Аз мога дълго, много дълго, да те чакам!
Дори и листите от календара,
до сетния в нозете ми, да се отронят
като листата есенни в гората.
Само, да знам, че ще слезеш от влака,
ти отново на моята гара!
Пак ще те чакам с букет на перона...
Дори сняг, да посипе косата ми!
Аз мога, да стигна далеко! Далеко,
отвъд хоризонти и отвъд всички граници!
Само, да знам, че там топло и меко,
ще обгърнеш сърцето ми на душата си с нежните страници!
Аз ще се върна, дори от безкрая!
Отвъд времето и пространството!
Аз ще се върна! Стига само, да зная!
Че ме пазиш в сърцето си нежно и страстно!
Аз мога, да ти дам всичко! Всичко,
което имам и което нямам!
За да не мръзне сърцето ти самичко!
Само прошепни ми, да остана!
Аз ще тръгна навсякъде с тебе!
Само кажи ми, да хвана ръката ти!
Ще пребродя и мрак и небе!
Стига само, да знам, че имам място в душата ти!
© Ивайло Апостолов
24.11.2024
Няма коментари:
Публикуване на коментар