събота, 17 май 2025 г.

 ”Учителю, коя е голямата заповед в закона? А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум". Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си". На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.” (Матей 22:36-40). 

***

В утрото на Цветница - християнският празник, символ на живота и възраждането, един текст ме върна отново към размислите за Духовността и Идологизирането, за Вярата и Църквата. И по специално, към Втората  от 10 -те Божи заповеди, която гласи:

 " Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята."


Не съм теолог, но никъде в Библията или другаде, не съм срещал, Исус да говори за друг "храм на вярата", освен Душата човешка.

Мислех за това, че изгони търговците от храма, а наследниците му, направиха от Религията, оръдие за контрол, а от Църквата индустрия.


Мислех си, че "рожбата на Апостол Петър" е строила най-светлите си и помпозни катедрали, в "най-тъмните" векове.

Страхотно и достойно за уважение богоугодно дело е, да пазим културно-историческото си наследство!

Особено за онези, за които е свързано с националната им идентичност! За нашите деца! 

Но, когато се обединяваме около една трагедия, свързана с нещо материално(пък било то и толкова прекрасно и ценно ), а в това време, оставаме равнодушни към факта, че милиони деца по света продължават да умират от глад, липса на елементарни лекарства и лекарска помощ. Тогава, може би е крайно време, да преосмислим и преподредим приоритетите си!

Нали човекът е "венец" на божественото творение и носител на "божествената искра"!


 

Важно е, да имаш ценности!

Но как подреждаш приоритетите си, не е по-маловажно!


Понякога е нужно, да сравним несравнимото, за да видим до какви абсурди, е стигнало Човечеството!


Из🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...