Ех, нищожна душа е човека!
Все го блазни, "да гледа у чуждото"!
Все изгодата търси и лекото,
интереса и дребните нужди!
Я водица, ще ти подлее,
Я краче, подличко, ще подложи!
Във лице лицемерно се смее,
зад гърба си, заточвайки ножа.
Няма даже, да клепне със клепки,
ни кутре, за градеж, да помръдне!
Но руши със замах, слага клетки,
само Вуте, напред, да не мръдне!
И се чувства велик, безнаказан,
че е смачкал и компроментирал!
Не, направо богопомазан!...
Но пак в дупчица миша се свира.
Клевета, ще подшушне интрижка
ще сплете и се чувства щастлив!
Да очерни и с гняс, да оплиска,
и живота му мижав и сив
цвят и смисъл добива. И е "истински жив".
Но е същата мижава мишка!
Както казал е мъдро твореца,
Интелекта изкуствен, не важи!
Естествената тъпота е като Мека,
за примати нищожно-продажни!
От пигмеи духовни ми се повръща,
с псевдо ценности, с псевдо морал.
Ала знайте, че всичко се връща!
Всеки жъне, каквото е сял!
Няма лесно, да ни прекършите!
Хвърляйте кал, за да остане.
Някой ден, все калта ще си свършите!
А ние, ще си правим кални бани!
Ивайло Апостолов
03.09.2024
Няма коментари:
Публикуване на коментар