Ще дойде миг, ще спра, да те обичам!...
Когато слънцето над хоризонта ни изстине.
Там, гдето успоредните в далечината се пресичат,
безкрайността, когато пътят си измине!
Когато Фениксите спрат, да се прераждат
и в свойте пепелища, да възкръсват!
Когато нищо не остане, за изграждане.
И във окръжност, се извие кръста.
Когато и последният човек изгуби вяра.
Когато сетната звезда изгуби своя пламък
и не остане камък, върху камък,
в този час, ще сложа любовта си, на кантара!
Но до тогаз си моя, неизменно!
Обичам те! Макар, несъвършено!
© Ивайло Апостолов
13.12.2024
Няма коментари:
Публикуване на коментар