100 въпроса, към вашето дете, на които то да Ви даде наистна съдържателен отговор!

"Слушайте с интерес всичко, което децата искат да ви споделят, без значение какво е то.Ако не слушате ентусиазирано малките неща, докато децата са още малки, то те няма да ви доверят големите неща, когато пораснат. Защото за тях всичко, което споделят, винаги е било и Голямо и Важно... "

Катрин Уолис

Пълноценното общуване с дацата ни е изключително важно, както за тяхното психично, и емоционално развитие, така и за тяхната оптимална себерелизация и социализация. То обаче, невинаги е такова!...

В 99% от случаите, на въпросът, "Как беше днес!?", децата ми отговарят „добре“.

Предполагам, че и при вас не е по-различноно!

В началото може да сметнете, че с тях нещата наистина са наред, но всъщност, въпросите трябва да бъдат формулирани по различен начин. ;)

По-долу са подбрани 100 въпроса, на които не само на детето ще му е интересно да отговори, но и ще Ви даде като родител много нова информация за него и ще ви ангажира, за дълго време.

Страхотен списък, на който и сам бих искал да отговоря подробно.

И така, мило дете, какво възрастните не разбират за теб?

1. Досадни въпроси, като "Как мина денят ти?", може да замените с :

• Кое беше най-интересното събитие днес?

• Какво ново научи през деня?

• Какво те накара да се усмихнеш днес?

• Кой направи нещо смешно, забавно ( или глупаво)? ;)

• Какво те изненада днес?

• Помогна ли на някого днес?

• Някой направил ли е нещо добро за теб?

• Гордееш ли се днес със себе си? Защо?

• Беше ли тъжен?

• Какво беше трудно или неразбираемо за теб днес?

• Какво играехте с приятелите ти днес?

• С кого седя днес на обяд?

• С кой съученик би искал да сте, но все още не сте приятели?

• Кой от твоите съученици мисиш, че е пълната твоя противоположност?

• Кой от възпитателите или учителите ти харесва най-много? Кой не е толкова добър?

• Ако станеш учител за един ден, какво би искал, да научиш своите съученици?

• Сподели Нещо, което те дразни?

• Някой действал ли е несправедливо през днешният ден?

• Имаше ли нещо, което те обърква?

• С какво от сучилото се днес, не си съгласен?

• Ако би могъл, да живееш днешният ден отново, какво би направил по различен начин?

• В какво не успя тази седмица? Какво се случи, за да не успееш?

2. Въпроси, които развиват въображението

• Ако от небето завали храна, каква би искал да бъде тя?

• Какво животно би искал да яздиш: слон, жираф или ..... ?

• Ако можеше да преименуваш цветовете, как би ги нарекъл?

• Ако нашата котка можеше да говори, какво смташ, че би казала тя?

• Ако би моъг да зададеш въпрос на всяко диво животно, какво би го попитал?

• Ако имаше собствена пещера, как би изглеждала тя отвътре? (Опиши ми!)

• Какво може да се използва за изграждане на стена, която не може да бъде разрушена?

• Какво животно би управлявало добре автомобил, според теб?

• Какви изобретения липсват на света днес?

• Какво би станало, ако съществува машина на времето?

• Как би бил устроен светът, ако хората не бяха измислили парите?

• Ако имаше вълшебна пръчица, какви три желания би си пожелел?

3. Въпроси за детето

• Кои са 5-те думи, които те описват най-добре?

• Какво харесваш в себе си? А, какво не ?

• Ако би могъл да промениш нещо в себе си, какво би било то?

• Ако би могъл да станеш някой друг за един ден, кой би станал?

• Ако беше Супергерой, каква суперсили би искал, да имаш?

• Ако можеше да отидеш навсякъде, къде бих отишъл?

• Какви звуци харесваш?

• Какво не разбират възрастните за теб?

• Кой е най-добрият комплимент, който си получавали?

• Каква дейност те прави щастлив?

• Кой празник харесваш най-много?

• Как се грижиш за другите хора?

• Какво те кара, да се чувстваш нужен?

• Какво те разнежва?

• Как се чувстваш, когато те прегърна?

• Какво може да те разплаче?

• Какво те ядосва?

• Какво те плаши?

• Какво би искал, да можеш да правиш по-добре: да летите като птица или да плувате като риба?

• Какво би избрал, да можеш да правиш: да летиш като птица или да плуваш като риба?

• Ако разполагаш с милион долара, за какво би ги похарчил?

• Ако имаше достатъчно пари, за да не е нужно да работиш, бихте ли работил или не?

•С какво би се занимавал?

• Ако отворите собствен магазин, какво ще се продава там?

• Ако пишете книга, за какво ще става дума?

• Обичаш ли да даваш подаръци на другите?

• Какъв би бил твоят идеален ден?

• Какво смяташ, че можеш да научиш другите?

• Какво още бих искал, да научиш ТИ?

• Кой беше най-щастливият / нещастен момент в живота ви?

• От всички неща, които знаеш, кое ще бъде най-важно за теб като порастнеш?

