С живота си, често хазарт си играем!
Забравяме лесно, че дар е, назаем!
Препускаме бясно напред и нагоре
изгубвайки себе си. Губим опора.
( И много най-близки обичани хора...)
Живота е пъстър, пастелен, прекрасен.
Свой замисъл има си, как да израстнем.
Подлага ни крак и дава ни шанс,
да намерим свой смисъл. Своя баланс.
И своя мечта. И звезда пътеводна.
И дом в който никога, да не бъдем безродни.
И нейде дълбоко, своя вътрешен мир...
Във този тук миг. Не преди и подир.
Разкъсва ни сякаш неведнъж на парчета,
момичета малки и малки момчета.
И дава ни избори нови и нови,
За да разкъсаме вътрешно свойте окови.
Да погледнем далеч, с по широк кръгозор,
по любящо-човечни. Да не пеем в хор.
Да пораснем отвътре. Да намерим посока.
Да укрепват крилата ни. Да летим по-високо...
Понякога сякаш си играе с нас,
за да се в слушаме ясно, в своя вътрешен глас.
Преподреждайки вътрешно своя атлас
и сверявайки своя морален компас...
И сънувам градини сред пустинния пясък.
Отвъд камък и тиня, виждам утринен бласък.
Сред жаравата тлееща, виждам скрития огън.
И във раната зееща, виждам своето "Аз мога"!
В пропастта виждам вятъра и скрития полет.
Онзи порив в крилете и устрем нагоре,
и в зимния мраз, пъпка дъхава пролет.
Лъчът на усмивката, след дълбоката горест.
Осъзнавам, че нищо не е каквото изглежда.
И дори в пътя без изход има зрънце надежда.
Има капчица вяра и много любов.
Всяко утро е ново начало и аз съм готов,
да го срещна, изцяло!
© Ивайло Апостолов
01.10.2026
