А бяхме млади. Бяхме толкоз млади!
Наивно вярвахме, дори във невъзможното.
А любовта ни местеше грамади.
Дори, да ни проклинаха, като безбожници!
Дори, да ни препъваха, политахме!
Дори, да ни предаваха, прощавахме!
Очаквания чужди, не зачитахме.
Дори, да ни засенчат, пак изгрявахме !
И любовта ни, пълноводен ручей
обливаше с дъги и звездопади.
И нямаше какво, да ни пречупи.
Бяхме щастливи, влюбени и млади!
Сега, със теб любов сме вече други!...
Ала все още, също толкоз страстно любим!
Макар и все по-рядко с трепет и на глас, да го изричаме,
сърцето ми шепти и във очите ти чета "Обичам те!... Обичай ме!💞
© Ивайло Апостолов
18.11.2024
Няма коментари:
Публикуване на коментар