Живял ли си във своето "ДАНО",
или раздиран от вина по ВЧЕРА.
Блуждаел ли си ти между "Дали,... или ако..."
без брод в безпътицата, да намериш?
Изгубен бил ли си, сред страхове,
които ръфат смелостта ти, като псета?
И предразсъдъците, като бесове,
съдбата ти, да разиграват на монета.
Да, знам нелеко е, да бъдеш автентичен.
Да си отхвърлен, да изпъкваш, да не пасваш!
Но смел бъди! Да бъдеш в мир със себе си,
макар, да си различен.
Така на ръст душевно ти израстваш.
Не чакай утре! И заради вчера, не унивай!
Не се страхувай и мечтите не убивай
в зародиш ! И живей с морал и чест!
Тогава, по-спокойно ще заспиваш.
Живей, обичай като себе си, от ДНЕС❗
© Ивайло Апостолов
07.05.2025
Няма коментари:
Публикуване на коментар