Фото: Disney
Когато и последното листенце се отрони
от розата в покоите на звяра,
ще прочетеш сърцето ми под всички златни брони!
Там пише, кой е негов господар
и кой държи ключа към дверите желани,
под похлупака, който красотата крие.
Там гдето стихват всички урагани
и спят смирено най-неукротимите стихии.
И може би, ще видиш ти тогава,
с душата си и чудото под външността злокобна!
И ще напиеш зажадняла там на любовта бокала,
защото тя е безусловна по природа!
Защото любовта съгражда и променя,
когато безусловно се раздава.
С искра божествена е тя благословена.
Душата любовта ти извисява, все по-съвършена,
и по-мъдра, все по-благородна, по-смирена.
Света и себе си отново, да пресътворява❗🌟
© Ивайло Апостолов
23.12.2024
Няма коментари:
Публикуване на коментар