ЗА ХОРАТА, КОИТО СА СЪС НАС И ХОРАТА, КОИТО СА ВИНАГИ ДО НАС...

 

- Имам странното чувство, че водим сами тази битка! - каза Алиса. А уж имахме толкова много съмишленици, които споделяха същите идеали и цел...

 - Хората имат огромна потребност, да се чувстват част от нещо по-голямо, Алиса. Имат нужда, от потвърждението, че тяхните ценности и и идеали, са значими не само за тях и от сигурност, че имат достатъчно сила, за да ги постигнат. Но тази потребност от приобщеност и сигурност е в постоянен конфликт с тяхното Его.

Опитът ми показва, че съмишлениците, които срещаме по житейския си път, твърде често ни виждат като хора с които споделят и подкрепят една обща идея - тяхната! Естествено е, когато у човек се зароди някоя идея и й се отдаде напълно той, да е свръх фокусиран върху нея, като към своя рожба. И когато срещне други хора, у които се е зародила същата идея и са я приели за своя кауза, да му се струва достатъчно, че след като заедно споделят една обща идея е достатъчно те, да го подкрепят по пътя му към нея!

И когато ти имаш свое виждане как да се стигне до превръщането й в реалност, изведнъж осъзнаваш, че си сам, на своя път, докато подкрепяш онзи, с който уж вървите заедно, към една и съща цел, по неговия!

- Понякога обаче, ще срещаш и хора, които наистина, ще оценят, не само идеята ти, но и теб самия! Понякога, дори без да си ги търсил! И те, ще обръщат внимание не само на идеята ти, но и на начина, и на всяка малка подробност. Защото за тях, ще си важен ти самият!

Това е подарък от живота, за теб, Алиса!

Цени го!

Из🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

30.12.2024