🕊️СПОСОБНОСТТА ЗА ЛЕТЕНЕ Е СЪСТОЯНИЕ НА ДУХА. ТЯ НЕ ЗАВИСИ ОТ ГРАВИТАЦИЯТА И ОСТАНАЛИТЕ ФИЗИЧНИ ЗАКОНИ ❗❤️🕊️

Ако скоро някой не ви го е припомнял...

Способността за летене е състояние на духа. Тя не зависи от гравитацията и останалите физически закони❗🕊️ 

За нея нямат значение външните ти ограничения, защото зависи само от вътрешните ти простори❗

 🕊️ Тя е свободата и шансът ВСЕКИ ОТ НАС, да осъществи правото си, да изразява себе си и да осъществи оптимално потенциала си (без значение, какъв е той); 

Тя е правото и шанса ВСЕКИ ОТ НАС, ДА БЪДЕ ПРИЕТ такъв, какъвто е❗С всичките си недостатъци и несъвършенства (защото съвършени хора няма), но съвършенството е идеал, който е жизнено важен, тъй като ни дава посока, цел и мотивация, да се развиваме и да ставаме всеки ден поне с една идея, една по-добра версия на себе си❗Да станем с още една искра, по-Човечни и Човеколюбиви към ближните си и към себе си... Всеки ден, да пристъпваме поне още една крачка напред по своя път, следвайки своя собствен ритъм и надграждайки себе си, и още поне една крачка едни, към други❗ БЕЗ ДА РУШИМ създаденото от другите, а подкрепяйки се взаимно, да градим ЗАЕДНО❗

Придобивайки самочувствие и увереност, предизвиквайки себе си и вътрешните си "котви"❗

БЕЗ ДА УНИЖАВАМЕ нито другите, нито себе си, а ПОМАГАЙКИ❗

ЗАЩОТО НЯМА ПО-ГОЛЯМА СУПЕРСИЛА И ПОВОД, ЗА УДОВЛЕТВОРЕНИЕ ОТ ТОВА, ДА СБЪДВАШ МЕЧТИ❗... ОСОБЕНО ЧУЖДИ❗💞🪁

 - Способността за летене е, свободата и правото да правим избори (дори грешни) и да вземаме решения, в рамките на своите възможности, като се учим, да поемаме отговорност, за последствията от тези решения, но и като непрекъснато разширяваме кръгозора си и своите умения и способности, получавайки нужната за това подкрепа ❗✌️

Днес имаме малък празник и повод, за равносметка ❗🎊💖🎊

Преди малко повече от седем години започнахме, да водим блога ни "Част от мен" - ( 4astotmen.blogspot.com ) за да споделяме нашият скромен опит от живота ни с, отвъд и въпреки диагнозата на Деян. 

Онова с което се сблъскваме, което учим и което ни вдъхновява❗По същото време и със същата цел създадохме и групата "Част от нас - хората с "увреждания, част от общността. Различното не е опасно", https://www.facebook.com/share/g/g2GLi8kMM9VpHfj7/

а малко по-късно и групата "Психосоциален навигатор, за активни родители"https://www.facebook.com/groups/210702679531425/?ref=share

за да можем ЗАЕДНО - ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ - родители на деца СЪС и БЕЗ специфични нужди и специалисти, да изградим едно уютно и подкрепящо пространство, в чието съвместно съБитие, семействата на хора СЪС специфични нужди и хронични заболявания, да получават адекватна, полезна и позитивна информация и подкрепа, а семействата БЕЗ такива, да разберат повече, за Спецификата на всяко от тези състояния, за да видят, че Различното нито е толкова "Различно", нито е толкова трудно, за разбиране❗И ни най-малко НЕ Е Опасно❗🌺

Да създадем една Общност на топлина и доверие ВЪВ и ЧРЕЗ която, "невидимото", да стане по-видимо и разбираемо. 

