ЖИВОТЪТ НИ Е КРАТЪК, КАТО МИГ

Животът ни е кратък, като миг.

Проблясък, дим, изпушена цигара...

Сподавен стон в тълпата... Вик...

И всичко е отново на кантара.

Живота на парче не се дели.

Той е безброй моменти споделени

на щастие! Без ако и дали...

На ние мигове, а не на теб и мене.

Живот е като прегръдка след разлъка.

Целувка страстна, миг пред раздяла. 

Сълза отронена от радост... или мъка.

Перо откъснато от птица отлетяла.

Миг на възторг, от някоя победа...

Миг на покруса, подир някое падение.

Миг безнадеждност, пред безизходна беда

и миг на вяра в себе си и в пътя, към спасение.

Животът ни е низ от кратки мигове.

На сблъсъци и страсти,... на терзания.

На крах на предразсъдъци и митове...

На смелост, въпреки страха и колебанията.

На обич, въпреки десетките предателства!

На вяра, въпреки лъжите и заблудите!...

На чест и разум, въпреки ласкателствата.

На искреност, в тълпата лицемерни люде!

Животът ни пресреща с изпитания

и ежечасно ни предлага избори.

Да търсим себе си и смисъл, ... а не оправдания...

И с всяка крачка, приближава ни към извора.

© Ивайло Апостолов 

22.11.2024