четвъртък, 12 юни 2025 г.

АКО СИ ТРЪГНЕ БАЩАТА



АКО СИ ТРЪГНЕ БАЩАТА


Ако тръгне бащата, тъй добре, да се помни,

всички плащат цената. Но щети най-огромни, са в света на децата.


Ако тръгне бащата и остави домът си.

Ще го връщат децата всяка нощ във съня си.


Ще ги мъчи вината, ще ги къса отвътре.

Няма кой, да закърпи раните във душата им.


Най-големият крах, най-голямата криза,

най-големият страх в който детството влиза


туй не е бедността. Ни тормоза от другите.

А че някой баща, е оставил съпругата.


Изоставил е майката... Изоставил е детството.

Изсушава му корена. Разрушава семейството.


Резултата е ясен, резултата е същият.

Ясно казвам на глас, щом си тръгне бащата


и непълна е къщата, разрушава тогаз 

топлината и огъня, а не просто огнището.

На детето душата той захвърля я в нищото.


Сред сълзи и страдания, страхове и терзания,

сред вина и въпроси, и крещящи мълчания.


Любовта не се проси. Безвъзмездно се дава.

А когато си тръгне, празнотата остава

и измъчва ума ни.


И сърцето се лута без компас, без посока,

със изсъхнали корени. Без основа, за утрето.

И с криле е, преломени.


Без надежда, за свързване, без щастливите спомени 

и с милиони въпроси без отговор и привързване

Тъй, бедите са сторени.


Че бащата и майката, са не само призвание

и не само награда, роля и изпитание.


Те са обич и грижа, принадлежност, подкрепа.

Сигурност, за безгрижие и модел за детето.


И са Супегерои и светци, и безгрешници

И детето връз себе си, взема техните грешки,


отговорност и срам, и виновност и страх...

И разбиват се малкият Аз и сърцето на прах.


Изневяра, към другия е не просто предателство 

към партньора ти, чу ли! То е предизвикателство.


Но не сривай мостовете! Търси прошка и път!

Изкупление често променя Света.


Ако тръгне бащата, не е важна причината

- неразбиране, страх, репутация срината...


Ако тръгне бащата, то детето е счупено.

А не биват децата, ни слепени, ни купени!


И не ползвайте тях като щит и оръжие.

Не пренасяйте в жертва детското целомъдрие


и невинност, пред избор между вас, в мелодрамата!

Те са ВАШИ деца. Имат нужда от ДВАМАТА!


Ако тръгне бащата, чупи малкият мъж,

а без рицар остава и герой дъщерята.


Ала рухне ли в пепел някой брак изведнъж,

не "на всяка цена" се спасяват нещата.


Забравете борбите, за контрол и за власт.

Забравете войните и дайте си шанс!


Забравете горчилката, нараненото Его!

Тук детето е важното! Помислете за него!


Заедно, се борете със сърца и със лостове.

Помежду си търсете път и вдигайте мостове!


Бащата е пример и модел, и завет.

И дори, да се случи, всеки сам своя път,

да изгражда напред.


Не лишавайте детството от баща! Ще сгрешите!

Ако искате свойте деца, да спасите!


© Ивайло Апостолов

     13.06.2025


Стихотворението е вдъхновено от текста по-долу и е творческа интерпретация, която не трябва, да се приема буквално.

Важно е, да уточним, че 

Често попадаме в отровни нездравословни взаимоотношения, в които НЕ трябва, да оставаме "на всяка цена"! 

Но и твърде често, се отказваме прекалено лесно партньора си, който е бил наш личен избор. От семейството и от децата си, които да плод на любовта ни! 

Твърде лесно!

И цената е твърде висока, защото децата се превръщат в залог. А за жалост не рядко, в разменна монета и дори оръжие в излишните ни патетични борби за надмощие, лична правда и вендета!

А това е, недопустимо!

Точно за това е много полезно следващият текст, да бъде прочетен❗



Когато бащата си тръгне — всички плащат цената.


Нека го кажем ясно.


