Как да подкрепим връзката и да съхраним семейството и брака си, ако детето ни страда от психично разтройство ?

Снимка: https://www.sbs.com.au

Раждането на дете е един от най-щастливите мигове за семейството.
То е повратна точка, която преобръща целият му"свят за двама" и цялото му ежедневие.
 Детето внася в живота на родителите огромна свежа струя радост и ентусиазъм.
Идва с много планове, несбъднати мечти и амбиции, а обикновено нуждата, за преосмисляне на ценностите, а често и за цялостно преподреждане на приоритетите...

Много често обаче, в едно съвсем недалечно бъдеще, (а понякога и почти с раждането) родителите се изправят пред ново предизвикателство - детето, което с толкова трепет са очаквали, показва признаци на изоставане в развитието и не след дълго, лекарите им съобщават новината, от която няй-много са се страхували - детето им страда от хронично или дори животозасташаващо, заболяване или има психично, или неврологично такова, което ще остави отпечатък върху живота му завинаги.
Обикновено, след първоначалният период на отричане, който е строго индивидуален, както за всяка семейна двойка, така и за всеки от нас, родителите се мобилизират, за да се борят с проблема, в името на детето. Ако детето има животозастрашаващо заболяване, семейството става още по-сплотено и единно. И тази сплотеност, остава устойчива във времето. Нерядко подобно предизвикателство може да обедини и укрепи цяла общност от роднини, приятели и съмишленици, чиято цел е да осигурят най-добрата грижа за детето. Тази подкрепяща за семейството среда е от жизнено важно значение, за неговото псохоемоционално равновесие, за съхранението на жизнената енергия и мотивация, както на родителите, така и на самото дете, да се борят, независимо от диагнозата и типа на увреждането. Ако обаче детето има психично разстройство, или пък неврологично такова, част от симптоматиката на което, засяга и развитието на интелектуалната, емоционално-волевата и поведенческата свера, сценарият често е съвсем различен.

Поведението на децата с разстройство в психоемоционалната свера, могат да предизвикат значително нагнетяване на напрежение във взаимоотношенията в семейството. Особено ако включва прояви на импулсивност, опозиционно поведение, изтощителни стереотипии и изтощаващи ритуали. Или при най-лошият сценарий, всичко това накуп.
 От друга страна, агресивните или девиантни прояви извън семейството,независимо, дали са насочени към съученици или други хора с които детето влиза в контакт, могат да станат причина, за отдръпване на хората от по-близкото или по-далечно обкръжение и да поставят родителите в изолация. Подобна изолация, обикновено е двустранен процес, от една страна от оттеглянето на Общността от семейството, от друга страна, страхът на родителите, да не бъдат компрометирани от поведението на детето, ги подтиква сами, да избягват контактите с Общността и ги капсулира.
Много често, особено ако е избухливо или подчинено на натрапливости и стереотипии, детето се превръща в "неволен" тиранин за семейството, около привичките и желанията на който се завърта цялото му ежедневие.Така, майката и бащата остават без достатъчно време или енергия, за да се посветят един на друг или на каквото и да било друго, извън нуждите на детето, от което родителите много бързо прегарят емоционално или се сриват психически. Това много често е причина за тотален разрив във взаимоотношенията между тях и причина единият(по-често бащата) да си тръгне или да се разделят по взаимно съгласие.

Друга причина, която допринася, за разрива във взаимоотношенията между родителите е, разликата в отношението към поставената диагноза или относно необходимите терапиите от които детето се нуждае.
Причина за раздяла може да станат и фактори, като пълната обсебеност и отдаденост на единият родител, на детето, бъдещи у другият родител чувство на изоставеност, изолация и самота. Или неспособността на единият от родителите, да приеме наличието на проблема и обвиненията, към другият родител, за създалата се ситуация.

Няколко неща са изключително важни, за съхранение на баланса и връзката между родителите, когато детето страда от психично разстройство от типа на аутизма, на ХАДВ (синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието) или ОКР (Обсесивно-Компулсивно Разтройство), например:

- Приемане на проблема 
  Отричането е естествен етап, при преживяването на всяка загуба. Изключително важно обаче, за емоционалното съхранение на родителите е, да приемат проблема и нуждата от незабавно действие, за неговото разрешаване, като факт. Докато не осъзнаем и приемем наличието на проблем, всичките ни жизнени сили, са фокусирани върху това, да го подтиснем и изтласкаме. само като го приемем, можем, да се мобилизираме и концентрираме върху целенасочените ни и последователни действия, за неговото разрешаване

- Възможно най-ранната диагностика и най-адекватна за конкретният случай интервенция
  Периодът на ранното детство е ключов за формиране на всички важни мозъчни функции и психични процеси, които влияят върху здравето, поведението и ученето не само през детството, но и през целия ни живот. Доказано е, че започването на терапията в най-ранна детска възраст увеличава шансовете на децата със специални нужди да посещават училище, да живеят по пълноценно и по-успешно да се интегрират в обществото.

