понеделник, 11 юли 2022 г.

СЪЗДАВАЙТЕ ИСТИНСКИ СПОМЕНИ, не визуални копия!

 


Този текст се върти доста в социалните мрежи през последните дни и това не е случайно. Имаме нужда, да си напомняме, че трябва, да сме по-малко виртуални и повече реално присъстващи в собствения си и в живота на най-важните за нас хора; по-малко перфекционисти и повече щастливи реалности (колкото и днешната реалност, да не предполага щастие) ; да сме по-често главни герои в собственият си живот и по-малко, да се опитваме, да играем дубльори в живота на другите ; да не се опитваме да създаваме негови "реплики" ; да живеем според своите приоритети, цели и мечти, а не според чуждите очаквания...
Да създаваме и преживяваме реално утрешните спомени, днес. А не да ги експонираме във визуални перфектни техни копия, независимо заради другите или заради нас самите❗
Щастието е за да се преживява, а не за да се документира! Защото докато направиш перфектната визия на мига, той отминава и не се повтаря никога повече!...
Аз също много обичам, да снимам!
Обичам, "изпипаните" естетически кадри с композиция и "дух"!... И слава Богу съвременните технологии ни дават възможност, за бързо многократно заснемане и голяма памет, така че да можем да подберем кадъра, отрази по-добре някой миг на спонтанност!...
Въпреки това и аз понякога пропускам да изживея и споделя истински такива мигове, в стремежа си, да ги "уловя във визуален спомен"!... а СЪМ винаги е по-важно от ИЗГЛЕЖДАМ! Защото нуждата, да "верифицираме" своите спомени, твърде често ни пречи, да ги изживеем и споделим пълноценно с хората, които обичаме именно в момента в който се случват, пропускайки това, че колкото по-пълноценно ги преживяваме,, толкова по-дълбоко, ще се запечатат те като спомени в съзнанието ни! За това, СЪЗДАВАЙТЕ ИСТИНСКИ СПОМЕНИ, не визуални копия! 

Защото колкото повече време, внимание и старание отделяме на стремежа си да "уловим перфектният миг", за да го "притежаваме" завинаги, толкова повече те ни отдалечават от истинското ни преживяване на този миг и още доста мигове преди и след него, изгубени в очакване или разочарование! 

И така, за да изглеждаме по-добри, по-красиви, по-успешни, По-щастливи от другите, подтискайки чрез това малко от малоценнотните си комплекси или външният дисонанс със средата, която ни заобикаля, пренася е този конфликт вътре в себе си като конфликт между СЪМ и ПРИТЕЖАВАМ, или СЪМ и ИЗГЛЕЖДАМ (Същността и Очевиднито), който е много по-разрушителен.

За това, СЪЗДАВАЙТЕ ИСТИНСКИ СПОМЕНИ, не визуални копия! 

                            📸 📸 📸

"Преди няколко дни, докато бях на басейна, видях млада майка и малкото й момиченце да влизат в зоната за къпане, облечени в много красиви еднакви бански костюми.
Майката, с перфектните си къдрици, придържани от подходяща панделка, прекара първите няколко минути в разговор на глас по телефона с приятел, докато дъщеря й стоеше и чакаше да влезе в басейна.
Майката приключи разговора и продължи да разпределя играчки за басейн и слънцезащитен крем върху хубава кърпа.
След това, след като намери правилния ъгъл и светлина, мама извади статива си и направи няколко селфита с дъщеря си.
Малката поиска да влезе в басейна.  Майка й каза да изчака и след това накара дъщеря си да позира пред басейна, след това да влезе и да излезе от басейна.
Малката се усмихна,сякаш го е правила милион пъти.  Тогава най-после й беше дадено разрешение да отиде да играе.
Момиченцето влезе във водата за няколко минути.
Майката се обади на приятелка по телефона и започна нов разговор, докато малката я попита учтиво и многократно:
“Мамо, можеш ли да влезеш във водата с мен, моля?
Тя беше игнорирана.
“Мамо, идваш ли да играеш с мен?“ попита още 4 пъти.
Майката я погледна, но не затвори.  След 10 минути тя приключи разговора си, взе слънцезащитния крем, който въобще не беше нанасян, играчките за басейна, които никога не докосваха вода,след това дръпна дъщеря си да излезе от басейна.
Седях там и мислех за това, което бях видяла. Представях си перфектните снимки, които направи и публикува в социалните медии със заглавие като „Време за басейн с дъщеря ми“!  #MakingMemories"
Някъде друга майка е вкъщи с децата си, всекидневната й е пълна с играчки, косата й е разрошена, а дрехите й са изцапани с ябълково пюре.
Тя ще бъде уморена, защото е прекарала деня в готвене, грижи, чистене и игри с децата си.
Тогава тя ще разгледа снимките на тази майка в инстаграм и автоматично ще се сравни с тази перфектна визия.
Вината ще прошепне в ухото и:
"Не си достатъчно добра…”
„Не приличаш на онази мама в басейна...“
„Нямаш пари да си купиш толкова скъпи бански костюми и нямаш време да създаваш спомени като нея“ .Тя ще се почувства като провал.  Тя никога няма да разбере истината зад тези снимки, нито че начинът, по който се е грижила за малките си този ден е бил много по-добър в очите на децата й от тази „перфектна майка“ в басейна.
Това, което виждаме в социалните медии, не винаги е реално.  Понякога и дори често това е капан.
Редактирано и филтрирано, грешно е.
Често виждаме абсолютно прекрасни ваканционни снимки,красиви домове и перфектно оформени коси, но това е само ЕДИН момент.
Всъщност,всеки е уникален,когато е ИСТИНСКИ!
Вашата мръсна тениска, разхвърляна къща и щастливи деца са истински и са доказателство, че се справяте добре!"

