Когато отглеждаш болно дете, често спираш да бъдеш ЖЕНА. Тогава си просто МАМА. Никоя друга роля не ти подхожда. Ти си грижа. Ти си закрилница, опора, сила, защита, тревога, мъка и тъга. Нямаш право на слабост, отчаяние и грешки. Измачкани дрехи, неугледен вид, защото нямаш време за себе си. Ти се бориш за оцеляване. За лъч надежда за детето си. Подминаваш нападките, критиките и злобата с гордо вдигната глава. Нищо не може да те спре в святата ти цел да помогнеш на рожбата си. Търсиш път, чукаш на много врати. Понякога се отчайваш. Когато детето ти получи криза на улицата изпадаш в паника. Всички те наблюдават, а ти се иска да си невидим. Но продължаваш напред заради рожбата си. Понякога чувстваш безсилие, въпреки, че даваш всичко от себе си. С дете, с живот, с делнични проблеми, с безпаричие, здравеопазване. Сърцето ти е разбито, мечтите са ти изгубени. Чувстваш се сама. Ти си вечният БОЕЦ. За оцеляване, за лечение, за всекидневни грижи, за поносим ден, за спокойна нощ! Ти си безсъние. Будиш се често и криеш сълзите си в нощта. Ти си НАЙ-ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ, защото въпреки всичко не се предаваш. Нямаш време да си ЖЕНА. Пренебребгваш, амбициите си, щастието, красотата си за да се грижиш за болното си дете. Ти си просто МАЙКА. А това е твоето дете. И само това има значение...

Посвещава се на всички мами, които отглеждат болни и различни дечица като мен!

via Danieli art