ИЗКУСТВОТО, ДА СЛЕПИШ ПАРЧЕТАТА...

- Беше толкова красив!!! - Изхлипа Алиса!Погледа й не можеше, да се отлепи от разпилените парчетата от порцелановият чаен сервиз, които дори и сега, все още напомняха, за неговото предишно великолепие, а в очите й, напираха сълзи.

- Не плачи! - каза Лудият Шапкар и я погали бащински по косата. Дори и в Страната на чудесата, няма нищо вечно!

А и все пак, да не забравяме, че често счупеното носи щастие! 💗

Понякога рутината ни привързва твърде силно към вещи и хора, които са били около нас твърде дълго и сме приели, като неразделна част от битието си, но са се превърнали в излишен "товар". 

Рутината и чувството за илюзорна сигурност, което ни създава познатото и предвидимото, изгражда от тях мнима "зона на комфорт", а временната наслада и притежанието на натрупаните материалности, ни осмисля и ни дава усещане, за по-голяма лична значимост и същественост!... И за това, продължаваме, да влачим тези вещи, изчерпани и изчерпващи познанства със себе си, докато веригата не се строши!

Лудия Шапкар говореше тихо и някак напевно, а гласът му - дълбок и плътен, сякаш нежно обгръщаше Алиса като кадифено наметало.

- Казвам, понякога... (Защото нещата, никога не са едни и същи!)

Понякога, ... но достатъчно често!

Колкото до времето, при правилната нагласа и вътрешен мир, то е от точно толкова голямо значение, колкото сами му придаваме!

Защото дори и тук, както навсякъде по света, времето е условност! Условност, която много, много отдавна хората, са измислили именно, за да могат, да отбележат промяната в това, което се случва във и около тях! За това, няма как времето, да бъде присвоено или откраднато...

- Знаеш ли Алиса, че японците понякога пишат десетилетия съвършеното хайку на живота си!?... Онова, което най-пълно изразява вътрешният им свят и им носи мир и хармония със себе си!

И пак те, са превърнали в прекрасно изкуство умението, да слепим отново веднъж счупеното, като направим от него нещо още по-красиво!? Нарича се кинцуги!...

А златното лепило с което слепват парчетата е като красотата и силата на човешкият дух!...

Изкуството, да слепим по същият начин разбитата си душа пък, психолозите наричат резилианс!

Пожелавам от все сърце, подобна нагласа, сила и умиротворение на всеки от нас ❗ 💞 🙏 💞

04.07.2023

САМО НЕ ПУСКАЙ НИКОГА РЪКАТА МИ!

(На теб)

Недей,да плачеш! Тихо ще приседна 

ей тук, на края на леглото мълчешком!

Глава на мойто рамо,да облегнеш,

изгубиш ли усещане за "дом"!

Не се страхувай! Няма,да говоря!

Не ще разкъсам с думи тишината!

И аз се уморих до смърт от спорове

и просто търся в тъмното ръката ти!

Не се вини! До теб съм през живота!

Направихме големи,.. малки грешки.

Потъпкваха ни не веднъж жестоко,

но съхранихме в себе си човешкото!

Ограбваха ни, лъгаха без свян

Отрови бълваха за нас какви ли не!

Но винаги съм вярвал в нас и знам,

че няма, да стоим на колене!

И винаги, ще вярвам в тебе,знай!

в съдба,не ще превърнем наш'те грешки!

Ще те обичам и ще вярвам в теб, до край!

Родена си царица, а не пешка!

Богати сме все още със децата ни.

И въпреки безброя белези и рани,

все още грее огънче в сърцата ни!

Обичам те ! И вярвам в любовта ни!

За туй,вдигни очи и виж зората!

Разсъмва се, тъмата се стопява!

След всяка буря е най-ярка светлината!

Ще мине и това, недей забравя!

Звездата е най-ярка в тъмнината,

но през деня пак там е, не изчезва!

Само не пускай никога ръката ми

и ще преминем двама всяка бездна!

Ивайло Апостолов

16.06.2024

Честит Еньовден!

Днес, 24 юни честваме един необикновен празник – Еньовден. 

Еньовден е "Кръстопът" .

Пресечна точка между религиозното, (тъй като чества Св. Йоан Предтеча – човекът, предсказал идването на месията.) и окултните традиции свързани със земята и плодородието, които идват още от древните траки. 

Епицентър в който се събират и от който тръгват ритуалите за физическо и душевно пречистване и здраве.

Пресечна точка в която се пречупват култа към слънцето и култа към земята.

Повратният момент на лятното слънцестоене, в който предците ни вярвали, че лятото преваля и бавно тръгва към зимата...

Ден в който заедно с нощите около него традициите на предците ни свързват силата на вярата, с окултното, мистицизма и изотериката вярвайки, че събира пречистващата сила на стихиите на огъня и на лековитата "мълчана вода" от естествените водоизточници и сутрешната роса, в които се е къпало слънцето. Както на и и чародейната сила на билките по Еньовден.

Днес, утрото беше прекрасно!

И въпреки, че зеленината не беше така дъхава и свежа... Въпреки, че нямаше и капчица роса, а именяка съвсем не е в цветущо здраве,... все пак традицията беше спазена! <3

Честит празник на нашето Слънце Деян и всички именяци!

Имайте здрави дух и тяло! Бъдете благословени, честити, успяващи и сбъдващи в дълголетие!

