Със някой хора ни сближава разстоянието.
Със други ни разделя близостта.
Към Него ни въздига разкаянието.
А мерзостта, проваля в пропастта.
Любов и блага дума, ето пътя
прехвърлящ мостове един към друг.
А подлостта основите им мъти
Предателството ги разбива, като с чук.
Ръцете са спасителни въжета,
които хвърляме към падналият в кал.
когато грее истински сърцето
нетърсещо ни благодарност, ни похвала.
Раздаваш ли се, не дири изгода,
защото любовта е безвъзмездна.
Макар човека, да е хищник по природа,
без любовта безследно ще изчезне.
Защото тя е тази крехка нишка,
която спомня, че сме по подобие на Бога.
Без любовта, ще се стопим като въздишка
безследно и без смисъл в епилога.
За туй, обичайте дорде сте живи
човека и живота, и доброто.
Само с любов, ще бъдете щастливи
и смислени, дори в праха по пътя към Голгота.
Ивайло Апостолов
25.03.2025
Няма коментари:
Публикуване на коментар