• Ако би могъл да пътуваш назад във времето и да се видиш преди три години, какъв съвет би си дал?

• С какво се гордееш най-много в живота?

• Кой от приятелите ти харесва най-много? Защо?

• Какво ще направиш, ако някой те извика по име?

• Ако сега беше вече възрастен и станеше известен, с какво би се прочул, според теб?

• Как можеш да помогнеш на някого днес?

• Ако можеше да прекараш един ден с някого, кой би бил и какво бихте направили?

4. Въпроси за живота и структурата на света

• Какво прави човек умен?

• Как мислиш, че се чувстват другите хора?

• Защо е нужно, да се ходи на училище?

• Какъв би бил животът ти в бъдеще?

• Какво бих променил в този свят, ако можеше?

• Лесно ли е да си дете? А възрастен?

• Как да разберете, че вече сте узрели?

• Трябва ли детето да уважава всички възрастни?

• Винаги ли трябва да се подчинявате на родителите си?

• Как децата могат да бъдат наказани и за какво?

• Дали човек има право да краде храна, ако умира от глад?

• Можеш ли винаги да правиш това, което искаш?

• Защо хората лъжат?

• Можеш ли винаги да казваш каквото мислиш?

• Защо хората се развеждат?

• Защо хората се карат и не можем да обсъждаме всичко спокойно?

• Защо възрастните се усмихват рядко?

• Защо хората пушат, ако е вредно?

• Какво е "лошо" и какво "добро" настроение?

• Какво трябва да направим, когато остареем ?

• Какво е душа и къде се намира тя ?

• Какво е любов?

• Как да разбереш, че някой те обича?

• Може ли любовта да трае вечно?

• Какво е щастието?

• Можш ли винаги да си щастлив и никога да не си тъжен?

• Можеш ли да си щастливи ако нямаш пари?

• Защо богатите не споделят парите си с бедните?

• "Равни" ли са наистина Всички хора?

• Може ли светът да се счита за красив, ако има войни и глад?

• Възможно ли е да живеем без войни?

• Има ли ползи от проблемите и трудностите?

• Правилно ли е да отговаряш грубо на някой, който е груб с теб, или трябва да останеш учтив?

• Грешно ли е, да завиждаш? Ти, завиждаш ли ?

• На кого е нуждно е изкуство?

• Кой определя кое е красиво и кое не?

• Трябва ли да приемеме външния си вид такъв, какъвто е?

• Ако можеш да направиш закон, който всички по света да са длъжни да спазват, какв би бил той?

• Можем ли да променим съдбата си или тя е вече предопределена?

• За какво живеем?

Автор : Ина Литвина

Превод и Редакция: Ивайло Апостолов

Бащите на "специалните" деца

        Много е писано и говорено за майките на деца с увреждания и с право. За майката грижата за детето е вътрешно присъща. Още в древността, това е била основната социална роля, изпълнявана от жената и за по-успешното реализиране на тази роля, с времето тя е развила и определени качестава, знания и умения, които да й помагат. Не случайно майчиният инстинкт, е единственният императив, по-силно развит дори от инстинкта за оцеляване.Детето и майката, са като едно цяло. Тя, сякаш предусеща неговите нужди, разбора причината за всеки негов различен плач, то чувства когато тя е напргната или неспокойна... 

Детето обаче е плод на любов! Любовта между двама (Поне така е в "добрия" случай). 

И въпреки, толкова силната връзка между майката и детето и двамата заедно (и поотделно) имат нужда от любовта и подкрепата на бащата. 

Има няколко теории, за ролята на бащата

Но все пак, нека не забравяме, че психологията не е математика и че колкото и добре да са аргументирани и подкрепени с изследвания, това са само теории, които могат да дадат принципно обяснение на това, защо сме такива, и защо действаме по един, а не по друг начин в дадени ситуации. Вярно е, че всеки от нас, е "плод" на своята история и поредица от избори и решения. Но именно, заради това, че днес СМЕ такива, не значи задължително, че УТРЕ, не можем, да се променим! Освен това, точно като резултат от своите избори и решения, най-вече, в "кротични" ситуации, каквато е р

Къде обаче остава, фигурата на бащата, в тази идилия и защо трябва да й отдели 

особено внимание!

Бащата ли?      

Той е онзи, който остава малко встрани, в очакване да бъде включен!

Освен всичко друго, той е „буферът“, който поема майчините грижи и притеснения, или самообвинения, ако нещо в перфектната система майка-дете запъне или „проскърца“ …

Ако приемем, че ролята на майката е, да даде на детето си „корени“, то ролята на бащата е, да му даде „криле“ и да го научи да „лети“.

И какво се случва (а, за съжаление се случва. И то доста по-често отколкото предполагаме), нещо да се обърка….Когато нещо в ранното развитие на детето „се пропуква“ и тази иначе почти перфектна Микровселена Дете-майка, …рухне из основи!

Тогава Микровселената майка-дете, се капсулира! Затваря за целия свят и с скрива, зад своята защитна обвивка!

Като мида, чиято сърцевина е била наранена.

