- Но как попаднах във вашият Чуден Свят 🌏?! - попита Алиса.
- Защо точно АЗ💃!?... Защо, ТОЧНО СЕГА!?
- Чудесата, са навсякъде около нас. Всички обитаваме едно и също място, но Световете ни, са Различни. - отговори Лудият Шапкар.🧣🎩
- Не си готов, да отвориш очите си, за Света на Другите, докато не отвориш сърцето си💗, за него.
- И няма да си готов да приемеш някого в своя свят🌏, докато не се престрашиш,
да надникнеш в неговия!🎩
🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤
29 декември 2020
-И казваш, че това перо е вълшебно!? - Алиса беше вперила поглед, в перото върху шапката, на Лудия Шапкар.
-Вълшебството🔮 е навсякъде около нас. - отговори той. И като деца, опознаваме Света около себе си, в картини🖼️. За това,
всички живеем едновременно и в реалния свят и в Света на Чудесата. Защото тогава сърцата ни, са отворени за ВСИЧКО. Дори, за най-невероятното. Понякога се случва, да правим даже немислими за възрастните неща. Защото още никой не ни е казал, че това е НЕвъзможно🙅!
После порастваме и започваме, да се учим да мислим... логично....
И малко по малко, затваряме сърцата си за чудесата.
И така, повечето от нас остават заключени🔐 в рамките на реалността!...
Но има и такива като теб (макар и малко), които успяват, да оставят 🚪 към Светът на Чудесата, леко открехната и понякога, се завръщат... Всеки, в своя собствен Свят на Чудесата. И точно те, са истински ценни, защото именно те, са двигател на цялото Човечество, за израстване!
🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤
06 януари 2021
- Толкова е странно. - каза Алиса.
Всичко наоколо е толкова чудновато и различно, а го чувствам толкова близко и познато! Чувствам се, като.... като вкъщи! 🏡💖
- Чувството за ДОМ🏡 и СЕМЕЙСТВО👪 е част от нас самите! То не зависи от мястото. Нито от времето. Често, не зависи дори от роднинските ни връзки.- усмихна се загадъчно Лудият Шапкар. Зависи единствено от сърдечните връзки, които сме изградили с хората и това, доколко ги чувстваме БЛИЗКИ! 💖
- Домът🏡 е там, където се чувстваме, обичани, ценни, истински приети и подкрепени! Там, където има хора, които виждат и чувстват нещата, подобно на нас! Защото ТЕ, ни разбират истински!💖
За това ДОМЪТ🏡 може да бъде навсякъде, където имаме такива хора около себе си! И дори да е на най-невероятното и чудновато място, имаме усещането, че вече сме били тук! 💖
Чувстваме се умиротворени и спокойни. И искаме, да се завръщаме отново и отново! 💖
🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤
10 януари 2021
-Какво значи, да си жив? - попита Алиса.
-За да си Жив трябва,да си малко луд.-каза Лудият Шапкар.
-Само лудите и децата вярват в чудеса и не се страхуват,да прекрачват границите... Останалото е,просто съществуване в рамките на зоната на комфорт🖼️ или оковите⛓️ на Страха.
🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤
19 декември 2020
Алиса изглеждаше съкрушена!
- Но защо хората са толкова лоши!?, едва дочуто промълви тя и една сълза се търкулна по извивката на бузата й, проблясна на слънцето като падаща звезда, пречупила само за миг пътя на един палав слънчев лъч и се стопи в сухата пръст под момичето! Сякаш, за да й напомни, колко мимолетен е човешкият живот и че след нас свършвайки в пръстта, остава само бегъл спомен. И Алиса си помисли, колко е безмислен всеки пропилян в самосъжаление и страдание по неподвластните нам неща миг от него!
- Мило дете, каза й успокоително Лудият Шапкар, като изтри нежно с длан следвашата сълза, поела пътя на първата. Разбирам колко си разстроена и колко болезнено и безизходно ти изглежда всичко точно сега! Но колкото и да не ти се вярва, често хората не те нараняват, защото са толкова лоши по природа!
Хората сме несъваршени вътрешно и външно! Не притежаваме някакви специални способности или средства за защита освен нашият разум, който често лесно може да ни подведе! Твърде лесно можем, да се почувстваме застрашени, несигурни и уязвими, и да мобилизираме страхът си в агресия, за да се защитим от често илюзорния външен "враг", върху който като в криво огледало отразяване собствените си страхове, комплекси и недостатъци! Дори и само да бъдат подложени на съмнение нашите представи за света и крехките рамки, които сме изградили вътре в себе си за този свят и житейските ни принципи, за да получим една чисто ирационална несигурност!...
Един обикновен сблъсък с нещо непознато и необяснимо, задейства веднага нашите защитни механизми!...
Защото Човекът винаги се страхува от това, което не познава и "О, вижте чудо-то!", много бързо се превръща в "О, ЧУДОВИЩЕ! ". А разумът, който се страхува, е замъглен и ако не избяга, по-скоро ще нападне, за да унищожи или ще потърси друга "изкупителна жертва", в замяна на своето "спасение"❗
Всеки от нас носи "кръста" на своите недостатъци и историята, която стои зад тях! И те често определят начина по който преживяваме и по който реагираме в дадена ситуация!
Освен това, "подвижните пясъци" на рутината и дребните ежедневни проблеми, които жилват сърцето ни безпощадно с малкото си остро жило всеки път, както и белезите от раните които сме понесли, всички те постепено поглъщат и погребват Човечността ни все по-дълбоко!