Чрез която, да се топят ледниците на Стигмата, да се рушат стените на предразсъдъците към "Различното" и да се проправят мостове помежду ни и по-здрави връзки в общността ❗💞

Защото ВСЯКО ДЕТЕ, без изключение заслужава ШАНС и ПОДКРЕПАТА от всеки от нас в опитите си, да полети на крилете на мечтите си и ако не, да ги достигне, то поне да се доближи възможно най-много до тях❗🕊️

ВСЕКО ДЕТЕ, притежава "криле" и "вродена" способност, да мечтае и да вярва в чудеса❗

Ние възрастните обаче, трябва да го научим, как да използва вятъра и да "духнем леко в платната му" ❗А не, да чупим мачтите на кораба му❗

Защото на Страхът, са му големи САМО очите👀, докато го погледнеш в тях директно ❗

А най-бързо той "подвива опашка", когато сме ЗАЕДНО❗

Днес (седем години по-късно), в началото на новата учебна година, след един доста труден за семейството ни период, сме на прага на поредното ново наше лично предизвикателство❗

Защото въпреки разочарованията, въпреки предателствата, изпитанията и неуспехите,

въпреки всичко, човек не трябва, да оставя искрата вълшебство и мечтите в душата му, да изгаснат❗✨

И надяваме се, на поредното ново начало❗💞 

Защото да си истински ЖИВ значи, да си малко луд❗... Да си последователен в мислите, ценностите и действията си ❗... 

И да "подправяш" всичко това с малко любов❗💞

Сърдечно благодарим на всички, с които правим това ЗАЕДНО и на всички, които останаха до нас през тези години, въпреки всичко ❗💞

Благодарим и на тези, които не останаха, за това, че облекчиха товара ни!

Благодарим и на онези, които ни предадоха, че имаха най-сетне смелостта, да махнат маските и да покажат истинските си лица! От тях научихме най-ценните уроци❗И благодарение на тях открихме, нови хоризонти на нашите възможности ❗

Благодарим ви ❗🫶🙏🫶

Обичаме ви❗🩵

СТРАДАНИЕТО Е ПЪТ...

- Страданието е път, Алиса.

И до къде, ще ни отведе този път, зависи единствено от нас самите.

Защото всяка крачка е важна!

Може, да ни отведе (дай Боже), до катарзис. Може, да е и още по-далеч - до положителна промяна и израстване!...

Така говореше Лудият Шапкар, а гласът му звучеше успокояващо и дори някак напевно. А самият той излъчваше някакво спокойствие и смирение.

Но може и да е до още много спирки по този път! - продължи той.

Болката физическа и душевна е просто спирка по този път!

Междинна или крайна, изстрадана или недоизстрадана и недоизказана, зависи от нас!

Може, да е просто скръб и депресия. Може, да е търсене на отговори и... виновни! ... Може, да е гняв - необуздан и всепоглъшащ!...

Всичко зависи от начина по който ще преживеем всяка загуба и какво ще направим от скръбта и болката!🪷

Пожелавам ти смирение, вяра и кураж❗💕 

И не бъркай смирението с примирението, нито с търпение!

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Пожелавам на всички ни смирение, вяра и кураж !💞

ТЪЙ ТВОЯТ ЖИВОТ, ЩЕ Е ПЪЛЕН И СМИСЛЕН

Не можеш насила, да вземеш назаем

искрица дори от чуждата радост.

От живота на друг, дори миг нетраен,

не ще, да прибавиш към своя със сладост!

От чуждото здраве, от чуждата младост,

не можеш да вземеш и зрънце за себе си.

Насила любов от друг, да откраднеш,

не можеш със нея изпълни сърцето си!

Щом злоба си скътал в душица нищожна,

не можеш по-свят, да се чувстваш! Не можеш!

Потъпкал чужд блясък, любов.... си безбожник!

И прошка не ще, да намериш в небето си!

Но няма и смисъл, защото живота

е път на взаимност, на обич и грижа!

Когато градиш и раздаваш с охота

и радост и обич множиш с твоя ближен.

Че опит човека споделя със радост

помни! Чужда мъдрост ти вземай на заем!

Че мъдрост добиваме, докато страдаме

и криле често правим си, докато падаме.

Ти можеш болник, да изпълниш с вяра.

Страдалец, с надежда. Нещастен, с радост!

С нежност и обич, с искра благодарност,

всеки миг от живота си, изпълни и споделяй!