- Грижа за съхранение на връзката
Родителите не трябва да забравят, че освен родители, са и партньори и да не спират, да се грижат за личните си взаимоотношения и за личните си потребности и интереси, за да не позволяват те самите и връзката им, да се превърнат в жертва на заболяването на детето им.
Колкото и да обичаме децата си, колкото отдадени да сме на грижите за тях и да обичаме да прекарваме времето си заедно, липсата на време "за себе си", и на възможност за себеизразяване по друг начин, освен като родител, липсата на възможност, за най-малка почивка е огромен стрес и наслоява сериозно напрежение у обгрижващите, което постепеноо ескалираи рано или късно"придобива форма".Особено, когато детето е с психично заболяване.
 За това, периодичното "вентилиране"(разреждане на напрежението) е изключително важно, за запазване психоемоционалното равновеаие, както у майката, така и у бащата.
Запазванението на психичното и емоционално равновесие на родителите и тяхната сплотеност и мотивация да се борят, са от решаващо значение за склонността на детето, да съдейства при терапията и за резултата, техните взаимни усилия

- Създаване на подкрепяща среда
Създаването на общност от хора- роднини, приятели и съмишленици, чиято цел е да осигурят най-добрата грижа за детето е, от жизнено важно значение, за неговото псохоемоционално равновесие на семейството, както и за съхранението на жизнената енергия и мотивация, както на родителите, така и на самото дете, да се справят с проблема

В книгата си "Женени с деца със специални нужди: ръководство как да запазим връзката си“ (Married with Special-Needs Children: A Couples’ Guide to Keeping Connected), Д-р Лаура Маршак (Laura Marshak), брачен консултант на такива двойки споделя: „Много често единият родител е по-хладнокръвен и не толкова емоционален, обикновено това е бащата, докато майката изразява открито тъгата си. Тя често се отдава изцяло и единствено на детето, търсейки начини да му помогне, да научи повече за заболяването, да се свърже с други такива майки. Това я изчерпва докрай и точно в този момент обикновено двойката се раздалечава.“ . Подобно раздалечаване, много често води до постепенно разминаване в целите и приоритетите, което е началото на краха във взаимоотношенията между партньорите.

Какво още можете да направите, за да съхраните връзката помежду си, без това да повлияе негативно, върху усилията ви, да полагате най-добрите грижи за детето?

1. Защитете брака си като му осигурите пространство.
„Отделете 20 минути, в които да обърнете внимание на човека до вас, без да говорите за децата“, препоръчва доктор Маршак. „Когато при мен дойде двойка с много трудно дете, на рецептата пиша: „4 часа в мотел“. Обикновено клиентите ми се смеят на това, но аз ги уверявам, че съм сериозна. И аз наистина съм. Смятам, че е изключително важно за тях да си дадат кратка почивка от предизвикателствата на родителството и да погледнат на партньора си като на човек, споделя тя своя  опит. 
"Ако родителите на здрави деца имат нужда от вечерни излизания, за да поддържат жива връзката си, представете си колко по-необходими са те за родителите на дете със специални нужди, за да могат да останат насаме, без да обсъждат здравословните му проблеми.“

2. Защитете брака си, така както защитавате детето си, като се доверите на диагнозата, която ви изглежда най-обоснована и достоверна.
Ако не сте уверени в причината за агресивното или дисфункционално поведение на детето, няма как да сте уверени и в лечението, което предстои. И ДВАМАТА имате нужда да установите причината за проблемите и тревогите ви. Полезно е  И ДВАМАТА да поддържате контакт с лекаря, който го следи, както е нужно, И ДВАМАТА да участвате във взимането на решение за хода на неговата терапия.

3. Вашият брак ще е успешен, а детето ви ще се справя по-добре, ако сте на едно и също мнение по отношение на поставянето на граници и дисциплината.
При децата, които са тревожни или импулсивни, поради спецификата на своето състояние или диагноза, тревожността и импулсивността ескалират, ако усещат напрежение във взаимоотношенията между родителите си или противоречиви сигнали, идващи от или други значими в живота им възрастни. Такива деца, са изключително сензитивни, към промяната в психоклмата особено в къщи и за това, както и за това което се очаква от тях, и онова, което може да им се размине. Когато възрастните, които ги обгрижват, не са единни по в поведението си в такива случаи, децата се притесняват и се объркват още повече, което е причина за по-чести силни пристъпи на раздразнение и опозиционно поведение или по-бурни избухвания.

Дългогодишният опит при прилагането на Терапията за взаимоотношенията родител-дете (ТВРД) показва, че ако реакциите на двамата родители или обгрижващите възрастни спрямо определено поведение на детето са еднакви; когато те насърчават желаното поведение , а последици при неприемливо такова, са предвидими и повтарящи се – опитите им, да намалят разрушителните форми на поведение при детето, са много по-ефективни и успешни.

Ясните правила, последователността и подредеността, както в обстановката, така и във взаимоотношенията свалят напрежението при децата с психични проблеми; успокояват ги и им дават по-голямо чувство за сигурност да променят посоката на поведение.  
От своя срана, колкото по-малко тревожно е детето, толкова родителите се чувстват по-уверенои, че се справят добре. А това, само по себе си намалява натрупания у тях стрес. Всичко това, от своя страна оказва благоприятно влияние върху интимните им отношения. Особено когато детето е с проблеми в психоемоционалното развитие, то се нуждае от  емоционално здрави и стабилни родители. А колкото по-уравновесени и здрави са взаимоотношенията между родителите, толкова шансът на детето да получи точно онова, от което се нуждае, се увеличава. Толкова повече, помощта и ефективността за възпитанието и обучението му, се увеличават..А в крайна сметка, това е и основната цел, на всички ангажирани в този процес на "израстване" на детето.

Източник:  crosswalk.com, childmind.org,  .disabilityandfamilybalance.com

Бъдете щастливи в игрите с децата си, но бъдете внимателни!

                                         

Миговете, когато се забавляваме с децата си и създаваме заедно незаменими спомени, са най-пълноценно и смислено преживяната част от живота ни!

Колко често ви се е случвало, да предупреждавате детето си, на детската площадка! 

" И внимавай!" , "Умната! Да не стане играчка-плачка!"...

Много често, децата улисани в заниманията си и съсредоточени, върху дейността, която им е приятна, стават невнимателни и игнорират промените, които настъпват в средата около тях..

