НАУЧИХ СЕ...

Научих се, да чакам и търпя.

На удари и думи в гръб, да устоявам.

По Вчера жал и гняв, да не тая.

И грешките си пак, да не повтарям.

Научих се, по-лесно, да решавам.

Да гледам истината право в очите

и повече във себе си, да вярвам,

когато се присягам към мечтите си.

Научих се, по-лесно, да прощавам

и да откривам щастието в малките неща.

По име мерзостта, да назовавам

и да посочвам сенките в нощта.

Да се харесвам, тъй - несъвършен.

Човечността, да търся, не изгодата.

Да вярвам повече, в доброто и в утрешният ден.

Да не превивам крак пред кукловодите.

Да съм разбран, а не да бъда прав.

И щом обичам, да е без условности.

Да оценявам, даже залъка корав.

На мястото си, да тежа. Да не изпадам в безтегловност.

Научих се, да бъда по-смирен.

И да ценя в противника си силата.

Да губя с чест. Вместо със приз, да съм. Обезчестен.

Че дар е, с чиста съвест, да заспивам.

Да търся смисъла и вътрешния си баланс.

Да си простя! И миналото, да отпусна, да си тръгне.

Да бъда благодарен и да давам втори шанс.

Почти прощавам на врага си. Но не го допускам, да се върне.

За чуждо, не завиждам. Не ламтя,

за много. Оценявам малкото, което имам. 

Над суетата, да се извися.

Да съм щастлив, вместо при спора връх, да взимам.

Не се опитвам винаги, да бъда пръв.

Ако скърбя, сълзите си не крия.

Ала не ще допусна, да съм жертва или стръв.

Просто ценя душата си. И ще я преоткрия❗

© Ивайло Апостолов

    19.01.2026