Тъй твоят живот ще е пълен и смислен.

И в много сърца следа, ще остави.

Не ще си невидим. Не ще си измислен.

И може би няма, да бъдеш забравен.

Ивайло Апостолов 

19.09.2024

НЕКА НИКОГА НЕ ИЗНЕВЕРЯВАМЕ МА ТЕЗИ ТРИТЕ -ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ

 

Днес отдаваме почит на добродетелите човешки❗💖

Нека винаги сме изпълнени с Вяра, да сбъдваме❗🙏

Нека винаги ни крепи Надеждата ❗

За да не униваме и да не се отказваме❗⚓

Нека винаги сме изпълнени с Любов❗💖

Любов към Доброто и Истината❗

Любов към ближния и към себе си❗

Защото Любовта е първичната животворна и градивна сила❗💞

И нека Мъдростта винаги ни напътства при всичките ни избори и решения❗

В пътя ни един към друг и заедно напред❗

Честит празник на всички именяци!

Бъдете здрави, дълголетни и благословени!

И продължавайте, да изпълвате имената си, със смисъл! 💖

Нека НЕ само днес, всички бъдем по-човечни, обичащи ближния и ако не жертвоготовни, то поне подкрепящи❗💖

Нека не само днес бъдем по-уверени, по-доверяващи се и повече вярващи в Доброто, Хората и Смисъла на всичко❗💞

Нека бъдем по-мъдри и решителни в действията си❗💖

И най-важното, нека никога не губим Мъдростта и никога не изневеряваме на никоя от тези трите - Вярата, Надеждата и Любовта ❗🙏⚓💓

ДЕЦАТА СЕ УЧАТ НЕ САМО, ДА СЕ УСМИХВАТ ОТ РОДИТЕЛИТЕ СИ❗

 

Честит първи учебен ден, скъпи родители, учители и специалисти в сферата на образованието ❗💐
На добър час през новата учебна година❗🍀
Нека всички имате много здраве, много поводи, за гордост и усмивки, успех и просперитет, и много удовлетворение❗🌹

Да е светъл и ползотворен пътят, по който крачим всички заедно с децата ни! И нека заедно, се учим, да израствате❗

Нека всеки от нас - възрастните бъде своето по-добро, по-мъдро, по-смирено и по-приемащо и по-състрадателно „аз“. За да не спираме, да показваме на децата си как, да постъпват в добри и лоши моменти❗

В моменти на трудност или криза, в моменти на конфликт или такива, когато просто се чувстват в безизходица❗

В моменти, когато е нужно, да се отстояват, без да погазват достойнството на другия и да губят своето❗
И без да спират, да уважават другия❗ Независимо, колко са различни външно или по убеждения❗ 

Защото ВСЕКИ без изключение заслужава, да бъде приет и уважаван такъв, какъвто Е❗

Защото децата имат нужда повече от постоянни лични добри примери, отколкото от критика и поучения❗

Както казва Шиничи Сузуки: „Децата се учат да се усмихват от родителите си.“

Учат се също как, да преживяват загубите и да преминават през тъгата така, че да продължат след тях по-добри и по-силни.

Те - децата, възприемат нашите житейски ценности, предразсъдъци и нагласи. Опитват се, да задоволят нашите очаквания и неосъществени амбиции!...

 Учат се от нас родители и възрастни изобщо на ЦЯЛОСТНО ОТНОШЕНИЕ,  МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ и ВЗАИМООТНОШЕНИЯ❗❤️

Учат се какви, да бъдат и ... какви не!

Защото един от важните уроци, които децата научават от рано е, че думите са силно оръжие. Но това, което наистина носи промяна се действията и отношението❗Защото думите се изпразват от съдържание, ако останат само думи.

Пожелавам на всички ни отново една учебна година с много осъзнат личен пример, много попътен вятър, още по-силни криле и добра навигация ❗🍀

С благодарност към всички учители и специалисти, които помагат на децата ни, да създават своето по-добро бъдещо "Аз"❗ И с реверанс към всички, които през годините са полагали усилия ние, да станем това, което СМЕ ❗💞

 

 

Простичката житейска истина Алиса е, че да отгледаш, да откъснеш и да смачкаш цвете, са съвсем различни неща. Но единственото, което ги прави различни е отношението! - каза Лудият Шапкар.

