърцето!
Аз отказвам, да стана звезда!
( За звездите е само небето! )
Ивайло Апостолов
24.09.2024
(сн. Pinterest)
Няма коментари:
Публикуване на коментар