Защото никой неможе да разбере терзанията и самообвиненията, които разкъсват майчината душа, когато всичкият радостен трепет, всички мечти и планове, всички надежди за щастливо бъдеще, изведнъж, са заменени само от неизвестност, несигурност и СТРАХ!…

Кой друг би издържал на цялата мъка, страдание и болка!?..

Кой би понесъл толкова смазващото чуство на изгубеност и безпътица... лутането между десетките измъчващи въпроси, без отговори, между самоообвиненията и търсенето на причините в миналото,

и безкрайното всепоглъщащо чувство на Самота!…

Всичко това е „залък, който твърде трудно се преглъща.“ Дори и при цялата майчина Любов и Всеотдайност!

Това е време, когато съзнанието на майката, е обсебено от толкова въпроси, относно състоянието на детето, относно това, какво може да се очаква от него!?...

Относно това, как трябва тя да постъпи!?...

От къде, да започне!?... Към кого да се обърне!?....

Случва се и така, понякога!

И не си мислете, че се случва само на „лошите“! На онези, без лична хигиена, морал и достойнство!... Или на необразованите и неинформираните! НЕ!

ТОВА МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ НА ВСЕКИ! ...

Но разказа ни, беше за бащите!

Бащата, също е там! Измъчван от същите терзания и останал в изолация. При него чувството за самота, понякога дори може да е още по-осезателно, защото ако не е бил достатъчно „включен“ в Микровселената майка-дете, до този момент, той изключително трудно намира пътя към тях! Изключително трудно му е да разбере техният „свят”. Да рабере опустошителните поражения на настъпилата в него разруха! А дори и да успее, вратата е подлостена отвътре!...

И понякога се случва така, че бащата не намира нужните сили, за да разбие тази врата, за да даде на майката достатъчно сили и увереност, че нещата НЕ са непоправими !

Че тя НЕ Е САМА в скръбта, в болката и чувството си за безпътица! И че ДВАМАТА ЗАЕДНО МОГАТ ДА СЕ СПРАВЯТ!

И така, малко по малко, бащата се отчуждава… Затваря се, в собствената си болка и страдание! И (понякога) си отива.

Но думата ми, не е за тези бащи!

Защото има и други!

    И днес, искам да ви представя един много искрен и сърдечен материал на колежката Цветалина Йосифова, посветен именно на тези бащи на "специални" деца, които НЕ са се отказали да се борят, публикуван в сп. "Жената днес". 

Цветалина Йосифова е психотерапевт и психолог в „Карин дом”, Варна - една от най-ефективно действащите фондации с практична насоченост, работеща в подкрепа на децата със специфични потребности и техните семейства, повече от 20години.

👪   👪   👪

Много хора не знаят, че има „Ден на бащата“. И защо трябва да има такъв? Защо трябва да посвещаваме специално внимание на бащата, след като ние, майките, вършим „цялата работа”?

Точна така – ПОСВЕЩАВАМЕ! За майката грижата за детето не е избор. Тя идва „отвътре”. Още с раждането, даже много по-рано, с първото ритане на малкото краче, с първото изплакване, с първата усмивка… с много „първи” неща. Защото то е част от нас. Буквално. И единственото по-силно нещо от инстинкта за оцеляване е майчиният инстинкт. Защото майка и дете, по закон и по кодекс са една семейна единица. Майка и дете са една вселена. Така го е измислил Бог, Природата или който щете – те си дават всичко необходимо един на друг през първите месеци от раждането.

А къде е таткото?

Той чака.

Той работи.

Той търпи.

Понякога готви.

И полива при къпане.

И сменя пампреси.

И ако не прави нещо от по-горните му се сърдим…

Той ни понася.

Понася да не е част от тази „вселена”. Докато не му направим място в нея. Защото в един момент за нас, майките, става ясно, че тази вселена е завършена и съвършена само ако и таткото е там. Бащата е този, който символно казано „прерязва“ отново пъпната връв, прекъсва психологическата свързаност и зависимост между майката и детето и му „позволява“ да порастне, да стане по-самостоятелно, да изгради една по-различна свързаност с родителите.

Освен ако нещо не се обърка….

Ако с детето нещо не се случи…

Ако нашата малка вселена не рухне!

Ако не се храни, не расте, не върви, не говори, не се развива според очакванията…

Тогава малката вселена – майка и бебе, се затваря за целия свят!

И никой не разбира тревогите на майката… и никой друг не издържа… Никой друг не може да понесе цялата мъка, болка, грижи, самота, отговорност…

И на майката не й е до никой! Освен до детето!

Да, понякога така се случва. Бащата, останал в изолация изобщо не разбира този „свят”. Не разбира своята съпруга, не „разпознава” своето дете… Не намира „вратата” към тях. Или тя е заключена. И малко по малко се отчуждава… И си отива.

Не знам кой страда повече….

Но има и други бащи!

Нашите специални бащи на нашите специални деца! Те не се плашат! Те не се отказват! Те не си тръгват! Познавате ги. Като всички други са..

