Ти можеш ли безпрекословно, да обичаш.
Без скрити тайни и "едно на ум"?
Помни, че любовта не е в клетвите и вричанията,
Отдаване е, нежно и без шум.
Например, себе си обичаш ли, човече?
Без гузна съвест и неугнетен.
Приемаш ли се, без противоречия
такъв, какъвто си - несъвършен.
Приемаш ли се с гафовете, с грешките.
Прощаваш ли си бързо след това.
Или позорно свиваш в срам платна?...
И пазиш ли у себе си човешкото?
Харесваш ли човека в огледалото?
Или отвръщаш от ликът му взор
Завръщаш ли се често към началото?...
Към някой крах и публичен позор.
Приемаш ли лицето си и тялото
И своите емоции, желания...
И черното и себе си и бялото.
Или се давиш в разочарования?
Изправяш ли се бързо след падение?
И продължаваш ли напред, без колебание?
С отговорност взимаш ли решения?
Или разкъсваш се от угризения?
Как да решим житейските си ребуси?
У ближния, как демона, да любим и светеца?
Тъй както ни е учил младенеца .
"Обичай ближния, тъй както любиш себе си!"
© Ивайло Апостолов
18.12.2025
Няма коментари:
Публикуване на коментар