неделя, 18 октомври 2020 г.

Сюзан Бойл-Сензационната певица, която стана най-гледаната в интернет, а след това, покори и света



48-годишната тогава шотландка Сюзън Боил, нашумя през 2009, след като се яви в тв конкурса за таланти Britain's Got Talent, излъчван по телевизия Ай Ти Ви.

Изпълнението й на арията на Фантин от мюзикъла "Клетниците" и предизвика фурор в залата. 

А в дните около Великден песента IDreamed A Dream (Сънувах сън), докосна сърцата на милиони зрители в интернет - включително у нас.

Въпреки, че когато каза, коя песен е избрала, да представи, това предизвика усмивки, у журито и публиката. 


След това изпълнение, безработната дама, която тогава пее като доброволка в църковен хор, излиза по първите страници на всички вестници на Острова.

Само за 11 дни и само в YouTube изпълнението й е било гледано 93,5 млн. пъти, съобщава "Дейли телеграф".

Вестникът изчислява, че това е над пет пъти повече от 18-те милиона, които са видели онлайн речта на Барак Обама при встъпването му в длъжност като президент на САЩ.

Като се добавят и публикациите в други подобни сайтове, числото надхвърля 100 млн.

В статистиката на самия YouTube като най-гледано видео на всички времена излиза музикалния клип на Аврил Лавин Girlfriend.

Популярността му при излизането преди две години бе подсилена и от факта, че певицата бе обвинена, че е изплагиатствала песента на "Рубинуус" от 1979 г. I Wanna Be Your Boyfriend и Get Off of My Cloud на "Ролинг стоунс".

Неомъжената и "нецелувана досега"(по думите й) , Сюзан била 10-ото дете в семейството на заводски домакин и стенографка.

При раждането си тя претърпява лека мозъчна увреда поради временен недостиг на кислород - и все още помни подигравките на децата в училище.

"Думите често болят повече от натъртванията и контузиите. Сега обаче ме приемат и се отнасят по-добре с мен. Аз се смея последна", коментира певицата пред сп. "Стар".
Специфичното и малко не съвсем адекватно поведение на Сюзън, се дължи на нейната диагноза - аутизъм. 

" Открих защо съм различна, имам аутизъм", споделя певицата. 

"Като дете ми поставиха грешна диагноза. Винаги съм смятала, че това е един несправедлив етикет. Сега имам по-ясна представа какво не е наред и се чувствам по-спокойна по отношение на себе си", разказва тя. Сюзън разказва, че се учи да се справя със синдрома на Аспергер и се надява, че диагнозата ще направи хората по-съпричастни. "Смятам, че хората ще се отнасят с мен по-добре, тъй като ще разбират много по-добре коя съм аз и защо правя нещата, които пра1вя", разказва Бойл пред вестника.

Синдромът на Аспергер е известен още и като синдром на малкия професор. Той носи името на австрийския педиатър д-р Ханс Аспергер, който го описал за първи път още през 1944 г. Терминът обаче е въведен през 1981г. от Лорна Уинг, тъй като работата на д-р Аспергер останала непозната за дълъг период от време.

Смята се, че синдромът на Аспергер е форма на аутизъм, която се проявява в края на втората или през третата година от живота на детето. Характерно за него е, че засяга предимно момчета, като съотношението е 8:1.

За разлика от аутизма, при синдрома на Аспергер не се наблюдава изоставане в познавателното развитие и речевите възможности. Повечето от хората с този симптом са със средно и над средно ниво на интелигентност.

Често децата със синдром на Аспергер са много умни и интелектуално развити за възрастта си и изумяват околните със знанията си и способността да запаметяват с лекота.

Това е и причината състоянието да се нарича синдром на малкия професор. Докато хората с аутизъм са затворени, вглъбени в себе си и нежелаещи да комуникират, то тези със синдром на Аспергер често са общителни и търсят вниманието на околните въпреки комуникационните проблеми.

