Ако те гложди песът настървен,
на завист нечия, от вчера.
От куп предателства, ако се чувстваш уморен,
Разбиране, ако не можеш, да намериш.
Щом съмнение трови душата ти
и със свредел умът ти човърка.
Ако губиш от поглед мечтата си,
а сърцето от обич не пърха.
Ако губиш полекичка вяра
и в скръбта, не намираш утеха.
Ако мислиш, че хвърлен е зара
и в тълпата не виждаш Човека.
В труден миг, ако губиш опора,
а край теб посивява светът.
Знай, зад мрака блести кръгозора
и добрите дела, са на път.
© Ивайло Апостолов
29.01.2026
Няма коментари:
Публикуване на коментар