ДА ГУБИШ СЕБЕ СИ, НЕ Е ДОБРА ПРИВИЧКА

Ний граница сме между сянката и светлината.

и изтъкани сме от мрак и слънчеви лъчи.

И с всеки избор, да избираме зората

сме надарени с разум, воля и очи.

И със сърце, да ни подсказва всички тайни,

щом сме несигурни във своите решения.

Със вяра, да не губим пътя си от отчаяние.

В неволите, да не отпаднем духом примирени.

От сенки и лъчи сме изтъкани.

На добродетелите и пороците в едно сме съпричастни.

Но важното е, след недозарасналите си сърдечни рани,

край чуждите, да не отминем безучастни.

Че си слепец или глупец навярно,         край себе си, ако не виждаш злото

и го подминеш мълком, безучастно.

А сляп ако оставаш, за доброто,

обричаш себе си, на съществуване нещастно.

Но нужно е помни, да сложим граница,

за нечия поредна вопиюща нужда.

Отгърнеш ли изписаната страница,

ще видиш как отсяваш своите от чуждите!

И ако някога, внезапно, неочаквано, 

за някой станеш "лошия във филма",

то значи, твърде дълго си го чакал,

да те използва. И за даденост те взима.

Че често тъй устроени са хората,

привикват бързо с грижата и добротата.

За задължение и норма те приемат ли опората ви.

Всуе са смятат, благодарност и отплата.

Забравят бързо за защитата, опората

десетки пъти , в сблъска им със несгодите.

И възроптават, ако нарушиш със своето "не" комфорта им,

дори един единствен път. Това им е в природата.

Ти неизбежно, в някой миг достигаш до предела си

и твоето ясно "не", те разтревожени са чули.

Веднага, ще настръхнат, че не си на себе си.

засипвайки те с обвинения и хули.

Това не значи, да не бъдем съпричастни,

подкрепящи, човечни и любящи,

а просто, да се пазим от натрапници,

за хора в нужда, истински ценящи.

И ако някога те нарекат "жесток"

и лош, за туй че отстоял си личните си граници

помни, да се обичаш е урок.

И започни "на чисто", с нова страница.

И винаги, оставяй под черта:

Да губиш себе си, не е добра привичка.

А сигурна рецепта за това,

да си нещастен е, да угодиш на всички❗

© Ивайло Апостолов 

     25.02.2026