Хората с този синдром могат да имат много проблеми в ежедневното общуване с другите. Понякога се намесват в разговора по начин, който другите възприемат като груб, много са нервни или свръхемоционални, когато са ентусиазирани, разказва пред "Гардиън" Йосиф Нур, който също страда от синдрома. Той признава, че трудно осъществява контакт с очи с другите, често е смятан за странен и невинаги може да различи сарказма, който е така вплетен в британската култура.

Сюзън Бойл разказва, че най-голямата подкрепа за нея била майка Бриджит, която умира точно преди тя да стане известна. Певицата признава, че не се чувства достатъчно силна без нея и трудно се оправя сама. "Обещах на мама, че ще направя нещо с живота си. Духовно тя е с мен сега през цялото време. Най-вероятно е говорила с някого там горе на небето, защото иначе аз едва ли щях да постигна такъв успех. Има някакво вмешателство, усещам го, разказва певицата пред "Обзървър". 

Въпреки диагнлзата, Сюзън успява прекрасно да използва своят шанс и е един от хората с аутизъм, постигнали изключително голям успех и реализсция на таланта си. 

Друг такъв пример е Темпъл Грандин, автор на книгата "През моите очи". 

Сюзън е ревностна католичка и до участието си в музикалният формат, всяка неделя пее караоке в селската кръчма - дори на Великден, когато изпълнява за местната публика песента от "Вълшебникът от Оз" Over the Rainbow.

Сравняват Сюзън Бойл с първия победител в Britain's Got Tallent - оперния певец Пол Потс, който изгря по подобен начин с арията от "Турандот" Nessun Dorma. 

Самата г-ца Бойл цитира като свое вдъхновение Илейн Пейдж, звезда от сценични мюзикъли като "Евита" и "Котките" - и мечтата й, се сбъдва - двете пеят в дует, който по-късно записват.

Британските вестници вадят на "бял свят" и по-ранни изпълнения на "божествената Сюзан". 

 10 години преди участиетo си в"Британия търси талант", Сюзън записва две песни и ги разпространява само сред най-близките си приятели в индустриалното градче Блекбърн, където живее с котката си, разказва "Дейли телеграф".

Едната песен е ранна версия на блус баладата Cry Me a River, а другата - Killing Me Softly (With His Song), хит на Роберта Флек от 1973 г., популярна и в по-късния кавър на "Фюджийс".

За прослушването за Britain's Got Talent тя взимала уроци от професионалист, защото искала да се реализира като певица. Пред преподавателя си обаче споделя, че това ще е последният й опит "да се качи на влака", след което възнамерявала да се откаже.

Популярността на певицата расте, след като я откриват и в Америка. Интересът към нея там е голям и тя вече е гостувала в немалко тв предавания зад Океана, вкл. в шоуто на Лари Кинг по Си Ен Ен. 

"Първоначално ми се присмиваха и не ме възприемаха сериозно. Аз обаче започнах да пея и успях да спечеля сърцата им", споделя тя.

В самата Великобритания участието й в тв конкурса провокира и дискусии доколко красотата е фактор при превръщането на един талант в звезда.

Оказва се, че певицата е кандидатствала в подобни тв предавания и преди - включително за "Х-фактор", което наследи "Поп айдъл" в британския тв ефир, но на кастингите там предпочела да се откаже, защото си дала сметка, че се взима предвид и външният вид на кандидатите.

Изключително показателно, за влиянието на стереотипиге и предразсъдъците на обществото, е първото появяване на Сюзън - застаряваща, невзрачна и неугледна женичка, с наднормено тегло, с фриволна прическа и облечена без вкус. Виждат се подмятанията и подсмихванията на публиката и журито.... 



И тогава тя запява!... А когато свършва, няма и помен от първонапалното отношение към нея. Цялата зала, заедно с членовете на журито, избухва във възторжени аплодисменти, изправена на крака, покорена от нейният глас. 



В анализ по темата Би Би Си припомня, че Сюзан е била определяна като "грозното пате", "Шрек" и "космат ангел". 

Популярният американски тв водещ Джей Лено дори си слага черна перука и я имитира във вечерното си токшоу. 
Съвсем скоро обаче, започват да я наричат - "феномена Бойл" и "жената, която укроти Саймън Кауъл". 