Дали, обаче това важи само за децата! Особено внимателни, трябва да бъдем, когато детето е още много малко или с някакви проблеми в развитието!

Всеки ангажиран и любящ родител, обожава да се забавлява с детето си, но нерядко се случва, увлечен в забавлението да не забележи навреме някои промени в контекста на ситуацията и поведението на детето. При съвместните игри и забавления с децата и дори, когато сме само наблюдатели, важи същото правило, както при движението на пътя:

"Децата са непредвидими !" 

Във всеки един момент от играта, те могат внезапно да решат, да сменят позицията, посоката на движение или самата дейност ! Просто така! Без да ни предупредят и да ни дадат време за реакция. За това, наш остава ангажимента и отговорността,  да сме бдителни и да ги пазим!

Спускането по пързалка, е едно много приятно и забавно занимание, НО дали, да се спуснем с детето, за да го предпазим, е най-добрата идея!?

Съпругът на Хедър Клеър (на снимката) улавя на снимката, точно мигът, както дъщеря им счупи крак.

През 2015 г. Хедър Клеър се спусна по пързалката, докато нейната 12-месечна дъщеря Медоуд седи на скута си, за да е сигурна, че ще я предпази.

По време на спускането кракът на Медоу остава между бедрото на майка си и стената на пързалката.

Клеър завежда дъщеря си в болницата, където разбира, че кракът й е счупен.

Клеър публикува снимката във Facebook, за да предупреди другите родители да не вземат децата си на пързалката, в скута си.

Спускането с вашето малко дете по пързалката изглежда достатъчно невинно. Може дори да изглежда като по-безопасен вариант, отколкото да ги оставите да се возят сами. Но това не е така, и Хедър Клеър публикува във Facebook, предупредителен пост към родителите за това как тази практика действително води до хиляди ранени деца.

"Мислех, че всички родители са взели децата си на пързалката. Убедена съм, че всяка детска площадка трябва да има предупредителен знак, но никога не съм виждала такъв."

Д-р Джон Торес, медицински кореспондент на NBC News, споделя, че родителите никога не трябва да се спускат по пързалката заедно с детето си. По-скоро те трябва да стоят до улея и да оставят детето да се спусне, докато го пазят с ръце.

Клеар споделя снимката във Facebook всяка година с надежда, че родителите ще я видят и ще направят по-сигурен избор.

"Аз съм достатъчно силна за себе си за това, аз се обвинявах в себе си, все още го правя, въпреки че знам, че това е обичайно", каза майката. "Последният разговор с други майки ме вдъхнови да го споделя публично, за да достига до повече хора".

За щастие, снимката е добре приета, много родители се съпротивяват и споделят, че техните деца са претърпели подобни наранявания. В допълнение към нейния Facebook пост, Клеър често се обръща към родителите в парка, ако ги види да слизат на слайда с дете в скута им. По-често не й благодарят за съветите.

Наранявания при спускане по пързалка се случват много често, особено при малките деца.

Според Американската академия по педиатрия над 350 000 деца под шестгодишна възраст са били ранени на пързалката в Съединените щати между 2002 и 2015 г. Най-висок процент от тези наранявания са настъпили при деца на възраст между 12 и 23 месеца.

Изследването също така съобщава, че 36% от всички наранявания са по-леки фрактури на краката, което се случва, когато крачолът на детето хваща ръба или дъното на улея, после се завърта и завива назад, докато седи в скута на родителя. Точно като при Медоуд.

Така че, скъпи родители, без значение колко са специални децата ви, подарявайте им своето време и внимание, при всеки удобен случай! Те са най-ценният и незаменим подарък, който можете да им направите и са най-добрият начин, да им покажете, колко са ценни и важни за вас и колко ги обичате! Бъдете щастливи в игрите и се наслаждавайте на създаването на прекрасни спомени с децата си, но винаги бъдете внимателни и заради тях и заради себе си. 

Снимка: https://www.thisisinsider.com

По материали от thisisinsider

Кое е то това, „нормалното”?

снимка:Dama.bg

На везните между Tипичното и Нормалното

Автор: Ивайло Апостолов

       Гледайки новините напоследък за пореден път се убеждавам, че понятието „норма” в социален аспект е доста мъгляво за голяма част от народонаселението , а критериите и стандартите за „нормалност” някак си се разминават, когато става въпрос за сходен тип поведение, но  за субекти от различни „категории”... 

Не всичко Нормално е Типично, но и не всичко Типично е Нормално!

Много  често, поведение или възгледи  Типични за голяма група хора, се приемат за Нормални и обратно, постъпки и мнения, които са правилнии и естествени, според моралните и естетични норми, но се превръщат все по-често в изключение, отколкото в правило, се приемат за „не много наред” ..

Така например:

Типично е , повечето родители на детската площадката да дърпат децата си от „онова раличното”,

Нормално ли е,... НЕ.

Типично е повечето деца да нямат респект от своите учители, от  полицаите, от лекарите и всякакви авторитети, дори  от вас, техните роители...

Нормално ли е, ..НЕ.

Нормално ли е , да отстъпят  мястото си в автобуса или на опашката при лекара на възрастни хора, хора във видимо много лошо здравословно състояние, бременни или майки с малки деца?,.. Да Нормално и морално е!

Типично ли е,.. НЕ

А вие правите ли го?....

Вярно , Човек е „социално животно”.... но преди да е социален, той е преди всичко, живо същество... тоест, първото условие на което се подчинява инстинктивно е , да оцелее, защото ако не е жив, всичко друго губи смислъл...

  Децата са по природа асоциални и аморални... Като новородени, те нямат ценностна система..  Нямат още дори понятия за Добро и Зло..