Отиват на работа, забързани, с риза, лаптоп и gsm в джоба. Пътуват по кораби. Карат таксита. Работят зад граница. Лекари, адвокати, инженери, строители… Като всички останали хора.

Но сутрин почти винаги закъсняват,

тичат в обедната почивка или „бягат” от работа, за да докарат детето си на терапия. Карат предимно нощните смени, а денем помагат. Работят в чужбина, за да издържат семейството. Някои тихо изчакват в края на двора, не разговарят, понякога пият кафе. Вечер, след работа едва ли следят новините. Събота в седем не спят, а разхождат детето в градината на колело, дори и в дъжда, с дъждобран. Защото това го успокоява. И за да може мама „да пооправи къщата” или да поспи. А когато смазана от тревоги сутрин не може да стане й носи в леглото кафе. Когато тя се се отчае, й дава кураж. И не позволява да падне духом. Дава й „трезва преценка” и „връзка с реалността”. Посещава терапии, чете програми, „работи” с детето… Или просто – е там!

Даже може за Деня на бащата да сготви октопод на тиган!

Познавам тези бащи! Познавам и други. Които сами отглеждат детето. Има такива семейства. И се справят не по-лошо от майки. Те им дават и нежност, и сила. И готвят, и гладят, и учат , работят, шофират – истински Свръх-бащи!

Друг път мама е тази, която работи. А тати е вкъщи и смело, и все по-умело се справя с децата и домакинството.

Има и едни по-различни „бащи” – дядовците! Бащите на „нашите” майки или бащи. Преминали през бурите на живота, опознали и добро, и лошо, загърбили неволите на години и болести, те именно водят децата при нас. Ако ги попиташ – кротичко обобщават и улучват право в целта: „Не мога да му дам кой знае какво – мога само любов”!

За всички тези различни татковци е нашият специален ден!

Благодарим Ви, че сте заели своето място!  Детето има нужда от Вас!

💖👪👪👪💖

През 13-те години, които сме прекарали по Клиники и центрове, за рехабилитацията на Деян (както и в "неформалният" ни живот, извън тях.) И през годините работа с деца със специфични потребности (и възможности), съм се срещал с много различни истории и много различни типове бащи(както и майки). С различни (повече или по-малко успешни) "стратегии", в борбата за преодоляване на това дългосрочно предизвикателство. 

Бащи с различно образование, етнос, социалиен и професионален статус и компетенции и различен родителски потенциал. 

Имах честта, да се запозная с много истински достойни бащи.

Бащи от "мнозинството" и малцинствата... 

Бащи - истинска опора на своите съпруги... 

Бащи, поставили семейството и децата си, на върха на пирамидата на своите приоритети... 

Дори бащи  отглеждащи децара си, сами... 

И бащи, опитващи се, да помогнат на повече деца, със съдба подобна на техните! 

И смея да твърдя, че както и при родителите на така наречените "нормотипични" деца, всичко горепосочено има по-малка тежест от това :

 - каква ценност имат децата за тях; 

 - къде в ейрархията на приоритетите им стоят благополучието на семейството и децата

 - каква мотивация имат да постигнат набелязаните цели

 - и на какви жертви и компромиси са готови  за да ги постигнат. 

- Както и какъв е прагът им на поносимост на стрес и живот под стрес, в дългосрочен план. 

Другият важен фактор, определящ доколко успешно ще се справят тези родители в постигането на набелязаните си цели е, как и доколко са Приели наличието на "проблема" и своето  място (и роля ) в неговото "решаване". 

Ето това, са някои от наистина важните фактори, определящи нашите избори и решения, които пък, от своя страна, определят характера, посоката и степента на Нашата промяна. 

Нормата е Условност - фикция!

Нормата е Условност - фикция!
Просто"отправна точка",която ни дава някакъв ориентира! Дава ни"база,за сравнение"!
(Ако държите на"определения", можете да ги прочетете в Тълковния речник! )
Нормата обаче,НЕ е единственният начин,да се живее! И НЕ е,гаранция за качеството и най-вече, за пълноценността и смисъла на нашият живот!
Задръжте си "НОРМАЛНОСТТА" на безличния и посредствен живот!
Истинсото развитие на Човечеството е извършено от хора, които не са се ръководили от условности! И то само, за да получат спокойствие и илюзорна сигурност!

Кратка история на инвалидната количка - от проф. дсн. Божидар Ивков

    

       Днес едва ли има човек, който да не е виждал и да не знае, какво е това инвалидна количка! Именно тя е основен, стилизиран елемент от международния символ на хората с инвалидност. Тя е и един от онези външни, видими белези и/или характеристики, които задействат отношението – негативно или позитивно – на човека или обществото към инвалидността и човека с инвалидност. Но – най-вероятно – малцина са тези, които познават дългата история на това средство за придвижване. 