Говори се, че влиятелният продуцент, който е и в журито на американския "Мюзик айдъл", е амбициран лично да се заеме с филм за живота й.
Като възможен избор за ролята се смята актрисата Деми Мур, която в микроблога си се афишира като фен на Сюзан заедно със съпруга си Аштън Кътчър.

Поразителният глас на певицата, става причина, още същата година, да я поканят, да изпълни една от песните в саундтрака на излизащия тогава по големите екрани филм, за Джеймс Бонд. А само две години по-късно, тя има зад гърба си вече три албума. 



Миналата година  гласовитата шотландка, която е вече мулти милионерка, отпразнува десет години успешна кариера с албума „Ten”. 



Според много от музикалните критици, след зашемдряващият успех на певицата музикалната индустрия напълно се е преобразила. 

Скромната шотландка днес е мултимилионер и световна звезда. Но истината е, че преди десет години никой не можеше да предвиди как ще се развие талантът на SuBo, защото дебютантката нямаше нагласата да се превърне в една от най- известните певици на планетата. Днес обаче, десет години след паметната за Сюзън Бойл промяна, тя отбелязва тази кръгла годишнина с издаването на компилационен албум, който нарече просто „Десет“- „Ten“. 
В него са включени четири нови записа, а останалите 13-сет са добре познати от предишните й седем студийни албуми. С новия си албум, който излиза три години след албума “A wonderful world”
Днес, певицата се чувства вече напълно уверена в себе си.
След шокиращия успех през 2009-та година, преодолявайки здравословните проблеми, свързани с психичното й състояние, днес 58 годишната шотландка се чувства много по-уверена благодарение на подкрепата и любовта на хората. Сюзън признава: „Беше ми трудно да говоря за психическото ми състояние, изпитвах страх да го направя. Сега вече мога да се справя с напрежението, знам много по- добре как да се контролирам, благодарение на помощта, която получих.“ - завършва феноменалната Сюзън Бойл. Нейната естественост и непосредственост, дори и след като я сполетява тежестта на славата и успеха, се превръща в една от основните причини за трансформацията й в звезда от световна величина. Но натрупаното състояние, което възлиза на над 20 милиона паунда, ни най- малко не вълнува SuBo, която споделя откровено: „Просто искам да забавлявам хората, искам да ги направя щастливи. Парите не ме интересуват. Животът ми се промени, сега съм заобиколена от много хора, имам хубава къща и разни подобни неща, но това са материални неща. Въпреки тези придобивки продължавам да се возя с автобуса и да разговарям с моите съседи и приятели. За мен най- важното е, че израснах емоционално. Като цяло не съм се променила, но всъщност днес личносттами е двойнствена- от една страна съм обикновен човек, но от друга съм известен изпълнител, което ми харесва."- коментира Сюзън. Единственото нещо, за което съжалява певицата е, че родителите й не успяват да видят нейния триумф по време на формата „Британия търси талант“. „Майка ми щеше да се гордее с мен, особено баща ми. По едно време баща ми се опитваше да стане професионален певец, но не се получи. Моите родители винаги ме съветваха: „Изчакай, да дойде подходящото време и тогава ще разбереш дали си направила правилния избор. Това време настъпи за мен през 2009-та година.“Когато съдбата изстреля Сюзън Бойл към славата, най-вече благодарение на новите технологии и платформите за споделяне, първоначално шотландката не знаеше, че се е превърнала в световно явление. Сюзън признава: „Почти не разбирахкакво се случва с мен, защото никога не съм имала компютър, така че се наложи да си купя компютър и да се ориентирам какво става. Стана непоносимо, когато отидох в Лондон, за да се явя в телевизионния формат. Странно е, единият ден седиш на дивана си у дома, без да знаеш какво да правиш с живота си и изведнъж отиваш да се състезаваш с много хора. Всички очи бяха насочени към мен и ми казваха, че съм един от фаворитите за победата. Винаги мисля позитивно и може би точно това е нещото, което трябва да правя. Винаги съм нервна, когато трябва да изляза на сцената, вероятно с всички е така, но не бива да го показвам пред публиката, усещането, което трябва да предам е сякаш прегръщам всички хора.“

По материали от : Wikipedia, vesti.bg, bnr.bg


събота, 17 октомври 2020 г.

