Не бъдете безгръбначни!
Не бъдете и коремоноги!
Не сте невидими, нито прозрачни!
Не сте и ничии подлоги!
Вървете винаги гордо изправени,
срещу вятъра и срещу течението!
Знам пътя трънлив е и много неравен!
Но Ваши лични са и смисълът и значението!
Бъдете себе си и осветявате!
Не угасвайте! Но и не заслепявайте! 💞
Ивайло Апостолов
13.05.2023
Из 🎩"Рошавите мисли, на Лудият Шапкар"🧤
Защо сме тъй дребнави и нищожни
Очите ни все завистливо гледат в чуждото.
Ще сториме дори и невъзможното,
за да съсипем радостта на другите.
За собственото щастие нехаем,
не мърдаме и пръст, за да успеем.
За жертвите на другите не знаем,
но техният живот копнеем, да живеем.
Със злоба дебнем чуждите победи,
и с алчност, чуждите награди.
на друг, за нас "мехлем" е, да навредим.
Как страдат те, гледаме с наслада.
Пилеем всуе нощите и дните си.
И правим се на "жертви", с жални вопли.
Не виждаме гредите, във очите си,
а в чуждите, тресчицата все чоплим.
Очи, в очи сме вечно лицемерни,
а зад гърба клеветим и злословим.
Награда най-голяма е, да очерним
и нечия усмивка, да заровим.
Как щастието чуждо, да отровим
премисляме отново и отново.
За грешките ни, други са виновни,
а чакаме успеха наготово.
Че всичко във живота ни, се връща
не мислим, че застига ни обратно.
И любовта и злобата са същите,
които сме посели, но умножени многократно!
И после, пак проклинаме съдбата
а злоба, завист, мъст и алчност процъфтяват.
Пак брат, забива нож в гърба на брата,
а Човечността ни, бавно се стопява!
Завистта не знае празник и умора,
в нищожните души на подлеците.
Във тази грешна Земя пренаселена с хора,
със свещ, да търсиш истински Човеци❗
Ивайло Апостолов
11.05.2023
Ако можехме в този изстрадан живот,
да си вземем поука от гешките.
Ако учехме всеки безценен урок,
все царици, ще ставаха пешките.
Ако можехме всяка горчива вина,
да изкупиме и да простиме.
Ако казвахме с теб друже "Благодаря"!
Ако можехме, да се смириме!...
Ако можехме с тебе, да трупаме спомени,
вместо слава, пари и фетиши!
Да градим, без да падаме духом сломени!
Да останем Достойни, сред низшите!
Ако можехме, всички щом треперят от страх,
да запазим ний дух непреклонен!
Да градим с този дух, след поредния крах!
Да не става в успеха той наглец безпардонен!
На лукавата клюка ухо, да не давахме.
И зад чуждия гръб, да не я умножавахме.
Предатели в трудност с лекота, да не ставахме,
и на подлеца предадени, да не отмъщавахме!
Ако бяхме смирени, без да се отчайваме.
Търпеливи, да бяхме. Без да трупаме злоба !
Малодушни живота си, да не окайваме.
Да не хулехме други, за нашта тегоба.
Ако нашите чувства и нашите мисли,
не се изкушаваха от лесен успех
и пред лична изгода, оставаха чисти...
Ако пред слабите сдържахме арогантния присмех.
Ако пред силните, гордо отстоявахме себе си,
без глава да сведем! Без да свием пестник.
Ако ставахме по-мъдри, след грешките-ребуси.
И по-святи, след раните от някой мръсник...
Ако можехме с разум, с мишци, устрем и воля,
да заложиме всичко в живота "ва банк".
Без да чакаме Утре и без да се молим,
да заложим чест, его, титла и ранг.
Ако запазехме в себе си жива мечтата,
дори, да сме смазани в гъста лепкава кал.
Ако можехме пак, да градиме нещата
наше кредо от нула и след сетен провал...
Да продължим с теб дори, да не виждаме начин.
Дори живота, да ни е обърнал гръб
свръх силите си смело, да прекрачим,
преминали предела си, отвъд.
И впрегнали само гола воля и вяра,
за тез', що обичаме тъй "безобразно",
да сложим живота си цял на кантара!
Не сме друже мой, с теб живели напразно!
Ивайло Апостолов
10.05.2023
.gif)
- А как разбираш, че някой те обича Истински, с онази Обич с Главна буква, която всички копнеят и възпяват поетите!? - каза Алиса, а лицето и цялото й същество излъчваха някакво вътрешно напрежение и трепетно очакване❗
- УСЕЩАНЕТО и Разбирането, че обичаме и че сме обичани, са две различни неща, Алиса❗- каза Лудият Шапкар.
Казват, че жените обичат с ушите, а мъжете, с корема!...
Това е само шеговит поглед върху част от истината.
Разбираме, че ни обичат, когато разсъждаваме върху отношението и думите на някой друг, към нас и върху личните усещания, които всичко това предизвиква у нас.
Но Усещането... чувството, че си обичан е водещо, с него се раждаме!... Дори новороденото усеща Любовта на майката и й се наслаждава! Без да има никаква нужда, да я разбира!
