Да можех, мислех си, да почна пак живота си, отново!
Без, да допусна всички днешни грешки...
Дори и да поправя днешните,
дори да не допусна всички чужди,
пак бих допуснал, друже други грешки, нови!
Защото, да се учим с грешките си е естествено и нужно!...
И е полезно и съвсем човешко!
Не можеш чужд живот, да заживееш на готово.
Ала не бих бил същия тогава.
Живота ни осмисля всичко сторено.
Парадоксално, всеки крах ни извисява,
щом продължим. Макар, да сме съборени.
Защото опитът е най-добър учител.
Животът чужд, тъй често е химера.
Защото всеки избор те превръща във творец, от зрител.
Ти не приемай всичко, като лъскава монета, на доверие!
В живота ДНЕС, да бъдем и творци, и главни персонажи.
Със собствени мечти, любов и сбъдване.
Със свои думи всичко, да разкажем,
е по добре, отколкото за чужди, да бленуване и мрънкаме.
Защото всяка грешка, всяко чувство ни изгражда.
И с всеки избор по-добри и силни, ще израстваме.
Да бъдеш себе си и да споделяш, по-добре е от прераждане.
А да обичаш споделено, е възможно най-прекрасното!
И за това, не скланяй ти глава!
Мечтай и сбъдвай! Със своя светлина блести, с финес!
Втори живот, не чакай за това!
Обичай, вярвай и споделяй всичко ДНЕС!
© Ивайло Апостолов
06.10.2025
Няма коментари:
Публикуване на коментар