НАПРЕД ВЪРВЯ, С ВИСОКО ВДИГНАТА ГЛАВА

(Може би, който трябва, ще се припознае!?

А може би, не!?)

Напред вървя, с високо вдигната глава

и плъзгам поглед по лицата и стоборите.

Ала дори и не ми пука за това -

след мен какво с полуглас си говорите.

Кой клеветил, пък кой надал ухо

и сплел със завист някоя интрига.

Несмели думи на безсилно кухо същество,

примесват се с прахта след мен, но без да ме достигат.

Безлични думи и двулични думи -

след сведен поглед, неизказани пред мен.

Щом нощем спи спокойно съвестта ми,

а с чест живея всеки следващ ден,

не ме е грижа, нека другите говорят 

злорадо и ехидно зад гърба ми.

Щом ехо са зад мен, каквото и да сторят,

все още значи давят се в прахта ми.

Защото зная, сянката се влачи 

зад този, който е с лице към светлината.

И онзи, който е с лице към правотата 

очи, в очи с теб без страх, от сенките, на светло, ще прекрачи! 

Благодаря за всеки минал ден,

ала назад не се обръщам и не се оплаквам!

За мен е важно само, кой все още крачи редом с мен,

защото рамо, в рамо бъдещето ни очаква❗

А на клеветниците сплитащи интриги,

ще спомня само - всичко сторено се връща.

И миналото рано или късно, те застига.

Тогава целият ти свят се преобръща.

© Ивайло Апостолов 

12.05.2025