Социални са до толкова,  доколкото съществуването им зависи от техните родители ...
Всичко друго се учи в последствие.

Според специалистите Детската личност започва да се оформя като такава около третата година.. Преди това, децата нямат социално Аз, нямат ценностна система, нямат морални норми, следователно и задръжки. Всичко това те учат  най-вече и най-първо от своите родители. От онова, което им казват те и най-вече от онова което виждат да правят....

Това че нещо е типично,че го казват или правят повечето хора, не значи че е нормално.

Шамарът и Макаренковските наказания, Нормални методи за възпитание ли са?... Не.

Типични ли са за българският възпитателен модел?.. - ДА!

Не случайно народната мъдрост казва: "Со кротце , со благо и .. со малко кютек." и "Бие ме значи ме обича."
Все по-често нормалното не е типично......

Ние като родители сме първият и най-важен за децата си авторитет! ...
Те попиват всичко, което казваме или правим.
За това, трябва винаги изключително да внимаваме, какво казваме и най-вече, какво правим. Защото , ако действията ни противоречат на думите ни, децата ви, ще запомнят и ще възпроизведат по-скоро поведението, отколкото думите и ще загубят доверие в нас.

За това, винаги , когато  правите нещо, особено, ако е пред децате ви-

БЪДЕТЕ ОСОБЕНО ВНИМАТЕЛНИ !!

Не приемайте нещата лично! Запазете спокойствие! Обяснете и бъдете благоразположени!

    Автор: Ивайло Апостолов

На детската площадка сме. Забавляваме се със сина ми и съпругата ми.... Дете на около три години идва посочва сина ми и пита: „Той защо е в количка като е толкова голям?....А може ли да говори?”

Сигурно подобна картинка е позната на всеки от вас!

 ...

Децата нямат предразсъдъци. Те не се подвластни на стереотипите. 
Просто са видяли нещо непривично и искат да знаят. 
Стереотипите и предразъдъците са плод на социалният Аз. Те идват с познанието, възпитанието и социализацията. Първият и най-важен източник на които сме ние – техните родители, като първи и основен и най-значим авторитет в живота им, особено през най-важните за формирането на Личността им години.

За това, когато някое дете ви попита, защо детето Ви не ходи, не говори или защо се държи „по-особено”, не иска да Ви обиди, просто иска да разбере нещо, което не разбира. Децата са особено впечатлителни и любознателни и приемат съвсем нормално обяснението, което им се дава, както и самото поведение на детето, когато им се обясни спокойно и логично на достъпен за тях език въпросът, който ги интересува. За това, независимо, дали сте родители на „специалното дете” или със собственото ви дете, срещнете такова, от Вас и само от Вас зависи, как ще реагира то сега и за в бъдеще в подобна ситуация. Вие сте възрастния, Вие сте разумният човек с опит; Вие сте неговият „идол” и „герой”, на който детето Ви иска да подражава. Ако вие приемете ситуацията нормално и спокойно отговорите на въпросите му, то няма причини да реагира неадекватно сега и за в бъдеще.

Ако пък сте родител на дете в норма, и то ви попита, за някое "малко по-особено" дете, а не можете да му отговорите адеквато и разбираемо за него, най-добре идете и спокойно помолете за помощ родителя на самото „специално дете”.

Представете си , как бихте се почувствали вие, ако на въпросът на някое друго дете, свързан с някаква конкретна постъпка на вашето собствено, родителят отговори лаконично нещо от рода.”Абе , остави го това , лудото”.

Едно от другите ми любими изказвания от страна на родители, както на здрави, така и на други „специални” деца. Де да беше и моето дете толкова добро и послушно като вашето!.. Оставиш го в количката или на столчето и то не мърда!.... А моето не спира да търчи и да прави бели.. И все иска нещо!...

Скъпи родители, добре е най-после да разберете, че поведението на детето, което е „добро” за родителя, обикновено съвсем не е добро за самото дете. „Послушното дете” , с "примерно" за родителя поведение. Детето, което не създава проблеми или е изградило свръх самоконтрол, когато сте край него и в момента в който обърнете гръб става "фурия", или сврух много има нужда от вашето одобрение и се страхува да не ви изложи или разочарова.. Но такова дете обикновено е пречупено. Изследователският му дух е смазан. Самочувстието, също....

Защо после очаквате, то да има силата и смелостта да се конкурира, да се себеутвърждава и да не бъде аутсайдрер!?...

До голяма степен разбирам, родителите на хиперактивните деца!!!

Трудно е да се насмогне на неизчерпаемата им енергия и дори при огромно желание и усилия от страна на родителя, дори вниманието има да бъде привлечено, не може да се задържи за повече от няколко кратки минутки. Народната мъдрост, казва: „Всеки плаче, за каквото няма!” и е права!... Но казва и друго: „Внимавай какво си пожелаваш, защото може да ти се сбъдне!”... Дори не искам, да си представя, как тези родители, ще обгрижват дете, на което са „крака, „ръце”, „глас”, почти като в симбиоза!!!!

Танцът на малката снежинка

снимки: GIPHY

Автор: Ивайло Апостолов

Когато скочи от челото на рошавият пухкав облак и се понесе в своят вихрен танц ,малката снежинка малко се страхуваше, да падне върхи лепкавата кална земя. Точно в тогава , тя видя детето. То беше се сгушило в малката си чудата количка и гледаше замечтано шеметният танц на снежинките зад прозореца. В този миг, малката снежинка престана да се страхува. Престана да се страхува, защото  въпреки прекрасната кристална рокличка от лед и големите морско сини очи, тя имаше топло и нежно сърце.... В тизи миг, тя беше вече спокойна и сигурна.