✍🏼 Дженифър Хилбави.
Sunshine Rose

via Рехабилитацията на фокус

неделя, 10 юли 2022 г.

СИВО ВРЕМЕ 🌩️


Сиво време, сиви хора,..

Сив живот и сива кал...

Питаш грохнал от умара

СИ или НЕ СИ живял ⁉️


Но през сивото премина

непокорен слънчев лъч.

Нейде чуваш детска глъч

и пред двете ти очи

четирилистна детелина

гордо от калта стърчи... 


В миг с невидимо вълшебство,

сивото заля се в цвят

и усещане за Детство.

И помръкналия Свят

се изпълни с аромат


сякаш от кошмар събуден!

Хем усмихнат! Хем учуден!?

Хем фриволен!... Хем Различен!...

Даже леко неприличен, 😉

закачлив, като бохема

с пеперуден дъх в корема!


И след онез' минорни вопли,

времето и в теб се стопли!

Слънчо спря, да ти се мръщи!... 

Пак, се чувстваш като вкъщи!


Облачният кръгозор

се изпълни с птичи хор,

дробовете, с кислород

Ти - със жажда за живот!


Ивайло Апостолов

10.07.2022







събота, 9 юли 2022 г.

КАКВО МУ ТРЯБВА НА ЧОВЕКА !?

 


Какво му трябва толкоз на човека!?...

Искра Любов и Вяра, и Мечта!

Да крачи по житейската пътека

с любимо рамо, за да покори света!... 


В устата - залък хляб, три сребърника в джоба,...

една жена, да го признае като мъж!

Ще преобърне между люлката и гроба света сто пъти той, на шир и длъж!... 


Деца които вярват, че Герой е,

за да гради за Утре-то, от Днес!

Че за децата си раздали бихме всичко свое! 

Те нащо Утре са, без Утре сме без Чест!... 


Едно огнище, край което да се връща

очакван и обичан, и желан!

Ръце, които страстно да прегръщат

и да разпалват мъжкият му плам!


Какво му трябва още на човека?... 

В сърцето - Вяра, пред очите - цел!

Върти се тъй Света от памти века,

Щом воля има, нямаме предел!


Защо ламтим, за преходна наслада?

Пари и Слава всуе суета!

Безмислени са земните награди,

в човека не оставим ли следа!


Ако си дал ухо на клеветата!...

Ако си сторил някому злина,

безсмислена е цялата позлата.

Успехът губи своята цена!


Ако оставил си работника, без хляба!... 

Подминал ли си страдащ, насред път

и къшей хляб не си ли дал на гладен

не си Човек, а просто жива плът!


Какво ти трябва, та ламтиш, за още!

Живота миг е!... Утре пак си кал!...

Ако е тъй, кажи ми как заспиваш нощем!?

И как ще разбереш, че си живял!?


Що още дириш и ти все не стигна,

за що ламтиш, което не получи?

Живял в разкош, пак гол ще се въздигнеш, 

живял самотен и нещастен, като куче!


Че всичко преходно е, суета и плява!

Сърцето си не пълним със монети.

Човек щастлив е, колкото и както заслужава!

Не трупайки, а само като дава

е истински богат и в него свети!


Ивайло Апостолов

09.07.2022

сряда, 6 юли 2022 г.

ЖЕЛАЯ ВИ ДОСТАТЪЧНО❗💯 💝

 



Желая ви Достатъчно,(не много)!

Достатъчно усмивки и лъчи,... 

