Кога порасна изведнъж, кога порасна?
Изгря в живота ни, като дъга след дъжд.
Изгря и висината стана толкова ясна!
След толкова години на очакване,
Дойде като възвишен благослов
надеждата ни с твоето проплакване.
И после, сякаш в миг се преобърна
живота ни. И сякаш рухна отведнъж!
Но ти, тъй здраво беше го прегърнал...
И изградихме друг, по-стойностен и по-осмислен
живот, със още повече любов.
По-истински живот. И някак по-пречистен.
През много минахме. И много преживя.
От детството и от смеха пропусна много.
Ала не се отказваш и сега.
И учиш ни на сила, да напредваме
И учиш ни на мъдрост, да решаваме,
И учиш ни на воля и търпение.
Как да не спираме, но да не тичаме.
Как с малки стъпки как да продължаваме.
И безусловно как да се обичаме .
Кога, кога порасна изведнъж?
Докато учеше ни на кураж, любов и сила сред тревогите...
На вяра в теб, на вяра в себе си и в Бога,
превърна се в един прекрасен мъж.
© Ивайло Апостолов
15.05.2025
Няма коментари:
Публикуване на коментар