 Защото от този миг, искаше единствено, да привлече вниманието му  и да изтанцува специално за него най-прекрасният си „лебедов танц” . В този миг, замръзналата кална земя престана да е от значение. Мечтаеше  да се прероди в сълза от радост в очите му....

.

Ето и приказката , в танц.....

Източник Клип:/AmigosCadeirantes

„Приказният магичен свят на Морган” или докъде може да стигне един баща в любовта към детето си и стремежа си , да го направи щастливо

  През далечната 2010 година един американски баща на дете в аутистичният спектър мечтае като всеки любящ и грижовен баща, да види искрите на щастие в очите на своето дете. Дъщеря му Морган повече от всичко на света обича водата и водните збавления , и баща й Гордън прави всичко възможно , да сбъдне мечтата й . Уви, безуспешно. 

След като всичките му опити да заведе детето си в аквапарк завършват с провал, американецът от Тексас Гордън Хартмън прави невъзможното и построява увеселителен парк за дъщеря си.  
Морган е истинско вдъхновение за баща си в начинанието и за това парка носи нейното име. 

Така преди седем години в Тексас отваря врати първото в света място за забавления за хора с увреждания Morgan’s Wonderland . 

Всъщност, както казва самият Гордън Хартмън, това не е специален парк, а първият в света ултра-достъпен парк, в който гости от всички възрасти и без разлика на специфичните си способности могат да се намокрят и да се забавляват заедно. Когато общността отказва да приобщи  неговото "специално дете", Гордън, успява да "доведе планината при Мохамед" и приобщава Общността, към хората със специални потребности, без да има предразъдъци.
Това е един наистина прекрасен и вдъхновяващ пример, докъде може да стигне един решен на всичко за щастието на детето си родител. 
Тогава, защо се съмнявате, в собствените си сили и способности, да промените света?!....

Ето как се случва вълшвбната приказна история на Морган и нейният баща:  

Снимки:www.morganswonderland.com

Малка лятна приказка с мирис на море, предразсъдъци и Ксенофобия-ЧАСТ 2

снимка:giphy.com                     

                                                                                "Нещата не са само това, което се вижда "
                                                                                                                                            "Шрек"
Всички добре познаваме любимата на децата анимация "Шрек".
В нейната основана е заложена идеята за погрешността на стереотипните нагласи и противоречието между вътрешно и външно. Между визия и и същност.

Цялата фабула на филма е забавна поредица от траги-комични ситуации противопоставящи Силата на Страха от видяното Плашещо Непознато „Чудо-вище”от една страна и истинската вътрешна сила и заряд на Добротата, противопоставени на прикритото зад бляскавата фасада Демонично, от друга.

Страхът основан на погрешни стереотипни нагласи е в основата на деструктивни социални явления като ксенофобията, дискриминацията и други.

Ксенофобията е изключително опасно социално явление означаващо постоянна, подчертана ненавист, страх или враждебност спрямо чужди неща, обикновено хора, но също така и приемани за чужди културни единици – артефакти, идеи и др. Някои диктаторски режими използват Ксенофобията като инструмент, за сплотяване на общността, отклонявайки вниманието от проблемите вътре в нея, посочвайки и външен враг, за тези проблеми, около борбата с който я обединяват. Думата произлиза от гръцки: ξένος – „непознат“, „чужденец“ и φόβος – „боязън“, „страх“ и е подбрана от голямата онлайн платформа Dictionary.com. за дума на изминалата година. "Въпреки че е избрана като Дума на годината за 2016, "ксенофобия" не е дума, която трябва да се празнува. По-скоро е дума, която дълбоко отразява събитията през последните месеци", отбелязват създателите на сайта. Според статистиките на специалистите, търсенето на думата в интернет пространството е нарастнало драстично през последната година във връзка със събитията около всички събития в Европа, свързани с масовата миграция на хора от Сирия, Иран и други мюсюлмански държави. Изборът на Доналд Тръмп за президент и поредицата атентати в много от европейските страни. България също не остана настрани от тази негативна тенденция и настроения. Израз на които бяха така наречените граждански патрули. Формално са си поставили за цел да противодействат на престъпността. Де факто обаче са насочени срещу чуждите емигранти. Техен организатор е "Съюз на българите – Национално единство" на националиста Боян Расате и "Форум Обединение" (ФО); „доброволческите отряди”, ловящи нелегално влезли в страната; вълненията в с.Розово, Самоков и други населени места срещу имигрантите. Случаят, който обаче бе повод за цялото настоящо словоизлияние е призивът на учителката от Христина Шиндова за спиране на приобщаващото образование и „въдворяването” „зверски опасните” деца със СОП в специални градини, училища и пансиони, взривил социалните мрежи през последните дни и възмутил дълбоко родителите на „специални деца”. Държа да отбележа, че случаят, повод за въпросният коментар е изключително трагичен и покъртителен и да изкажа искрените си съболезнования на засегнатите, защото няма по-голяма трагедия за един родител от тази, да изпратиш собственото си обичано дете, в последният му път. Детето е основна ценност във всяко уважаващо себе си съвременно общество, наричащо себе си цивилизовано, а какво друго, ако не изграждането на едно по-добро бъдеще за децата ни би осмислило по-добре живота ни, въпреки вековечните спорове на философите по темата?. Детето е основна ценност за всеки обичащ и заангажиран родител без значение специфичните особености на детето и без професионалната квалификация и реализация на родителя. Децата са една подобрена наша версия, ако сме били наистина добри родители и чрез тях изживяваме своето безсмъртие... Всяко дете, е уникално само по себе си и заслужава внимание, обич, подкрепа и грижа, без значение на специфичните си особености. Ето защо, липсата на толерантност и дискриминиращото отношение, към което и да било дете. Неговото дискредитиране и внушаването на негативни нагласи към, което и да било дете или група деца са изключително сериозен и тревожен сигнал, за наличието на криза в ценностната система, в подреждането на социалните норми и приоритети и дисфункция в социалните взаимоотношения на общността. Още повече, ако подобни изказвания не са прецедент, а просто един конкретен случай на изразяване на съществуващи социални нагласи и е излязло от устата на млад, образован човек, който е завършил наскоро и е запознат със съвременните тенденции и методики в образованието, обучението и възпитанието на подрастващите и работи именно в интегрирана детска градина. Човек, на който нашите деца трябва да могат да разчитат! Като родител на дете едно дете със специални потребности, не по-малко прекрасно и лъчезарно от така наречените „деца в норма” и като специалист, който работи с деца със специални образователни потребности не съм изненадан, но съм изключително притеснен от подобен род публични изказвания и то от хора, на които децата ни трябва да разчитат и за пореден път се убеждавам, че с Приобщаващото образование, „слагаме каруцата пред коня.” От коментарите, които сме имали с родители на други деца със специални потребности и с колеги, както и от дебатите около въпросният казус, както и около още един, който мина по-незабелязано, се убеждавам, че : - Въпреки, че изразената от госпожа Шиндова нагласа не е изолирано явление и не са малко преподавателите, които я споделят, има и доста педагози, които са искрено отдадени на своята работа, за които децата се ценност и искат да работят в техен интерес. - Въпреки това предстои още много чисто просветна работа относно образоването на обществото и общо образователните учители, като негови представители, по въпросите засягащи децата и хората със специални потребности и възпитанието им в дух на приемане, толерантност и подкрепа. Защото,
              НЕВЕЖЕСТВОТО води до > СТРАХ > страхът > до > ОМРАЗА > омразата до > ОТХВЪРЛЯНЕ и АГРЕСИЯ

