Едно от най-древните, най-прогресивните, но е най-противоречиви открития на човешката цивилизация е езика.

Безспорно възможността, да материализираме своите идеи и да предаваме своите мисли и чувства на другите и да разберем техните, е едно от най-важните постижения, дали най-голям тласък в човешката еволюция.

Възможността, да назоваваме нещата, съществуващи около и в нас, и техните взаимоотношения им дават възможност, да съществуват като такива, в представите на всички и да се разбираме помежду си.

Но умението на човека, да сложи думата на пътя между своите мисли, желания и намерения, и своите действия. Или между себе си и другите, е не само възможност, да прехвърля мостове.

Дава му възможност и чрез думите, да изгради стени, зад които, да крие истинските си мисли и намерения.

Човека вдъхва на езика собствен автономен живот във времето и пространството, който дава възможност, на нашите идеи, да съществуват независимо от нас и не само, да описват на другите съществуващото и случващото се в реалния заобикалящ ни свят, но и да въвежда останалите и нас самите, в имагинерни несъществуващи светове.

Защото илюзията на думите е много по-силна от илюзията на привидно очевидното.

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