Изпълни се света околовръст с притворство,
с фетиши, идоли фалшиви и лъжепророци
Превръщаме дори и любовта в единоборство.
А после, търсим друг, да плаща ненаучните ни уроци.
И интересът властва над морала,
а Азът се души в самозаблуди.
Уж хора сме, а давим се като чакали.
С кръвта на праведниците, по старому ликуват Юдите!
Човешкият живот, петак пробит не струва,
а алчността се пръска от пресищане.
Танатос със душите ни пирува
опиянен, сред глутница човешки хищници.
Мамон душите ни поглъща, като безконечна бездна.
Осмисляме се с вещи, вместо с обич, сбъднати мечти, идеи, споделени мигове.
Човечността у нас почти съвсем изчезна.
а доброта и съвест, се превръщат в архаични митове.
Ще се събудим ли, приятелю от Ада,
който създадохме, отдадени на страстите?
Да любим безусловно пак, без да очакваме награди.
Щастливи с малкото. Смирени, като след причастие.
Добро, да правим мълком, без фанфари.
И вярващи, да вдъхваме надежда.
Искри, да палим в другите. Макар и не веднъж опарени.
Макар и счупвани, да грижим с обич пак и с нежност.
И ще повярваме ли пак, чистосърдечно, без съмнения
в Доброто, в истината и в човека?
Ще спим ли пак, но без кошмари и без угризения,
делили щастие и скръб с любимите си днес и утре, и во всеки !?
© Ивайло Апостолов
24.01.2026
Няма коментари:
Публикуване на коментар