Ако се мислиш сам, за епицентър
но търсиш извън себе си вина
помни, Светът отдавна има център!
Ще се върти и с теб, и след това.
Ако се мислиш, за неоценен
и заслужаващ повече от други,
помни, сами творим ний всеки следващ ден.
Но роби сме на своите заблуди.
Ако се виждаш като жертва на съдбата
и че живота още нещо ти дължи
помни, сами ковем криле или окови за душата си.
И без значение е колко пъти падаш, а дали ще продължиш!
Ако си неудовлетворен
и съвестта човърка във душата ти,
не проецирай свойте страхове
навън. Чудовищата са в главата ти.
Запитай се, какво наистина душата ти гнети,
за да трепти или като оса, да жили?
Прости си и освободен от болка полети
напред, повярвал като мен в своите сили.
© Ивайло Апостолов
28.02.2026
Няма коментари:
Публикуване на коментар