 Вярно, Невежеството не е порок. Никой не е съвършен и не знае всичко, но Леността и нежеланието да се научиш, са един от седемте смъртни гряха. - Все още съществуват твърде много неясноти и пукнатини относно самият процес на интеграция и Приобщаване - Нужно е още много обучение за общообразователните педагози в чисто практическа насоченост, относно спецификата на изготвяне на индивидуален подход, план и подходящи методики за (ако не беше така, нямаше да има нужда от специалности, като специална педагогика, етопедия и др, ) - Все още в педагогическите среди, а и не само там, все още цари неразбиране , относно че същността на ролята, която трябва всеки от специалистите , участващи в образование и възпитание и техните задължения и ангажименти в Образователния процес. - Все още има неразбиране и от страна на родителите, и от тази , на педагозите и ангажираните специалистите, че процесът на образование и възпитание е комплексен, бавен и продължителен. и за него трябва екипна работа, всички за ангажирани специалисти , педагозите и родителите.

 Ето защо е изключително важно, винаги при важни избори, да приемаме, че реалността е сложна и комплексна и че няма една единствена истина.
Важно е да сме наясно със съществуването на стереотипите и предразсъдъците и да успяваме да ги идентифицираме. Да ги отделяме от рационалното, възможно на-обективно анализиране на ситуацията. Да се образоваме да развиваме непрекъснато полезрението си и критичното си мислене, както и социалните и емоционалните си компетенции, за да сме по адекватни в изборите и постъпките си.

                                            "Явно не бива да съдиш хората, пред да ги опознаеш".                                                                                                                                                   "Шрек"

снимка:youtube.com

Да Мразиш или да не мразиш-Малка лятна приказка с мирис на море, предразсъдъци и Ксенофобия-ЧАСТ 1

снимки: giphy.com

„ Вечерта, Хубавка отишла в трапезарията и видяла чудовището да я чака там. – Мога ли да те погледам като вечеряш? – запитало чудовището.

– Разбира се – отговорила тя, – ти си господарят тук.

– Не – отвърнало чудовището, – тука има само един господар и това си ти. Стига да ми кажеш да си отида, ако те отегчавам, и аз ще изляза на часа. Кажи ми, нали ме намираш отвратителен?

– Това е вярно – казала Хубавка, – защото аз не умея да лъжа. Но вярвам, че ти си добър.

– Имаш право – рекло чудовището. – Но освен, че съм отвратителен, аз нямам и разум. Зная само, че съм звяр.

– Не може да си звяр – отвърнала Хубавка, – щом съзнаваш, че нямаш разум. Глупакът е винаги самодоволен.

– Храни се, Хубавке – й рекло чудовището, – и дано не се отегчаваш в своята къща. Защото всичко тук е твое и ще ми бъде много мъчно, ако не си доволна."

Из„Красавицата и звяра”

Всеки ден всеки от нас ежеминутно придобива толкова много впечатления. 
Създава си мнения, въз основа на които прави своите избори и взема своите решения.  

Колко често обаче тези мнения и нагласи са правилни и реалистични?...

Колко от тях са плод на наистина лично осъзнати и логически умозаключения, на критична оценка на ситуацията и причинно-следствените връзки между отделните фактори в нея?...

Обикновено, не.

Обикновено мненията , които си създаваме, са подчинени на широко разпространи и приети от значимите за всеки от нас авторитети и групи стереотипни нагласи, предубеждения и предразсъдъци.

Стереотипни нагласи, предубеждения и предразсъдъци.Какво представляват те? ... Как работят? .. Какви капани крият?.. Трябва ли и как можем да избягваме тези капани?