МОЛИТВАТА НА АНТОАН ДЬО СЕНТ-ЕКЗЮПЕРИ

 


Някой беше казал, че само страданието ни дава дълбочина! Великите личности, са такива, защото са сложни и многопластови. Тази не много позната молитва, е написана от един от най-големите мечтатели АНТОАН ДЬО СЕНТ-ЕКЗЮПЕРИ, през един от най-трудните периоди от живота му. 

💗💗💗

"Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки. Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.

Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари мe с тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.

Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.

Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.

Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.

Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.

Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.

Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.

Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата. Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.

Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното.

Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота. Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.

Научи ме на изкуството на малките крачки."

Източник : gnezdoto

"Чудо" - един образователен и възпитателен филм за стигмите и предразсъдъците в отнишението към "различните", и за нуждата от принадлежност и приемане на всеки от нас. Филм, който е добре да бъде препоръчан и в българските училища! 💖

 


 „Чудо” /режисьор и съсценарист Стивън Чбоски е семеен филм за масовия зрител, който "повдига завесата" към една от темите табу - трудностите при социализацията на "различните" деца и отхвърлянето им от обществото. 

За разлика от повечето подобни филми, които са базирани на действителни истории, "Чудо" е екранизация на едноименният бестселър 📖 на Ар Джей Паласио, който е измислена история. Историята обаче е базирана, на една доста сериозна реална диагноза - Синдромът на Тричър – Колинз“, който е комбинация от различни сериозни лицеви деформации. Самата  авторка разказва, че идеята ѝ хрумва когато веднъж на опашката за сладолед, вижда момиче със сериозно деформирано и шокиращо лице. Паласио признава, че се е опитала, да скрие от сина си тази гледка, да не би той да се изплаши. Този случай обаче, провокира нейният интерес дотолкова, че написва страхотен бестселър. 

Книгата разказва историята на Огъст Пулман - момче с лицеви деформации, което се опитва да се впише в училище. Над 5 млн. достига тиражът на продажбите на книгата след излизането на филма. Ролята на Оги изпъшнявс е 11-годишният млад канадски актьор Джейкъб Трембли, който вече има ред номинации за своето изпълнение. Въпреки тежкият грим римирано, изпълнението Джейкъб до таквав степен става част и пресъздава своя герой, че е трудно да се повярва, че не е реално момче с увреждане. А това придава и на целият филм много автентичен и човешки облик. Синдромът на Тричър – Колинз“ е вродено заболяване, а през дългите години на пластични операции и лекарски намеси майка му /в ролята Джулия Робъртс/ и баща му /в ролята Оуен Уилсън/ са до него. Но те все пак искат Оги, който толкова години е живял и учил само с майка си, да тръгне и на нормално държавно училище,... където започват истинсккте проблеми. 


 Филмът възпитава толерантност, доброта, чувствителност към различния, ненасилие и ред други качества у учениците, заради което е препоръчан от Министерството на образованието на САЩ за специална образователна програма в щатските училищата, и е достатъчно условие да намери място и в нашия Образователен процес.

Но филма не е насочен само към младата аудитория . Той не е детски филм, а история за обич, преодоляване на социалната изолация, предателства, но и приятелства, както и за родителска, а и педагогическа отговорност. Все неща, от които в българското училище и общество имаме изключителна нужда.

Не случайно освен дискусии и обсъждания този филм е предизвикал в американските училища акции и активности по отношение на болни и страдащи деца. Защото приемането на различния е едно от характерните черти на съвременната цивилизация. В училището, където се развива действието в дамият филм, директорът /актьорът Манди Ратинкин/ е категоричен, че насилието – физическо или психическо, е напълно неприемливо.