Достатъчно любов и любопитство босоного!...

Че често прекаленото горчи!


Достатъчно в сърцето Благодарност!... 

Достатъчно от Вярата в Света!... 

Достатъчно Приятелство и Вярност!... 

Достатъчно, от Малките неща!


Достатъчно Сърдечност, Дух и Щедрост, 

да отстоите себе си и да

протегнете на другите ръка

при срещата с поредната беда!... 

Достатъчно Достойнство, Стил и Ведрост!... 

 

Достатъчно Коректност и Лоялност, 

когато ви притисне тежко Нуждата! 

Достатъчно неповторима Уникалност,

да бъдете пак себе си, сред Чуждите!


Хармония Достатъчно и Споделеност

И Силата мечтите си, да сбъдвате!... 

Чувствителност към всяка Леност!... 

Търпение, когато не помръдвате! 


Достатъчно Човечност ви желая,

Непримиримост към неправдите край вас.

И даже във последният си час, 

да отстоите себе се, до края❗


Ивайло Апостолов 

06.07.2022





вторник, 5 юли 2022 г.

ПО ЗДРАЧ




И пак небето в нежни багри се рисува,
във приказна привечерна омая,
различно всеки път, неповторимо ме вълнува
и чувствам се, като прашинка от безкрая.


Изпъстря листа с багри живописни.
Нанася със замах магични щрихи.
В миг мъката в душата ми прелисти... 
В безбрежност се разтворих и притихнах..


Заплувах във червено-синя лава...
Избухнах в зрив от чувства-откровения!
И после се отпуснах във забрава
намерил в мрака пристан и спасение.


Вдъхновено от Vladimir Kaperski 


Ивайло Апостолов
19.06.2021


НЕ ИСКАМ МНОГО❗🍀

 


Не искам много!... Мъничко, но с тез'

запълващи най-много от сърцето ми!

Защо ли, да съм по-богат от Крез,

когато буреносно е небето ми!...


Когато сам с прерязан текелаж,

предател ще ме хвърли сред вълните!...

или на безпощаден абордаж,

завистник алчен, ще ми присвои мечтите!


В Милано-утро, вечер във Париж..

Защо са ми богатства и пари,

за свободата, да съм просто себе си!

На всички няма как да угодиш!

Три - четири приятели добри,

ще ме обичат без магии и без ребуси!


Че всички материалности без чет,

с окови те привързват най-жестоки,

ако от страх да ги загубиш си обзет,

по-страшно е от Цербер едноок


пред огнените двери на Танатос.

смразили сетната у теб искрица патос

и устрем за победа и успехи!

Вземете тези бляскави доспехи!


На мен ми стигат две ръце

с които,

да споделя сърцето

и мечтите си!


Уютен дом и две, три мънички сърца,

очи неукротимо любопитни за Света...

и два, три чифта търсещи ръце,

със жажда, ДА ИЗГРАЖДАТ от сърце!


Да сътворим със тях от край, до край

един щастлив и скромен собствен Рай!

Където в благодат и във несгоди,

дори на длъж и шир Света пребродил,


да знаеш и да помниш, че си ВКЪЩИ!

И винаги обичан и желан се връщаш!


Защото няма по-голям успех,... 

богатство по-голямо няма

от огъня запален в нашето сърце

от татко и от мама!... 


А и че няма по-голяма радост, е безспорно 

ни гордост и награда,... отпечатък

в преходния си живот безмерно кратък, 

да видиш този огън неуморно

децата ти, да предадат нататък и нататък! 🍀💞🍀


Ивайло Апостолов

05.07. 2022

неделя, 3 юли 2022 г.

АЗ ИСКАМ, ДА ТЕ ПОМНЯ ВСЕ ТАКА❗💝

 


Аз искам, да те помня все така - 

Свободна, Буйна и Непримирима...

Като излязла от коритото река

и като муза, вдъхновила мойте рими!


Аз искам, да те помня все така!...

Любяща и Грижовна, Меко-нежна,

като милувката на майчина ръка... 

и в мрака, като блясък на Надежда!


Да те запомня искам, като Ден!

Като Огнище,.... като Дом и Корен,

където да се прислоня ранен

и пак да се събуждам непреклонен!


Децата сложила на пиедестал в сърцето... 

с усмивка ведра като полъх над морето...

с прегръдка, като пролетна градина!...

с очи, които казват "И това, ще мине!" 

Аз искам, да те помня все така, любима!...



Ивайло Апостолов 

03.07.2022

  Трябва ни повече от "истинското". Истински любов и приятелство. Истински чувства, думи и смях. Плач и гняв дори... но истински! ...