И есента нахлу в душата ми със щурм.
С къдрици разпилени, в злато от листа попарени.
С вихрушка невъздържана и много шум.
Разбърка умореният ми ум
и смачка недопушената си цигара.
Прегърна ме със пъстър листопад.
Косата ми разроши с буен вихър.
И в миг застина все забързаният Свят
край мен и стана пасторално тихо.
А тя, приседнала на пейката до мен
в ухото ми прошепна: "Не тъжи!"
До теб съм! Днес и в утрешният ден...
Не ще премръзваш от обиди, хули и предателски лъжи❗
Повярвах й! Нали съм оптимист.
В доброто вярвам, въпреки калта
изпръсквана връз белият ми лист.
И въпреки ножовете в гърба,
след лицемерни думи и усмивчици фалшиви,
от хора, на които давал съм ръка!
Спокойно спете вий, безскрупулно успали съвестта си.
Аз няма, да се дам приживе❗
© Ивайло Апостолов
20.10.2025
Няма коментари:
Публикуване на коментар