При преминаването през сблъсъка, недоверието, отхвърлянето и дори омразата към различния /на което децата (и не само те) често са големи специалисти във всяко общество/, до Оги е и неговата по-голяма сестра /в изпълнението на Изабела Видович/, която също има своите житейски изпитания, въпреми моитластава до своя брат, за да му вдъхне сила и вяра, което правят и неговите родители. 

Драматургията във филма (както и характерите?) са напълно изчистени, а историята е разказана без излишни ефекти, но въптеки това, вълнува. Защото ситуацията е освен конкретна, но и характерна за много други подобни случаи. Актьорските изпълнения на Джулия Робъртс и Оуен Уилсън са съвсем професионални, но наистина откритието е за Джейкъб Трембли.


Разбира се, че взискателни критици биха могли да намерят известни кусури. Дори и в това, че на моменти филмът става малко сантиментален. Но защо пък, не? Ние като че ли свикнахме да гледаме екшъни с поразяващи звукови и визуални ефекти на 3D, 4D, с очила или без. Не, че и те нямат място, но все пак важен е добрият, класически изчистен, човешки филм. Дори и героите да са познати като персонификации и от други кинопроизведения. Американското кино е известно не само с големите киноепоси, но и с традициите си в по-малките като бюджет, но не и като внушение филми. Без специални ефекти, но със СПЕЦИАЛНО човешко присъствие. Поради което филмът предизвиква в зрителите не само състрадание и съпричастие, но и желание за съпротива срещу посредствеността /както няколко пъти става дума/.

Защото Огъст Пулман не е жертва, а борец. При това изключително надарен и различен. Вуштеки, че е доста "понапудрен" с розова пудра и е малко пресилено позитивен, филма има много силно послание. 

Разбира се, че има хепи енд – Оги получава медала на училището - защо пък не? Днешното време е, време на онлайн 88г 9често на насилие в училището и обществото това послание на „Чудо” е изключително позитивно и стимулиращо… ≈

Така, че филмът определено си засужава тъй като, не само повдига много въпроси относно стигмите и предразсъдъците, спрямо "различните" деца и нуждата на децата от приемане и социализация! А показва, че те са възможни! 💖

Стартирайте гледане на целият филм


петък, 16 октомври 2020 г.

ТОВА СЪМ АЗ! 💖



Някои казват, че бил съм различен.

Непонятен. Дори неприличен.

Но нима, са еднакви цветята,...

пеперудите пъстри, в полята!?... 


И държат се, тъй сякаш ме няма.

Щом ме видят, превръща се в драма.

Аз съм, тук! Точно тук, между вас!

И за туй, чуйте днес моят глас!

ТОВА СЪМ АЗ!



"Невалиден си!", казват.Не ставаш!

Няма как, като нас да се справиш!

Но аз, всеки ден падам и ставам!

Всеки ден, пак напред продължавам!

Пак съм тук! Точно тук, между вас!

ТОВА СЪМ АЗ!



Туй какъв съм, не е парадигма.

Не превръщайте нищо във стигма!

Не е избор и пошла прищявка.

Не поглеждайте в мен с подигравка!

Не сочете след мене със пръст!

На Светът ми, не слагайте кръст!

Аз съм още тук! Точно тук, между вас!

ТОВА СЪМ АЗ!



Аз съм още сред вас и съм СЕБЕ СИ!

Всички носиме своите белези.

ВСЕКИ иска, да бъде приет.

Тук СЪМ - ЖИВ - не бездушен предмет!

Уникален е ВСЕКИ от нас!

За това, чуйте днес моят глас!

ТОВА СЪМ АЗ!



ВСЕКИ иска, да е част от цялото!

Неделма частица от тялото.

Подайте ръка! Не сочете със пръст!

Само ЗАЕДНО, ще пораснем духовно на ръст.

ВСЕКИ иска, да е безрезерено приет.

Само ЗАЕДНО можем, да крачим напред!

Аз съм тук, неделима частица от вас!

ТОВА СЪМ АЗ! 💖



                                             16. 11.2020

                                            Ивайло Апостолов

15 октомври - Международният ден на белият бастун


сн. РООИ "Перспектива" 

 Според Световната здравна организация в света има 36 милиона незрящи хора, а други 253 милиона са с увредено зрение.


