Доверие когато се пречупи
парченцата не можеш, да слепиш.
Лепило няма от къде, да купиш
и пъзелът му цял, да подредиш
тъй както безусловно си го дал.
(Но за предателя ти става някак жал!)...
Пукнатини остават във сърцето
и се просмукват студ, съмнения и мрак.
И страх, че всичко в дар дарено и отнето
те правят вече друг. Ала по-страшно е, че пак
ще срещнеш друг "приятел" някой ден
и той ще те направи на глупак!
И пак, ще бъдеш смъртно наранен
разбрал, че в тази връзка между две души
приятелят си бил единствен ти, души !...
Най-близките, най-смъртоносно те раняват,
Най-дълго раните кървят,
това го знам.
Предателство най-трудно се прощава.
И най-изгубен си! И най-безкрайно сам!
Към другите най-трудно пак намираш път.
Ала успееш ли ти, да опитомиш гневът,
макар че болката в едно с горчилката остава,
по-мъдър ти израстваш, по-голям!
За мъдростта благодари и продължавай
напред! И няма, да останеш сам!
Има достатъчно добро, приятелства и хора, които заслужават❗💞
© Ивайло Апостолов
31.10.2024
Няма коментари:
Публикуване на коментар