Ако жадуваш, за звездите,
бъди готов и знай приятелю.
Върхът е друже, за орлите
Те, знаеш, не живеят в ято!
Върхът е тъй самотно място,
обрулено от ветровете!
От злоба, завист и предателства!...
Там трудно, ще отгледаш цвете!
С мъртвешкият си дъх и шепот,
ще те попари завистта!
А клеветата, ще изрони
под корените ти пръстта.
Тъй с наслаждение, без шум и двете,
ще тласкат теб към пропастта!
Пази се, ти от ветровете
на подлостта и користта!
Бъди готов, за плодовете
на Егото и алчността,
Отровен плевел са и двете
отравят всякоя мечта!
И в миг, пречупват й крилете!
Все пак, не спирай, да твориш и да мечтаеш!
Над рамките и чуждите очаквания опитвай, да се извисиш!
Да бъдеш себе си... Детето в теб прегръщай, щом ридае.
За миг дори, не спирай, да летиш!
© Ивайло Апостолов
15.12.2024
Няма коментари:
Публикуване на коментар