Всеки вярва във своето коледно чудо
и се моли горещо, за сбъдване.
Но в сърцето ни няма вече обич за другия.
А за своето сбъдване пръст, дори не помръдваме!
Топлината изчезна помежду ни, изглежда
и сърцата ни бавно, постепенно изстинаха.
Добротата изгубихме и няма надежда.
Студ сковава душите ни в най-свирепата зима.
Всички свикнахме с евтина, бърза наслада!
Знаем, всичко с пари се заплаща.
И превърнахме другите в средства, в цел и в награди!
Но за грешките, с част от душите си плащаме!
И превърнахме тъй живота си в стока.
Доброта, чест, достойнство нищо вече не значат.
Те разменна монета са без стойност, защото
и душата не струва дори и петаче.
Озлобени, самотни, отчуждени, забързани
и загубили сякаш безвъзвратно разсъдъка си,
Съдим вечно прибързано, по факти повърхностни,
според скритите си комплекси, страхове и предразсъдъци.
Всеки моли, за своето коледно чудо,
но в душите ни няма човечност и вяра.
Как намразили себе си, да възлюбим ний другия
и да спрем кръговрата в този свят на поквара!
Да си спомним, че всички сме стойностни хора
и гори в нас искрата божествена!
Че заедно само, пак ще тръгнем нагоре
и че НИЕ е, нещо съществено!
© Ивайло Апостолов
24.12.2024
Няма коментари:
Публикуване на коментар