1.Тук ще се опитам да проследя накратко тази история. 
2 Какво представлява инвалидната количка и каква роля изпълнява? 
Най-общо казано, инвалидната количка е превозно средство, предназначено за хора със сериозни дисфункции на долните крайници или на гръбначния стълб. Тя дава възможност да се стабилизира позицията на тялото на даден човек с тежки физически увреждания и да улесни и направи възможно придвижването му от едно място до друго. Благодарение на инвалидната количка, хората с различна степен на парализа на тялото, са били и са в състояние да се справят с дейностите в своето ежедневие, да изпълняват присъщи за тях социални роли, да пътуват и др., т.е. да водят един активен и пълноправен живот, в рамките на своите възможности и способности. 

Първите инвалидни колички.

Трябва ясно да се каже, че за да бъде изобретена инвалидната количка, преди това е било необходимо да се направят две други открития: (1) да се открие столът или креслото – това се е случило около 4000 години пр.н.е. (2) да се открие колелото – това се е случило през 5-то хилядолетие пр.н.е. в Месопотамия. Първоначално хората, които са били с някаква придобита или вродена парализа на тялото, са били пренасяни на различни носилки или лектики. На това обаче, са можели да разчитат единствено богатите хора. Това, между другото, е едно от многобройните доказателства, че социалните неравенства са съществували още в зародиша на цивилизациите. Рис. 2. Древна Гърция Рис. 1. Древен Китай Източник: https://blumil.pl/blog/2016/11/30/historia-wozka-inwalidzkiego-odpoczatkow-do-blumi/ 3 Първите писмени източници, за ползването на столове на колела, които са първообраза на инвалидната количка, се появяват около 500 г. пр.н.е. в записи от Древен Китай и Древна Гърция. (рис. 1 и рис. 2) Смята се, че откритият барелеф на китайски саркофаг от 530 г. пр.н.е., изобразяващ мъж, седнал на кресло с три колела, е първата исторически запазена следа от съществуването на инвалидна количка по онова време, която позволявала транспортирането на човека в изправено положение. И до днес не е ясно кой точно е измислил първообраза на инвалидната количка. С много голяма вероятност може да се предполага, че първите такива средства са били създадени по-скоро за облекчаване на труда на хората, които са се грижили за лицата с инвалидност, отколкото за улеснение на последните. Първите кресла са били трудни за обслужване и са изисквали помощта на други хора.

 Новите времена 

Историческите пътища ни отвеждат чак до втората половина на XVI век, когато се открива, че Филип II – крал на Испания, използва прототип на инвалидна количка. (рис. 3) Рис. 3. Инвалидна количка, ползвана от Филип II. Източник: https://blumil.pl/blog/2016/11/30/historia-wozka-inwalidzkiego-od-poczatkow-do-blumi/ Първата информация за мебели за сядане, съобразени за възможностите на хора с инвалидност, се появяват в европейската литература през XVI в. От тогавашните документи става ясно, че испанския крал Филип II е страдал от подагра и е използвал фотьойл с регулируема облегалка и опора за краката. Френският крал Луи XIV през 1700 г. използва количка, чийто механизъм е 4 наподобявал рулетка. Благодарение на него е било възможно завъртането на стола заедно с владетеля, седнал на него. През 1655 г. настъпва своеобразен пробив – млад часовникар изобретява първата самодвижеща се количка (рис. 4.). Това съоръжение изисквало от ползвателя силни ръце и торс. Естествено то не било идеално и съвсем не лесно за обслужване, като се вземе предвид ширещото се по това време недохранване, недостигът на калций в организма дори сред богатите, ниското ниво на медицината и погрешно поставяните диагнози и т.н. Каквито и да са недостатъците на изобретението на младия часовникар, днес то се приема за пробив за онези времена. Рис. 4. Първата самоходна инвалидна количка. Източник: https://blumil.pl/blog/2016/11/30/historia-wozka-inwalidzkiego-od-poczatkow-do-blumi/ 

Откритието на Джон Доусън .

Следващата революционна крачка напред в историята на инвалидната количка е направена в края на XVIII век, когато през 1795 г. Джон Доусън конструирал инвалидна количка, подходяща за управление от самия потребител. Тази количка е била оборудвана с две предни и едно задно колела за управление. В началото на XIX век (1811 г.) е построена количка, оборудвана с две зъбни предавки, предаващи задвижването. През 1850 г. настъпила следващата промяна – в Нова Англия била конструирана инвалидна количка с метални задвижващи колела отпред и едно малко колело отзад на количката. Предимството на тази количка е било в малкия ъгъл на завиване, но все пак тази количка изисквала големи усилия. На границата на XIX и XX век започнали да се появяват инвалидни колички с дървена рамка и плетена седалка. Те били оборудвани с регулируеми подлакътници и предни задвижващи колела.

С времето, когато започнала да нараства склонността към пътувания, хората започнали да се замислят как да пътуват и да се придвижват от едно място до друго на инвалидна количка. Тази потребност се породила през ХХ век. Тогава производителите и продуцентите започнали да опознават потребностите на ползвателите на инвалидни колички. Дошло времето, когато инвалидните колички станали по-леки, по-здрави и по-лесни за управление, с други думи, количките станали по-леки и доста по-удобни. 