 Основната цел на този ден е, да насочи вниманието към проблемите на слепите и слабо виждащи хора и да докаже, че хората с увреждания са в състояние да постигнат успех и да бъдат социално активни.

Малко история:

През 1921 г. Джеймс Бигс - фотограф от Бристол, Великобритания, ослепява след злополука. В района, в който живеел, имало силно пътно движение. За това той боядисал в бяло бастуна, който използвал за подпомагане на придвижването си. Белият цвят го направил по-забележим.


През 1930 година французойката Жили Дербемон предлага бастуните използвани от слепи хора да бъдат оцветени в бял цвят, за да се забелязват по-добре и белия цвят да бъде знак, символ на зрителния дефект. През следващата 1931 г. кметът на Париж реализира тази идея.

През 1931 година във Франция стартира национална програма за движение на незрящи хора. В САЩ въвеждането на белия бастун се дължи на Джордж Бонъм.

През 1943 г. в Пенсилвания, работещият във военна болница психолог Ричард Хувър изобретява дългия бял бастун. Това изобретение било провокирано от тежката ситуация, в която са се намирали слепите му пациенти. Поради опасност от бомбардировки болницата била разположена в гора и в няколко сгради отдалечени една от друга. Това много затруднявало придвижването на слепите.

На 6 октомври 1964 г. САЩ обявяват 15 октомври за Международен ден на белия бастун.

Белият бастун е приет и като защитен знак в законите за уличното движение на всички страни в света. Признат е и като знак за тежко зрително увреждане и като символ за самостоятелността на хората без зрение и слабо виждащите.

По материали на : darik radio и РООИ "Перспектива" 

сряда, 14 октомври 2020 г.

Животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

 


     Джордж Карлин е американски актьор и писател но най-вече комик, превърнал се в легенда. 

Карлин е известен с острият си ум, грубият си език и безкомпромистния си изказ, както и с политическия и черния си хумор. Не по-малко известен е обаче носителят на "Грами", с точните си наблюдения върху образованкето, езика, психологията и религията, както и с не малкото си болезнено откровени и директни изказвания по много от темите табу. 

Когато  губи съпругата си, Карлина написва следните редове, които остават завинаги в историята и в съзнанието на може би десетки хиляди хора. 

Тези думи звучат брутално откровено, дори мачкат, но са повече от необходими. Особено в такова време "разделно", каквото е днешното

* * *

„Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.


Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.


Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.


Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване”.


Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.


Запомнете и казвайте „обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.


Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.”

Прозопагнозията или Какво е да живееш в свят, без лица!?

 


Взаимоотношенията помежду на, са основани в голяма степен на невербални сигнали като мимики, жестове, тембър на гласа, скорост на говорене и др.
Лицето има повече от 20 различи изражения
Представяте ли си, какво е, да не ги разпознаваш!?...
Да не различаваш лицата дори на най-близките си хора! 💞...

👩🏻 Лена е със 100% зрение, но е напълно неспособна да различава лицата на хората, включително нейното собствено.  Тя има има рядко заболяване - прозопагнозия. Това заболяване е от раждането й и тя се е научила да се адаптира към живота с особености.



Такова заболяване, в по-лека форма има и един от любимите на цяло поколение зрители актьор Брат Пит. За това, много хора го смята, за високомерен и надменен егоист.



Това заболяване обаче, не му е попречило, да стане това, което е! 💖

Видео

ДЕЦАТА НЕ ТЕ ОЦЕНЯВАТ ПО НЕЩАТА, С КОИТО СИ ГИ ОТРУПАЛ, А ПО ТОВА,.КОЕТО СИ ИМ ДАЛ ОТ ДУШАТА СИ И МИГОВЕТЕ ПРЕКАРАНИ ЗАЕДНО

 Децата не те оценяват по това колко пари имаш, в каква къща живееш или каква кола караш. Оценяват те по това, как се чувстват в твое присъс...