Мечтай, приятелю! Но не очаквай нищо
от Утре-то си предварително!
Съмнението се промъква, като хищник
и прави ни тъй колебливо-нерешителни.
Очакванията оставят мътна диря,
когато не разлистят цвят в сбъдване.
Сърцето с полутонове вибрира,
а не тупти. Като в премръзване.
Не съжалявай ти, за своето Вчера,
Не се поддавай на разочарования.
Праха изтупай на мечтите от ревера.
И запретни ръце, за мироздание❗
И наслади се на моментите СЕГА, с любимия.
На малките искри на споделено щастие.
Това е смисъла. Незабравимо е!
И те преражда, като Феникс и причастие.
© Ивайло Апостолов
18.01.2026
Няма коментари:
Публикуване на коментар