Инвалидните колички с електрическо задвижване 

В началото на ХХ век (1903 г.) се появила първата инвалидна количка, която можела да се побере в стая и имала електрическо задвижване. Тази количка била снабдена с двигател, задвижван от акумулатор от 12 V и имал мощност 0,38 конски сили. 

През 1907 г. е произведена първата количка от изцяло метална конструкция, която изместила произвежданите дотогава колички от дърво. Инвалидните колички от началото на миналия век били тежки (около. 50 kg), както и с твърде големи размери. Това силно затруднявало или правело невъзможно самостоятелното придвижване на човека. Те не можели да се сгъват и трудно се транспортирали. Хората с инвалидност, които ги използвали на практика били зависими от помощта на здравите при придвижването си с тях. 

Количката Feather – Light 10 

Годината 1932 е преломна в областта на инвалидните колички. Тогава Хари Дженингс (Harry Jennings) по молба на своя приятел с инвалидност Хърбърт Еверест (Herbert Everest) от САЩ конструирал първата лесна за транспортиране, сгъваема инвалидна количка. Тази количка, наричана „Feather-Light 10“ тежала само 25 kg. Двамата приятели създали фирма „Everest & Jennings“, която дълго време имала монопол на пазара на инвалидни колички. В средата на 30-те години на ХХ век компанията патентовала кръстосана сгъваема количка, проектирана от Сам Дюк. През 1950 г. бил създаден и първият моторен модул, който можело да бъде прикрепен към количката с ръчно задвижване. В този двигател били използвани транзистори.  

Спортните инвалидни колички 

От историята на инвалидността е известно, че през 50-те години на ХХ век започва да се отдава все по-голямо значение на спорта в процеса на рехабилитацията на хората с инвалидност. Това е и времето, когато започват да се конструират и произвеждат първите спортни инвалидни колички. Още през 1946 г., т.е. непосредствено след Втората световна война, в САЩ се състояло 7 първото състезание по баскетбол за хора в инвалидни колички. Все по-често на пазара се появявали колички, адаптирани към спортните потребности на хората с инвалидност. Първата спортна инвалидна количка, предназначена за лично ползване, била конструирана от американецът Бъд Ръмпел (Bud Rumpel), a фирмата „Quadra“ се опитала да направи серийно производство за ежедневна употреба. Важни промени в тази област, започнати от Марлин Хамилтън (Marlin Hamilton), настъпват през 1978 година. След преживян инцидент, Хамилтън бил принуден да се придвижва с инвалидна количка. Той бил разочарован от техническите решения, съществуващи по това време. Обърнал се за помощ към дизайнерите на планери Дон Хелман (Don Helman) и Джим Окамото (Jim Okamoto). Резултатът от тяхното сътрудничество не закъснял и се появила количка с тегло 12 кг, снабдена с твърда рамка и нисък гръб. Компанията „Quickie Designs“ била създадена по това време. Днес спортни инвалидни колички се предлагат в номенклатурата на всички световни компании, занимаващи се с производство на такова оборудване (

Днешният и утрешният ден на инвалидните колички 

Днес на пазара на инвалидни колички се предлагат множество и най-различни модели инвалидни колички – едните механични, задвижвани с ръчна сила, а 8 другите електрически. Основни характеристики на първия тип са лекотата и лесно сгъваемите конструкции, което повишава комфорта при използването им. Особено значение се придава на тяхната ергономичност и достъпност. Днес има версии за деца и за възрастни. Важно значение се придава на удобството и лекотата на придвижване по по-неравни и трудни терени. Това позволява да се удължи пътуването, респ. ползването на количката, без да се увеличава риска от нараняване. И днес мануалните и електрическите колички се приспособяват към индивидуалните възможности и потребности на ползвателите. Прави се избор между цената, тежестта и подвижността на количката, респ. възможностите за самостоятелно придвижване на човека с инвалидност. Трябва да се вземе предвид факта, че механичните колички трудно се управляват дълго дори по лек неравен терен извън дома, а електрическите – поради техните големи размери, не са удобни за влизане в обществени сгради и градския транспорт. Какъв ще е утрешния ден на инвалидните колички? Възможност за контрол с мисълта, например. Може би звучи невероятно, но бъдещето трайно се настанява в ежедневието ни. Особено когато става дума за спасяване на човешки живот. Днес вече съществува технология за хора с много тежки увреждания и парализа, водещи до силно ограничена подвижност на тялото. В тези случаи към мозъка на човека се поставя специален имплант, който прави възможно контролирането на количката и другите, придружаващи я устройства. Например устройството BRAINGATE прави възможно парализираният човек да си вземе напитка и да пие. Имплант, който позволява на парализирана жена да контролира количката. 


