СИВО ВРЕМЕ 🌩️

Сиво време, сиви хора,..

Сив живот и сива кал...

Питаш грохнал от умара

СИ или НЕ СИ живял ⁉️

Но през сивото премина

непокорен слънчев лъч.

Нейде чуваш детска глъч

и пред двете ти очи

четирилистна детелина

гордо от калта стърчи... 

В миг с невидимо вълшебство,

сивото заля се в цвят

и усещане за Детство.

И помръкналия Свят

се изпълни с аромат

сякаш от кошмар събуден!

Хем усмихнат! Хем учуден!?

Хем фриволен!... Хем Различен!...

Даже леко неприличен, 😉

закачлив, като бохема

с пеперуден дъх в корема!

И след онез' минорни вопли,

времето и в теб се стопли!

Слънчо спря, да ти се мръщи!... 

Пак, се чувстваш като вкъщи!

Облачният кръгозор

се изпълни с птичи хор,

дробовете, с кислород

Ти - със жажда за живот!

Ивайло Апостолов

10.07.2022

КАКВО МУ ТРЯБВА НА ЧОВЕКА !?

 

Какво му трябва толкоз на човека!?...

Искра Любов и Вяра, и Мечта!

Да крачи по житейската пътека

с любимо рамо, за да покори света!... 

В устата - залък хляб, три сребърника в джоба,...

една жена, да го признае като мъж!

Ще преобърне между люлката и гроба света сто пъти той, на шир и длъж!... 

Деца които вярват, че Герой е,

за да гради за Утре-то, от Днес!

Че за децата си раздали бихме всичко свое! 

Те нащо Утре са, без Утре сме без Чест!... 

Едно огнище, край което да се връща

очакван и обичан, и желан!

Ръце, които страстно да прегръщат

и да разпалват мъжкият му плам!

Какво му трябва още на човека?... 

В сърцето - Вяра, пред очите - цел!

Върти се тъй Света от памти века,

Щом воля има, нямаме предел!

Защо ламтим, за преходна наслада?

Пари и Слава всуе суета!

Безмислени са земните награди,

в човека не оставим ли следа!

Ако си дал ухо на клеветата!...

Ако си сторил някому злина,

безсмислена е цялата позлата.

Успехът губи своята цена!

Ако оставил си работника, без хляба!... 

Подминал ли си страдащ, насред път

и къшей хляб не си ли дал на гладен

не си Човек, а просто жива плът!

Какво ти трябва, та ламтиш, за още!

Живота миг е!... Утре пак си кал!...

Ако е тъй, кажи ми как заспиваш нощем!?

И как ще разбереш, че си живял!?

Що още дириш и ти все не стигна,

за що ламтиш, което не получи?

Живял в разкош, пак гол ще се въздигнеш, 

живял самотен и нещастен, като куче!

Че всичко преходно е, суета и плява!

Сърцето си не пълним със монети.

Човек щастлив е, колкото и както заслужава!

Не трупайки, а само като дава

е истински богат и в него свети!

Ивайло Апостолов

09.07.2022

ЖЕЛАЯ ВИ ДОСТАТЪЧНО❗💯 💝

 

Желая ви Достатъчно,(не много)!

Достатъчно усмивки и лъчи,... 

Достатъчно любов и любопитство босоного!...

Че често прекаленото горчи!

Достатъчно в сърцето Благодарност!... 

Достатъчно от Вярата в Света!... 

Достатъчно Приятелство и Вярност!... 

Достатъчно, от Малките неща!

Достатъчно Сърдечност, Дух и Щедрост, 

да отстоите себе си и да

протегнете на другите ръка

при срещата с поредната беда!... 

Достатъчно Достойнство, Стил и Ведрост!... 

 

Достатъчно Коректност и Лоялност, 

когато ви притисне тежко Нуждата! 

Достатъчно неповторима Уникалност,

да бъдете пак себе си, сред Чуждите!

Хармония Достатъчно и Споделеност

И Силата мечтите си, да сбъдвате!... 

Чувствителност към всяка Леност!... 

Търпение, когато не помръдвате! 

Достатъчно Човечност ви желая,

Непримиримост към неправдите край вас.

И даже във последният си час, 

да отстоите себе се, до края❗

Ивайло Апостолов 

06.07.2022

ПО ЗДРАЧ

И пак небето в нежни багри се рисува,

във приказна привечерна омая,

различно всеки път, неповторимо ме вълнува

и чувствам се, като прашинка от безкрая.

