Ще те скрия далеч от фалшивият свят.
Ако трябва, далеч зад безкрая.
Няма даже за миг, да погледна назад.
Искам с теб, да летя и мечтая.
Ще те скрия, далече от чужди очи.
От човешката завист и злоба.
Ще сплета в косите ти лунни лъчи
и от облак най-нежната роба.
Там, в магичната, тайна далечна гора,
гдето птиците в хор чуруликат
и в темп барабанен пулсира дъжда.
аз по име към теб, ще извикам.
Ще приседнем на края на тихата нощ,
без и лъч светлина, да допуснем.
Ще погалим с ръка неспокойният дъжд,
без ръце и за миг, да изпуснем.
И до утрото там, ще е нашият храм,
Преди пак, да разцъфне зората,
всички наши мечти, като дар ще ти дам.
Свят вълшебен, за двама, в краката ти.
В този приказен замък в магичната нощ,
в прегръдка на тихо безвремие,
любовта ще разцъфне в своята мощ
и под своето крило, ще ни вземе.
Тъй прегърнати нежно, премрежили взор
в едно слели и пулс, и дихание,
на пътеката лунна, под звезден простор
с най-интимните наши желания.
© Ивайло Апостолов
25.07.2025
Няма коментари:
Публикуване на коментар