Най-голямата криза, пред която може да се изправи едно дете,

не е бедността.

Не е тормозът в училище.

Не е липсата на пари за университет.


А липсата на баща.


Независимо дали си тръгнал с изневяра, от страх или защото са те изтласкали —

резултатът е един и същ:


➡️ Дете без компас.

➡️ Бъдеще без посока.

➡️ Поколение без основа.


 Нека поговорим.


 1. Изневерилият баща не предава само жената — а чупи детето.


Онзи роман, онази кратка тръпка?

Те не унищожиха просто доверие.

Те разрушиха род.


Защото от момента, в който стана баща,

ти не си просто мъж.


Ти си водач.

А когато водачът напусне?

Цялото царство се срутва.


---

 2. Жените, които използват закона като оръжие, не са по-добри.


Да, светът е на твоя страна.

Да, съдът ще те нарече смела.


Но само защото можеш да унищожиш един мъж законно,

не значи, че трябва.


Да изолираш бащата, защото чувствата ти са се променили —

това не е сила.


Това е саботаж на бъдещето.


Децата не се интересуват от егото ти.

Те жадуват за постоянство.


---

 3. Науката е категорична: Децата растат по-добре с бащите си.


– Момчетата без баща са по-склонни към насилие.

– Момичетата без баща – към експлоатация.

– Всички страдат емоционално, когато татко стане призрак.


Да, самотното майчинство може да е "нормализирано".

Но не е идеално.


Ако това те засяга?

Провери статистиката за:

🔹 затвори

🔹 отпаднали ученици

🔹 депресия


Липсата на баща не е просто рана.

Това е проклятие.


---

 4. Мъже: не започвайте семейство, ако не сте готови да го поведете.


Бащинство не е статус.

То е завет.


– Не можеш да изневеряваш, защото "тя се е отпуснала".

– Не можеш да започнеш ново начало, сякаш предишното дете не съществува.

– Не можеш да "лекуваш себе си", изчезвайки от живота им.


Децата не прощават лесно забравата.

А бащата, който не пази клетвите си, не бива да очаква лоялност,

когато остарее.


---

 5. Жени: разводът не отменя ролята на бащата.


Вече не го обичаш? Добре.

Но той остава баща.


Продължила си напред? Прекрасно.

Но децата имат нужда и от него.


Когато обърнеш детето срещу бащата,

не го защитаваш.

Наказваш го.


И то ще ти го върне… един ден.


---

 6. Децата не са "устойчиви". Просто мълчат.


Усмивките крият объркване.

Мълчанието – травма.

"Добре съм" – е репетиран отговор.


Те усещат:

– Когато новият партньор получава повече внимание

– Когато ги изключват от семейни моменти

– Когато любовта се превръща в състезание


Те не се адаптират.

Те се пречупват – тихо.


---

 7. Мъжествеността не се преподава – тя се живее.


Момчетата не стават мъже чрез думи.

А чрез пример.


Ако ти не си там?

Ще търсят модела на мъж в:

улицата, 

екрана 

или хаоса.


И нито един от тях не създава мъж,

на когото би се гордял да приличат.


---


Финални думи: Да се провалиш като съпруг не значи, че си се провалил като баща.


Мъже:

Може да сте загубили брака,

но не губете мисията.


Жени:

Може да сте наранени,

но не жертвайте бъдещето на детето си,

за да успокоите егото си.


Защото когато бащата си тръгне —

или бъде изгонен —


всички плащат.

🔹 Децата.

🔹 Паметта.

🔹 Душата на следващото поколение.


Затова —

без значение дали си мъжът, който изневери,

или жената, която затвори вратата…


 Поправете го.


Защото децата не искат да знаят кой е бил прав.

Те просто искат и двамата да останете в битката.


---


Източник: Adbox, чрез "Благословени от корена"

А ето и още един интересен текст, от първо лице

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Родени сме с души на пеперуди

Родени сме с души на пеперуди, приятелю. Не вярвай ти в заблудите на разни мижитурки безгръбначни. Щом имаш воля, значи има начини! Не вярва...