Изпъстря листа с багри живописни.

Нанася със замах магични щрихи.

В миг мъката в душата ми прелисти... 

В безбрежност се разтворих и притихнах..

Заплувах във червено-синя лава...

Избухнах в зрив от чувства-откровения!

И после се отпуснах във забрава

намерил в мрака пристан и спасение.

Вдъхновено от Vladimir Kaperski 

Ивайло Апостолов

19.06.2021

НЕ ИСКАМ МНОГО❗🍀

 

Не искам много!... Мъничко, но с тез'

запълващи най-много от сърцето ми!

Защо ли, да съм по-богат от Крез,

когато буреносно е небето ми!...

Когато сам с прерязан текелаж,

предател ще ме хвърли сред вълните!...

или на безпощаден абордаж,

завистник алчен, ще ми присвои мечтите!

В Милано-утро, вечер във Париж..

Защо са ми богатства и пари,

за свободата, да съм просто себе си!

На всички няма как да угодиш!

Три - четири приятели добри,

ще ме обичат без магии и без ребуси!

Че всички материалности без чет,

с окови те привързват най-жестоки,

ако от страх да ги загубиш си обзет,

по-страшно е от Цербер едноок

пред огнените двери на Танатос.

смразили сетната у теб искрица патос

и устрем за победа и успехи!

Вземете тези бляскави доспехи!

На мен ми стигат две ръце

с които,

да споделя сърцето

и мечтите си!

Уютен дом и две, три мънички сърца,

очи неукротимо любопитни за Света...

и два, три чифта търсещи ръце,

със жажда, ДА ИЗГРАЖДАТ от сърце!

Да сътворим със тях от край, до край

един щастлив и скромен собствен Рай!

Където в благодат и във несгоди,

дори на длъж и шир Света пребродил,

да знаеш и да помниш, че си ВКЪЩИ!

И винаги обичан и желан се връщаш!

Защото няма по-голям успех,... 

богатство по-голямо няма

от огъня запален в нашето сърце

от татко и от мама!... 

А и че няма по-голяма радост, е безспорно 

ни гордост и награда,... отпечатък

в преходния си живот безмерно кратък, 

да видиш този огън неуморно

децата ти, да предадат нататък и нататък! 🍀💞🍀

Ивайло Апостолов

05.07. 2022

АЗ ИСКАМ, ДА ТЕ ПОМНЯ ВСЕ ТАКА❗💝

 

Аз искам, да те помня все така - 

Свободна, Буйна и Непримирима...

Като излязла от коритото река

и като муза, вдъхновила мойте рими!

Аз искам, да те помня все така!...

Любяща и Грижовна, Меко-нежна,

като милувката на майчина ръка... 

и в мрака, като блясък на Надежда!

Да те запомня искам, като Ден!

Като Огнище,.... като Дом и Корен,

където да се прислоня ранен

и пак да се събуждам непреклонен!

Децата сложила на пиедестал в сърцето... 

с усмивка ведра като полъх над морето...

с прегръдка, като пролетна градина!...

с очи, които казват "И това, ще мине!" 

Аз искам, да те помня все така, любима!...

Ивайло Апостолов 

03.07.2022

С ТЕБ ВСЕКИ МИГ ЛЮБОВ СИ СТРУВА❗💛

 

С теб Всеки миг Любов, да споделя си струва

и Всеки дъх с любов опиянен! 

С теб Всеки миг Доверие, отново бих рискувал... 

дори, когато смъртно съм ранен!

С теб Всяка болка, бива Оправдана

и Всяка Вяра сляпа е, до гроб!

С теб изцелена бива Всяка рана!... 

Свободен би се чувствал Всеки роб!

С теб Всяка мъка е на половина!

И Всяка Грижа твоя е по 💯!

С теб Всеки кът от Ада, бих преминал

да съм "замесен, с твоето тесто"!...

С теб Всяко падане е Устрем нов и Полет...

и лек като перце е Всеки кръст!... 

Дори "под прицел", пак не бих се молил... 

и с Всеки Голиат, бих мерил ръст! 

На Всеки мой "въздушен замък" си Опора

и Корен си, на Всеки мой Възход!

На моите мечти си онзи "трезвен взор"!

Във Всяко вдишване, си глъдка кислород!

С теб Всяка цел, изглежда Постижима

и по-реална Всякоя Мечта!... 

И Всяко Невъзможно,... Обозримо!... 

С теб бих прекрачил, отвъд Края на Света!

Ивайло Апостолов

02.07.2022