А когато се сблъскаме по пътя си с някое препядствие, буренът на страха избуява твърде бързо поглъщайки и задушавайки моралът ни. Друг път, малкото червейче на личните интереси, прояжда основите на нашата съвест и тя се плъзва към бездната, повличайки след себе си надеждите ни, да сбъднем мечтите си или бляновете, да постигнем по-добро бъдеще за хората, които обичаме. И тогава неусетно започваме, да оправдаваме "неизбежни косвени жертви"!
Всичко това обаче, не трябва да те отчайва, продължи Лудия Шапкар, хващайки нежно ръката на Алиса между своите! - Ако си останала вярна на себе си и не спираш, да се опитваш да постъпваш правилно, със сигурност си срещнала по пътя си хора, които са те приели такава, с всичките ти недостатъци и ще ти подадат ръка при нужда!
И ако успееш да победиш болката и гнева, и да се издигнеш над разочарованието и обидата, ще се изправиш още по-силна, по-мъдра и по-красива! Защото всяко изпитание, което забива в сърцето ни страдание, е като прашинката пясък, попаднала във вътрешността на бисерната мида!
То образува около себе си красив защитен слой от прекрасни качества, приличен на най-прелестния бисер, роден от преживяното, примесено с още повече вяра в Доброто и Любов към себе си и към хората!
За това, не плачи❗🧣
Предстои ти нещо по-добро и красиво ❗💞🎩
Из🎩"Рошавите мисли на Лудия Шапкар"🧤
Собствено, една шапка🎩 е прекрасна хрумка. - каза Лудият Шапкар и намигна закачливо.
Тя е един прекрасен аксесоар, който не просто придава естетика, изтънченост и елегантност, приковавайки вниманието към външно 👀чевидното❗
Тя може да прикрие еднакво успешно невчесани, палави и немирни къдрици и рошави неконвенционални мисли❗...
Открито лицемерие или прикрита неискреност и недобронамереност...
Стеснителност или кокетност...
Но най-добре, може да прикрие една прилежно пригладена липса на критична собствена преценка или обсолютно залиняла сива вътрешна пустота❗🕸️🕷️🧠🕸️
🎩 Шапките, както и очилата срещу слънце, често предпазват не само от светлината идваща отвън, но и от мрака и хладната пустота, идващи отвътре❗...
За това, е особено полезно човек, да се вгледа добре в погледа прикрит под периферията на една шапка❗🎩
Из🎩"Рошавите мисли на
Лудия Шапкар"🧤
“Не можеш наготово да получиш опит.
Дори да ти го пъхнат в шепата,
ще го обръщаш отсам-оттам,
без да разбереш за какво служи,
и ще го разсипеш през пръстите си.
Опитът е непредаваем.”
Блага Димитрова “Лавина”
🎩МОЖЕШ, ДА СЛОЖИШ В КРАКАТА НА ЧОВЕКА ЦЕЛИЯТ СВЯТ,🧣
НО НЕ МОЖЕШ, ДА ГО НАКАРАШ, ДА ГО ОЦЕНИ, ДА ГО ПРИЕМЕ
И ДА МУ ПОДАРИШ ЩАСТИЕ🧤❗
💔 💔 💔
Можеш, да подариш любов, но не можеш, да накараш човек, да обича и да се почувства обичан❗- каза Лудият Шапкар и нещо в сърцето на Алиса трепна.
(Виж оригиналният блог, ТУК⬇️
https://4astotmen.blogspot.com/2022/05/blog-post_29.html)
Можеш, да подариш грижа, но не можеш,
да накараш човек, да се почувства обгрижен и удовлетворен❗
Можеш, да подариш закрила и сигурност, но не можеш, да избавиш човек от собствените му страхове❗
Можеш, да подариш на човека шанс и възможност. Можеш дори, да му покажеш и да го научиш, да прави избори!...
Но, дори да вземеш решението вместо него, той отново, ще се върне там, където е, ако няма куража, да поеме отговорност, за последствията от своите действия❗...
Можеш, да подариш подкрепа и дори можеш, да измъкнеш човека от пропастта и безизходицата, в която е попаднал.
Но ако той не иска да положи усилие,
да се задържи на повърхността, отново ще пропадне в бездната❗
Можеш, да подариш на човек време и внимание, но не можеш да го накараш,
да се почувства Значим, ако дълбоко в себе си, се чувства нищожен❗
Не можеш, да направиш ръкостискане, нито ръкопляскане, с една ръка, докато другият отсреща дърпа своята❗
И дори да разкъсаш сърцето си и да обгърнеш другия с Океан от Любов,
тя пак няма да достигне до неговото сърце и
той ще умре от жажда, ако вратата е подлостена отвътре❗
Можеш, да сложиш в краката на човека Целият Свят, но не можеш, да го накараш, да го оцени и да му подариш Щастие, ако самият той смята, че не го заслужава❗
Всичко можеш, да подариш на човек от сърцето си, но няма как да го накараш да го приеме, докато не е готов, да измине своята част от пътя си към теб и пътя си напред❗
Така разпалено говореше Лудият Шапкар изливайки душата си, а Алиса попиваше всяка негова дума! Цялото й същество излъчваше пълна концентрация и леко напрежение от размислите, които разпалваше у нея всяка негова дума!
Из🎩"Рошавите мисли на Лудия Шапкар"🧤
🎩 🧣 🧤