Стереотипите са”преки пътища” в равнината 
Стресор > Реакция. 

Те ни помагат, възможно най-бързо да определим даден външен стимул от средата , като опасност и да реагираме в отговор, който може да бъде агресия или бягство, ако преценим, че справянето с опасността не е по силите ни.Приказката за Красавицата и звярът е един прекрасен пример, онагледяващ начина по който действат стереотипите . 
(В случая  - Грозен (страшен) = зъл (опасен) ), т.е . една-две външн характеристики , се приемат за вътрешно присъщи.Във анимационната интерпретация на приказката направена от Дисни пък, прекрасно е уловен и илюстриран целият процес

Стресор>Предразсъдък(Стереотип)>Ксенофобия> Агресия

Физическите Отговори на външен за човек стимул възприет като застрашаващ живота, винаги са два, бягство или аграсия......

Стереотипи

Стереотипите са представи и мнения, които са широко споделяни от дадена общност, култура или субкултура, към други такива, или отделни техни представители. Например: „Жените са слабият пол.”; „ Ромите са мързеливи.”(Когнитивен компонент)  Харесваме или не харесваме хора, защото те са част от определен етнос, раса, или друга социална категория, която ние харесваме или не. (Емоционален компонент) .Стереотипите се базират на класифициране и обобщаване, често твърде опростено, на един или няколко основни отличителни белези характерни за дадена група.    Те от една страна са полезни, тъй като ни помагат да скъсим времето от момента на възприятие на даден външен обект, до нашата ответна реакция. Това е важно, тъй като в условията на дефицит на време и информация или понякога може да е жизнено важно своевремената категоризация на обекта като животозастрашаващ или, не и задействане на инстинкта за самосъхранение.
Вече виждам недоверчивият , въпросителен поглед и готовността за възражение на някои от вас...„Днес, в океана от информация, които ни залива..стереотипи, заради дефицит от информация ”?!
Всъщност, именно прекалено голямото количество разнородна и много често противоречаща , дори взаимно изключваща се информация е не по-малко дезориентираща и объркваща от информационната депривация.  Следователно, сработването на стереотип е не по-малко обосновано.Стереотипите са готови когнитивни схеми, подобни на своеобразни „тамплейти”  и като такива те имат силата да влияят систематично върху нашите възприятия, памет и поведение. Въпреки,  че могат да бъдат полезни или неутрални стереотипите започват да вредят сериозно, когато внушават страх и се налагат прекалено драстично за отделни хора и се използват като мотив за по-различно дискриминативно отношение и поведение . 

Например: 
„ Имигрантите са атентатори.” 
или „Децата със СОП, са „зверски опасни.”

Стереотипите могат да бъдат повтарящи се еднакви поведенчески модели, като отговор, на сходни ситуации.  (Напр: Приближава ром, прибираме си чантата или портмонето-Поведенчески компонент.)

Като груби обобщения обаче, стереотипите няма как да бъдат верни за всеки отделен случай.Стереотипът, подобно предубеждението, категоризира дадена група и обобщава възгледите за нея. Така предпоставя критерии, по които да бъде включен или изключен даден индивид или група.

Предразсъдъци

Предразсъдъкът е вид стереотип, който съдържа елемент на оценка или преценка, но както говори и самата етимология на думата, той изключва подробен анализ на даден обект, субект или ситуация . Понякога те могат да имат и своето логично обяснение. Например: „13 е фатално число.”  (Според нумеролозите числото 13 „страда“ заради неговата позиция след 12. Има 12 месеца в година, 12 богове на Олимп, 12 племена на Израел,  Тринадесетият от апостолите на Ийсус е предател Още в древен Рим магьосниците се събирали на групи от 12. вярвайки, че 13-ият в групата е самият е дявол.) Понякога корените на предразсъдъците датират още древностт, когато образованите са били малцина и останалите просто е трябвало да проемат твърденията на чиста вяра, основана на авторитета. Дори когато стереотипите или предразсъдъците изглеждат позитивни, те почти винаги имат и негативна страна. Например: 
Акцента само върху една характеристика, изключва несъзнателно всички останали положителни характеристики на човека. Или , ако дадено твърдение е положително и се използва за основа отличителна характеристика само за една определена група, с която се идентифицираме, може да е основа  дискриминативно отношение спрямо всички останали.  По този механизъм национализмът и патриотизмът, които изглеждат позитивни по природа, лесно могат да прераснат в расизъм и сегрегация. Мъжкото самочувствие, гордост и достойнство, в сексизъм и т.н.

Предразсъдъците се усвояват в хода на личния опит, който се формира и влияе от семейната среда, образованието и преживяванията на индивида.

Предразсъдъците ни позволяват да категоризираме групи и да обобщаваме преценката си за всяка от тях. След което по-лесно да включваме или изключваме всеки индивид или група на тази основа.

Могат ли да се променят стереотипите и предразсъдъците?

