Обвиняваш ли често край себе си хората,
за злочестата участ след някой провал?
И опитваш ли често, да търсиш опора
у сърца, сътворени от кал?
Отпускаш ли често на чуждото мнение
ти юздите, от страх, да не бъдеш отхвърлен?
И оставяш ли други, да взимат решения,
докато не превърнат искрата у теб, в късче въглен.
Отговорност поемаш ли ти, за своите избори.
и за грешките си, ответственост.
или ревностно криеш ти техният извор
замаскиран зад сива лицемерна посредственост.
Запомни, платнохода пори смело водата.
Не потъва за това, че е в нея.
Потъва когато буря скъса платната
и водата изпълнила трюма прелее.
За това, смел бъди, отговорно с достоиноство
изпъни здраво на живота си сбруята в длани.
Ще зарастват помни и най-лютите рани,
щом достигнеш мечтата си! Ти си своето войнство...
И в своя сценарий, ти си избрания❗
© Ивайло Апостолов
07.01.2026

Няма коментари:
Публикуване на коментар