Източник: https://blumil.pl/blog/2016/11/30/historia-wozka-inwalidzkiego-odpoczatkow-do-blumi/ Точно този процес всъщност е процес на киборгизация на човека с инвалидност. А той поставя множество сложни морално-етични дилеми и проблеми. 9 Източници: Ивков, Б. (2019) Инвалидност и отношение към хората с инвалидност през вековете. ИК „Фабер“, Велико Търново. Ивков, Б. (2019) Инвалидност и нови технологии. В: Етически изследвания, Брой 4, кн. 2, сс. 266-277. Kamil Drożyński (2020) Niepełnosprawność zmotoryzowana –historia wózka inwalidzkiego. https://rampa.net.pl/niepelnosprawnosc-zmotoryzowana-historia-wozkainwalidzkiego/?fbclid=IwAR17AhNMkEWVj7I9soRkFD6_NWieBfm0cjB06pGG5XBL4rMmepKX6HVXYU Potrzeba matką wynalazku – historia wózków inwalidzkich. https://www.mobilex.pl/blog/potrzeba-matka-wynalazku-historia-wozkowinwalidzkich/ Blumil (2016) Historia wózka inwalidzkiego – od początków do Blumil. https://blumil.pl/blog/2016/11/30/historia-wozka-inwalidzkiego-od-poczatkow-doblumi/ 

проф. дсн. Божидар Ивков

Оригинала на статията прочетете тук

: https://bojidarivkov.files.wordpress.com/2020/06/d09ad0a0d090d0a2d09ad090-d098d0a1d0a2d09ed0a0d098d0af-d09dd090-d098d09dd092d090d09bd098d094d09dd090d0a2d090-d09ad09ed09bd098d0a7d09ad090.pdf

Хора и съдби, които ни вдъхновяват - Запознайте се с Ксения Безуглова - "Мис Свят 2013, за жени с двигателни проблеми!

За привържениците на етикетите и рамките на диагнозите(Макар да вярвам, че тук няма такива!) :

-Когато прибързано съдите за някого, според няква диагноза помнете-диагнозата е условност, която показва физическото, психичното, емоционалното, неврологичното или интелектуалното ни състояние. Тя дава "насоки" за актуалното състояние и вероятния потенциал за развитие на личността, но НЕ Я определя като такава! Личностовите и характеровите качества, са динамична променлива, която се възпитава в процеса на развитие и може да достигне далеч, отвъд нашите предварителни очаквания, дори за средно статистическата "нормалност" !

Запознайте се с Ксения Безуглова - "Мис Свят 2013, за жени с двигателни проблеми!
 Ксения е родена на 8 юни 1983 и остава прикована към инвалидната количка след ужасен инцидент през 2008 г, когато е едва на 25 години и е бременна с първото си дете.Това я проставя пред дилема, но въпреки препоръките на ликарите и тя решава, да остане неподвижна от кръста надиолу, но да роди детето си.

"Смисълът на живота остава същият за мен: да се радвам тук и сега и да приемам това, което ти дава животьт.", казва "Мис Свят в инвалидна количка"

. Днес , тя е щастлива съпруга и майка на две прекрасни дъщери.

Ксения Безуглова в уникалният социален проект "Руската жена - Преобразяването на нацията"

След месеци на безкрайна упорита рехабилитация и тренировки, за "да се вдигне на крака", Ксения решава да се приеме и да се обича такава, каквато е. Тя не само не се отчайва и отглежда своето момиченце почти сама, но решава да посвети живота си на това, да помага на другите да не се отказват в трудни ситуации! Така създава свой собствен рехабилитационен център, където преподава уроци по макиаж и учи хора попаднали в подобно на нейното състояние, как да се справят! 💖
През 2013г Ксения печели първо място на конкурса "Мис Свят", за жени в инвалидни колички и решава като "Кралица на красотата", да бъде още по-полезна на хората със специфични потребности, като не само организира кампании, за оборудване на достъпни "социални плажове", но и работи активно, за промяна на съществуващите в обществото негативни нагласи към хората с увреждания! Така създава фондацията "Всичко е възможно"!

снимки: toreents.ru

Ксения е "Член на Обществената камара на Централната федерална окръжна комисия по въпросите на хората с увреждания при президента на Руската федерация", на "Съвета при правителството на Руската федерация". Ръководител е на проекта "Град за всички". Организатор на конкурса "Мис Вселена".

Тя е вдъхновител и движеща сила на много национални и международни социални проекти, за хората с увреждания в Русия.

Всеки здрав човек, би й завидял за тази енергия, оптимизъм и любов към живота. Трагедията, която й се случи в разцвета й, не я счупи. Животът продължава! Промяна на себе си -промяна на света" това е основното мото на невероятното, силното и хубав човек - Ксения Безуглова.

Ксения е активно ангажирана социални дейности, член Обществената камара на Централния федерален окръг на Комисията при президента на Русия за хората с увреждания и на Координационния съвет за попечителство в социалната сфера при правителството на Русия. Сътрудничи с Министерството на здравеопазването и семейно планиране за хора с увреждания. "Мис Свят в инвалидна количка" още участва активно в разработването на проекти без бариери. Провежда одит на околната среда без бариери в регионите и организира всеруски конкурс за красота сред момичета с увреждания.

" Постоянно срещам хора, които "немогат повече". Е, момчета, вие самите не знаете на какво сте способни, но ви е страх, да опитате!", казва Ксения Безуглова

" Харесваме Еднаквото, учим се от Различното! ", а така ли е в действителност!?