Защото тази любов, го връща към онова изначално състояние на висше блаженство, комфорт, сигурност и спокойствие, в майчината утроба! Вероятно, именно към това състояние се стремим и търсим несъзнателно през целият си жовот!?...
Разбирането идва, доста по-късно, с осъзнаването,обаче!... А при много хора, изобщо не идва!
Усещането, за спокойствие и сигурност, усещането, че не сме сами, че сме приети, че сме значими и важни, които ни дават чуждото внимание и грижа, са в основата на Усещането, че сме обичани. Защото Обичта е в основата си Грижа❗
Истинското Усещане за любов идва, когато са "наситени" всичките ни сетива❗
Тогава и сърцето и разумът ни СА ПЪЛНИ и се чувстваме цели и завършени❗💛
🎩"Рошавите мисли, на Лудият Шапкар"🧤
Понякога с никой не ми се говори.
Понякога сам стоя в тишина.
Понякога пак сам със себе си споря.
Търся истина сам. Сам изкупвам вина!
Понякога сам, търся прошка от себе си!
Сам със Бог разговарям.Търся отговор сам.
И на своите чувства в лабиринта и ребуса,
търся път към смирение, но гневът е голям.
Търся път към спасение. Път към божия храм.
Търся път към прозрение, търся пак светлината,
но ме гложди съмнение и се връща вината.
Търся път, да простя! Ще си простя ли, не знам!?
Пак се лутам самотен по прашните улички,
на неясните спомени и мъгляви мечти.
И тогава изплува лик познат с бледи лунички
Моя пристан и котва, си единствено ти!
Моя вятър в платната и звезда пътеводна ти си, мойта малка вълшебница с червена коса.
Моя истина, моя "лъжа благородна".
Ти си моя усмивка и сълзите в гласа.
Ти си моето слънце и мойта вечерница.
Ти си моята пролет след зимният мраз.
Ти си хаосът в мен и си моя довереница.
Само с тебе завършен и пълен съм. Само с тебе съм АЗ❗
Ивайло Апостолов
06.05.2023
- Нима трябва, да се примирим с всичко това!? - прошепна тихо Алиса, която изглеждаше леко объркана, но по лицето й личеше, че е на гребена на вълната от силни емоции.
- Не бъркай смирението с търпение, мило дете! - каза наставнически Лудия Шапкар. Още по-малко, с примирението.
- Търпението е умение, да подтиснеш собствените си чувства и да отложиш собствените си потребности, нужди и желания!.. За известно време. Търпението може, да е рожба на Смирението, но по-често е рожба на Страха и на вътрешната ни потребност, да се впишем и да не бъдем отхвърлени. И границата между двете е, тънката червена линия между Искам(в смисъл на Съм) и Трябва.
В първият случай сме завършени и цели, ясно осъзнаваме и сме уверени в собствената си стойност, възможности и значение. Така никой и нищо не може, да ни извади от вътрешното ни равновесие и хармония. Защото не е нужно, да доказваме нищо нито на себе си, нито на когото и да било. - продължи той, тихо и спокойно.
Във вторият случай, тази вътрешна увереност и спокойствие липсват и изпитваме постоянна вътрешна потребност, да ги демонстрираме и да се себе доказвам, но често нямаме куража, да направим!
Защото Търпението изисква контрол. А когато липсва сигурност, контролът предизвиква вътрешни съпротиви и напрежение. Точно както във физиката, всяко външно въздействие, предизвиква вътрешно такова... Тук обаче времето оказва допълнително влияние и е нужен все по-голям външен натиск, за да удържи вътрешното напрежение...
Смирението е път, Алиса. Пътят към Умиротворението, чрез Приемане ! Приемане на истината, фактите и нещата такива, каквито Са, въпреки осъзнатата сила, да им се противопоставиш!
Примирението е от другата страна. То е загуба на пътя и на желанието ни, да вървим!
То е Отчаяние и отказ от действие, заради загуба на смисъл, перспектива и алтернативи!
Смирението е житейска нагласа. То е Мъдрост.
Така че научи се, да си по-смирена❗🙏
🎩"Рошавите мисли,
На Лудият Шапкар"🧤
МАГИЯТА ЛИ?...
- Магията ли?.. Разбира се, че Тя съществува! - отговори Лудият Шапкар, на въпросителният поглед на Алиса. Наречи го вълшебство, магия, чудо или както искаш, но съществува! Няма обаче нищо общо с вълшебни пръчици, цилиндри, плащове, магьоснически шапки или други ефектни атрибути. И въпреки, че несъваршените ни сетива, често приемат, за магия обикновени фокуси, истинската магия съществува. - продължи загадъчно Шапкаря. Съществува на всякъде около нас, като се проявява в три основни измерения :
- Магия на Живота, с която започва същесвуването си всичко живо
- Магията на сърцето или на любовта. благодарение на която се полагат основите на живота и всичко градивно
- Магията на разума или магия на въображението. Която ражда в представите ни нови светове и измерения, отвъд границите на познатото. И заедно с магията на любовта съгражда, преминава тези граници и откривателстава❗💖
🎩"Рошавите мисли, на Лудият Шапкар"🧤
Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...