Здравейте и Дерзайте в добро и благоденствие!

МАЛЪК МОЙ

Малък мой, извисяваш снага

и почти ме минаваш на бой.

В косите ми бляска снега,

а сърцето все пълно е с теб, малък мой!

Дълго чакахме, късно дойде,

Но изпълни живота ни с смисъл.

Аз не знам, кой живота краде

и кой с този те беше орисал?

Но безкрай те обичам такъв

както в първият радостен миг,

в който ти, част от моята кръв

поздрави Света с радостен вик.

Водиш знам, много трудна борба

и така, ще я водиш докрай.

Не веднъж, ще минаваш ръба...

В теб ще вярвам завинаги, знай! 

Да прегръщаш живота не спирай и миг! 

Нито миг ти не давай отбой,

Всеки малък успех с чест, те прави велик,

ако в него не станеш арогантен циник.

Бъди винаги верен на себе си и обичан такъв, малък мой!

Ивайло Апостолов

20.06.2024

НАРОДЕ КЛЕТ,КОГА ЩЕ СЕ СЪБУДИШ!?

сн. Мирослав Йотов 

Народе клет, къде ти е душата!?

Къде е непреклонният ти дух!?...

Десетилетия погазват ти правата,

И само в кръчмите роптаеш глухо!

Къде са волята у тебе, на Кубрат-а?

Обединил прабългарите в несломим велик съюз.

Къде е силата, къде е мъдростта ти,

с които отстоя и утвърди земята ни

сегашна и сина му Аспарух!

Къде е буйният свободен нрав на коня,

пред който коленичи не един народ!

Запази ли книжовността на Симеона

и Златния ни век на мъдрост, на духовност и възход!

Къде си ти, наследнико на Солунските братя, 

дали език на толкоз' племена?

И помниш ли историята свята, 

що завеща Паисий, в свойте писмена!?

Запази ли, оназ' непримиримост

и идеалите на Ботев и Апостола!?

Издигна ли се в своята значимост,

като крилатите момчета на Бенковски!?

Нима в ушите ти, все още не отекват,

молитвите на жертвите Баташки,

че позволяваш, да те язди всеки срещнат

и да засища алчността си и амбициите си голташки!

Не чуваш ли, все още канонадите

при Плевен,... на снарядите при Шипка!?

И грохотът неземен на грамадите,

в които трупи, канари и трупове в едно политват!

Забрави ли, за конската опашка?...

Забрави ли, за флага непокварен!

Че се оставяш, да те мачкат дебелашки,

продажни кукли на конци със нрав коварен!

Нима не помниш Драва, Одрин, Ахелой

с победите на българския щик,

Нима забрави бойният ни вик,

обърнал в ужас всеки чужд войник...

и клетвата на всеки наш герой!?

Народе клет, ти който имаше олтари,

и крепости от камък за болярите.

Ти, който обработваше металите

в оръжия, красиви съдове и маски,

докато другите народи още 

търчаха с тояги по препаски...

Сега лежиш в калта низвергнат, унизен 

в Европа на най-мрачните вертепи.

Кога ще се събудиш пак, благословен 

и ще поемеш горд, към утрешният ден,

                                                народе клети?!

Ивайло Апостолов

21.06.2024

сн. Мирослав Йотов 

КОПНЕЖ ПО ДЕТСТВОТО

Къде ми са детските книжки?

Играчките детски, къде са?

Албумът е пълен с въздишки,

по онзи свят, пълен с куп чудеса!

От снимките гледат усмихнати

онези безгрижни очи

и пак оживяват притихнали

отдавна в сърцето мечти, 

за свят на далечни галактики,

и битки с достойнство и чест!...

Но грубо ме сръчква с лакти,

без свян арогантното Днес.

Подсмихва се с поглед ехиден

намигва ми свойски лукаво

препъва ме, без да го видя

и в делника впримчва ме здраво.

Потъвам в матрицата сива

стрелки и задачи се гонят

и всичко пастелно, красиво

изчезва, зад тяхната броня!

Но срещна ли погледа светъл

изпълнен с надежди

и чудни мечти 

в очите ти сине, се връщам отново в онзи свят безметежен.

 И знам, ще пребъда чрез тебе... почти!

Ивайло Апостолов 

02.06.2024

ЖИВЕЙ! (ПО ДЯВОЛИТЕ!) ИСТИНСКИ ЖИВЕЙ!

ЖИВЕЙ! 

(ПО ДЯВОЛИТЕ!) ИСТИНСКИ ЖИВЕЙ!

Живей!

(По дяволите!) Истински живей!

И ако нещичко не ти хареса

пред него застани, напук на стреса!

И тухличка, след тухла, промени го!

И ако нещо в живота ти, те плаши.

В очите без да мигаш, погледни го!

Очите само на страха са страшни!

С вяра в себе си го погледни и победи го!

И ако нещо силно те привлича, 

стани, иди и с патос направи го!

И ако нещо с все сърце обичаш!

Разкрий сърце и здраво прегърни го!

И ако има много силни чувства 

от теб, към него и към теб, от него,

ти забрави за гордост, страх и его!

Сграбчи го топло и не го изпускай!

И ако нещо, да си тръгне иска,

гръб обърни, пусни го и не стискай!

Гори! Недей мъждука и не тлей!

Веднъж живееш, с главно Ж живей!

Ивайло Апостолов

11.06.2024