Предразсъдъците могат да се променят въз основа на придобиването на нов опит и особено чрез получаването или търсенето на повече информация от физическо лице.С какво са полезни и как вредят стереотипите и предразсъдъците?Както  вече споменах стереотипите и предразсъдъците могат да бъдат положителни или отрицателни. Те са функция на нашето възпитание, образование и лични преживявания, но също така и все повече на информацията и посланията, които ни отправят масмедиите и социалните мрежи.Стереотипите улесняват комуникацията, тъй като са разпознаваеми от големи групи хора по целия свят и да се идентифицираме. Помагат ни да разбираме другите и света и опознаваме самите себе и да определяме мястото си в заобикалящата ни реалност. В същото време обаче, могат да бъдат много опасни, ако се основават на погрешна преценка и/или подценяват или надценяват даден индивид, група или проблем и ги поставят в неравностойно положение. Ако насаждат страх и омраза и са база за нетолерантно и дискриминативно отношение.Стереотипите и предразсъдъците са инертни и ригидни и много трудно се променят, тъй като са „удобни", спестяват редица въпроси и време и ангажиране  на вниманието и интелектуална работа .Много често, те устояват на нова информация, която им противоречи, тъй като са удобна алтернатива на собственото мнение, когато не познаваме някого или нещо и правим предположения по това, което си мислим, че знаем. В такива случаи, ако реалността не съвпада с нашите представи или възгледи за нещата е по-лесно да я „променим" или да създадем нова, основана на съществуващите стереотипи и предразсъдъци, за да не се налага да променяме собствените си представи. Този процес осигурява известна сигурност и избягва поставянето под въпрос на индивидуалните ни възгледи за света, но често може да бъде много опасно, тъй като  е генерализация на решение без доказателства, което може да доведе до изключително опасни социални явления като ксенофобията, дискриминацията, сегрeгацията и др.
Някои предразсъдъци относно хората с увреждания са например:   Щом е с увреждане, значи е лош.(Лошите са "белязани".)   Щом е с увреждане, значи е "грешник" или родителите му са такива.(тук действат теориите     за изкупването на личната и родовата карма.)   Щом е с увреждане, вероятно родителите му са прости и необразовани или безотговорни.(Всъщност статистиката показва, че по-често родителите на деца с увреждания, особено онези, които са поели отговорността да ги отглеждат, са добре образовани, отговорни и всеотдайни.)
Да си създаваш мнение въз основа на стереотипи и предразсъдъци, е като да правиш заключения за пълнометражен филм, въз основа на една-две снимки от него....или за роман , по илюстрацията на корицата.....
Всеки от нас е много повече от това...

За демоните на нашите страхове и сенките на невежеството ...

toavoidfainting.blogspot.bg

Автор: Ивайло Апостолов

      Незнанието не е порок, незнанието не е срамно!... Срамно е да не попиташ!...

Незнанието често се корени в апатията и пълната липса на желание за знание От него произлизат толкова много недоразумения и дава храна на нашите най-големи страхове.

    Когато хората общуват естествено, искрено и непринудено, като деца, без неудобство, лицемерие, предразсъдъци, няма място за страх.

Чудовищата се крият сянката на невежеството.

Сигурен съм, че ще се намерят и скептици, за които страха от така наречената” патология”  е с огромни очи,  ще кажа :

    „Скъпи приятели, пораженията от „социалната патология” могат да са много по-пагубни, както за личността, така и за обществото!!! 
    И тук не става дума за образователен ценз, или научни титли, а за социална и емоционална интелигентност, за които не съществуват учебни дисциплини. Защото по-голяма разруха от силата комбинирана с незнание, може да нанесе единствено бляскавия и образован интелект, облечен във власт, който е лишен или е с объркан ценностен модел, ощетен от страна морал, съвест и задръжки!

     Липсата на ценности, морални норми и правилни поведенчески модели , резултат от домашно насилие,  от липса на елементарно възпитание или просто неглижиране могат да превърнат едно „нормално” според стандартите на медицината дете  в истински социопат, аутсайдер и дегенерат, който не само не може по никакъв начин да се интегрира в обществото, но и може да нанесе сериозни поражения.

    Простo погледнете новините!

    Дали хората упоявали и принуждавали пенсионерите от старческият дом, да им прехвърлят имотите си за които се разшумя неотдавна, бяха интелектуални или емоционални и социални инвалиди?... Дали младежите, пребили съученика си до смърт, бяха с интелектуални и двигателни или с емоционални дефицити?... С какви точно дефицити бяха учениците, които се бяха подигравали и гаврили с момиченцето с аутизъм?....

Примерите са стотици

     За това , много моля Господа Скептици,  следващият път, когато обвинявате „различните, .. специалните деца”, че са плашещи или опасни, помислете!!!

    Помислете, преди да дръпнете детето си, от „онова .. странното”!...              
    Помислете, когато детето ви обиди или посегне, на някое „различно дете”, а вие не му направите забележка и не му обясните, че има и такива деца и те също заслужават, да бъдат уважавани!...   
    Помислете, когато учителят, полицаят или някой друг, направи уместна забележка на детето ви, за непристойното му или неуместно поведение и вие в защита на отрочето си, им налетите на скандал или дори повече!!!...

    Помислете много добре, за собствените си възпитателни методи и личен пример!!!

    Защото за огромно съжаление съвременната действителност показва, че „социалната патология” приела формата на различни поведенчески девиации, асоциално поведение или обикновено хулиганство е добила епидемиологични размери и се превръща в норма. Децата, които биват стигматизирани като „Опасно различни”, по скоро биха били опасни за себе си и биха проявили агресия, главно, ако се почувстват застрашени или тотално неразбрани..Какво е оправданието на останалите!?
    Апропо, за социалната патология, също има термини и категории.. Разликата обаче е в това, че обществото се примирява с нея и в голяма степен я толерира

    Така например, шамарът и „макаренковските методи” на дисциплиниране, от край време са естествен възпитателен прийом за българската народопсихология !.. Това обаче , че „всички го правят” не е оправдание и не значи, че е правилно!!! Както и това , че болшинството го толерира..
    За това, децата със специални потребности у нас са "специални" на заради специфичните си особености, а заради "различното" отношение на обществото, което все още не е готово да ги приеме. 
      Радващото в тази история е, че социалните нагласи в много други държави доказват, че реалността може да бъде друга.
Например , ето такава:

  Това ми дава сили , да мечтая и вяра, да продължа!!!!