Гости сме на този пъстър свят, приятелю ❗
Минаваме за миг и си отиваме❗
За туй, във своя кратък път, да сме мечтатели❗
И чудеса все нови, да откриваме❗
На гости сме на този свят❗Не се засядайте❗
МИГ не губете в празни съжаления❗
Когато трябва, стегнато решавайте❗
Че по-добре е да се извинявате,
нежали винаги, да чакате за разрешение❗
На гости сме и време не достига,
за обвинения за Вчера, и за Утрето ни, за съмнения❗
За лицемерие, за мъст и за интриги❗...
Във себе си се взрете за прозрения❗
На гости сме, а гостите се знае,
дължат на всеки срещнат уважение❗
За нас, след нас щом всичките нехаят,
щом никое сърце не заридае,
Живели сме напразно! В унижение❗
Неблагодарни ли сме с теб за преживяното❗
За чужди Грешки, прошката не сме ли дали❗
Не ни ли е докоснало видяното❗
Напразно братко с тебе сме живяли❗
Не сме ли дали в нуждата десница
на падналия или гръб, на слабия❗
Не сме ли свили пред неправдата пестници❗...
След неуспех, не сме ли се изправили❗...
Премръзнал в студ, подминем ли без дреха
да сме наметнали връз сините му плещи❗
Главозамаем ли се от успеха❗
Не напоим ли жадните, през дни горещи
и на страдалец, не дадем ли ний утеха❗...
Във суета и низост сме живяли❗
От първият ни вик, до сетен дъх препускаме,
надбягвайки се с пясъка в часовника❗
Ако любимите неща и хора ний пропускаме,
Нека не търсим извън себе си виновника,
за своето напразно съществуване❗
Ивайло Апостолов
17.09.2022