" Харесваме Еднаквото, учим се от Различното! "/ Пламен Димитров

Това е, идеалният вариант!
Всъщност, неща имат малко повече нюанси!
Харесваме еднаквото (когато го харесваме и у себе си) и ни отблъсква, в обратният случай!
Учим се от Различното, когато го харесваме, защото искаме да го постигнем или когато сме изпитали негативните последствия от него "на гърба си" и ги превърнем в движеща сила, за развитие!...
В противен случай, ни плаши и подхождаме към него с един от двата "стандартни" защитни механизма - агресия или бягство(вкл. игнориране или сегрегация). Или ако не можем и не сме достатъчно силни, ни смачква или ни озлобява!
Но има и едни такива, не особено чести случай, когато се учим от него, в стремежът си, да го опознаем, за да му помогнем! Когато опознавайки го, опознаваме и себе си. И тогава израстваме ЗАЕДНО, към по-добро! 💖

Перфектността, като невротична потребност за съвършенство

Оплакваме се, от човешките недостатъци!... Не приемаме, различното!.... А не осъзнаваме, че всъщност най-големият Дар, който Бог ни е дал е, да сме НЕСЪВЪРШЕНИ и да живеем в Свят "изтъкан" от противоположности! „Майка, която никога не е мислила да изхвърли детето си през прозореца, е лоша майка“, пише Франсоаз Долто. По-голямата част от нашия стрес идва от желанието ни да бъдем съвършени, да успеем, да „наваксаме и изпреварим“. Ами ако се опитаме да се измъкнем от желанието да бъдем перфектни?
Вместо "добри родители", да са опитаме да бъдем "просто родители", не "най-добрите" и не "твърде добри". Нека не забравяме, че "най-доброто" е враг на доброто! В никакъв случай не бова , да ги поставяме един срещу друг! Независимо от обстоятелствата, винаги е добре, да се опитваме да направим възможно това, което което е оптимално, при конкретните за нас обстоятелства и условия - нито повече, нито по-малко!
В същото време е много по-важно важно, да можем да се насладим на това, което правим. А това, няма как да се случи, ако винаги се опитваме да надскочим себе си и се сравняваме! Работата, която ни харесва, идва от сърце и не може да бъде лоша. Не бива да позволяваме на нашият "вътрешен съдия"да ни критикува или да ни кара да се чувствате виновни. В момента, в който една жена стане майка например, в нея се ражда огромно, страхотно чувство за вина. Тя се чувства виновна за това, че не прекарва достатъчно време с детето, че не му дава достатъчно знания, любов, пари, храна ... и така нататък и така нататък ... Това преживяване на вина е не само деструктивно за самата нея, но е опасно и за детето й. Детето развива в бъдеще чувството, че този, който го обича, му е "длъжен". Длъжен , му отделя повече време, повече любов, повече пари и т.н. до безкрайност ...
Нужно е, да бъдем"достатъчно добри" родители, партньори, приятели, роднини ... НЯМА "идеален човек". Понятия като "идеално, най-добро, отлично, нормално ..." са относителни и се променят в зависимост от условията на околната среда. Всеки от нас е човек със собствени си подбуди и импулси! Естествено е, понякога "да ни дойде по гуша". Да имаме желание, да пратим всичко и всички, по дяволите, да се махнем! ... но - не е разумно да се поддадем на този импулс! Както и да се чувстваме виновни, е го изпитваме!
Естествено е да се стремим към съвършенство, но е неразумно (нереалистично) да вярваме в постигнето на съвършенство.

В Перфектността, както и във всеки друг идеал няма нищо изначално лошо. До момента, в който не стигне до крайности. Тя ни дава посоката, жизнената сила и мотивацията, да се развиваме и да ставаме все по-добри, в това което правим, цез значение какво е то. Перфекзионизмът като начин на живот обаче, е изключително деструктивно психоемоционално състояние. То повишава изключително много постоянните нива на стрес и тревожност, под които се намираме. Ужасът от това, да не отговорим на собствените си или на чуждите представи и очаквания за нас, като родители ни парализира или ни подтиква към прибързани и неправилни избори и решения. Педизвиква у нас малоценностни и депресивни преживявания или ни довежда да "задънената урица " на чувството на безиизходица. Всичко това, можи да ни подтикне към "бягство и абдикиране" от отговорностите ни като родители и прекалено либерално възпитание, граничещо с анархия или да ни направи авторитарни и свръх изискващи истерици, които "мачкат" децата си, за да скрият собственото си чувство за безпомощност. И двата сценария, са последното от което онези, които най-много обичаме, имат нужда!.. Както пише Алисън Шейфър" Ние сме просто обикновени човешки същества. Затова ми се иска да приемем идеята за достатъчно добрия родител. Не е необходимо да бъдете перфектни, за да имате здравословен семеен живот. Колкото сте по-истински и давате пример на децата си за това, включително и за това как понякога правим грешки – толкова по-добре. Така се превръщаме в истински модел за подражание и това е по-добрата формула за отглеждане на психично здрави деца."