И наистина тъжното е, че много хора правят последните две просто, защото носят удоволствие, без почти да изискват усилия!

С щастието е, същото.

Хората често откъсват или стъпкват чуждото щастие просто, за да се почувстват значими! За да внесат бързо и лесно малко цвят и удоволствие в собственият си живот! 

Защото, за да отгледаш свое собствено щастие, изисква много повече усилия, отговорност и грижа!

Въпреки това Алиса, бъди различна! Бъди старомодна! Грижи се за цветето на своето собствено щастие, а на чуждото, се радвай отстрани! Защото щастието е крехко и нежно цвете!🪷

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Новата учебна година е на прага ни, приятели.

От утре, ще завалят благопожелания, за ученолюбивост, трудолюбие, успехи и просперитет.

Нека обаче, не забравяме, че най-важното е, да научим децата си, да бъдат преди всичко Човеци❗❤️
И че цветето на всяко щастие е важно, за да бъде светът пъстрата и прекрасна градина, която е ❗💞

Подарявайте на себе си и хората, които обичате щастие! Но свое!💝

БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ ❗🌹

сн. Pinterest

ПРИКАЗКА, ЗА ЧОВЕШКИЯТ ГЕНИЙ, БОЛНИТЕ РОДИТЕЛСКИ АМБИЦИИ И ЧОВЕШКИТЕ ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ И СТРАХОВЕ ОТ ВСИЧКО РАЗЛИЧНО. И ЗАЩО И "ПРЕКАЛЕНО ХУБАВОТО", НЕ Е НА ХУБАВО ❗

 

Това е още една от хилядите истории от "живия живот", която доказва, поне три неща:

- Първо, че природата винаги се стреми към хармония и баланс и винаги, когато дава повече от едно, отнема от друго!

- Второ, че гениалността, е също форма на абнормност, точно както и забавянето или недоразвитието на някои функции, а човешката психика винаги се стреми, да вкара нещата в определени граници, за да избегне тревожността, страха и чувството на несигурност.

- Трето: "Човек се страхува от нещата, които не познава или не може, да си обясни - дори и да са "прекалено хубави". А когато, се страхува, той несъзнателно включва психологическите си защитни механизми като предразсъдъци и стигматизиране! И колкото по-силно е външното влияние върху вътрешният му свят, толкова по-яростно, подсъзнателно той ги отхвърля!...

                   🎻🎼🎶🎵🎶❤️‍🔥

Великият цигулар Николо Паганини, мрачният гений на музиката, човекът, когото нито един град на Европа не се съгласявал да погребе...

 Паганини бил с труден характер, възгрозен, с болезнен вид, но след  концертите жените буквално му се хвърляли на врата, а мъжете били готови да му прощават тази популярност сред дамите.

Това породило слухове, че си е продал  душата на дявола или практикува сатанизъм.

Хора, които изобщо не го познавали, разпространявали слухове, че е истински негодяй, макар че музикантът се занимавал с благотворителност.

В един прекрасен ден баща му Антонио Паганини, италиански търговец срочно  потърсил доктор. Пристигнал лекарят, но безпомощно повдигнал рамене – момчето Николо явно било мъртво. Бащата буквално го бил измъчил – заключвал го в тъмна барака без храна и вода и го заставял да се учи да свири на цигулка. Тереза Паганини, майката на нещастното дете, се заливала в сълзи. Купили малък ковчег, но не успели да го погребат – по време на церемонията по прощаването той изведнъж се надигнал, седнал и ужасен се огледал наоколо.

Още на следващия ден баща му отново му връчил в ръцете цигулката.

Той учел много бързо, съчинявал и изпълнявал твърде трудни за възрастта си неща и това завъртяло главата на бащата. Той нямал търпение синът му да стане знаменитост и след като бараката и гладът не свършили работа, наел учител – цигуларя  Джованни Черветто.

Вероятно, методите на учителя не се различавали особено от тези на бащата, защото Николо никога не споменавал името му и даже не го смятал за учител.

Може би тези двамата завинаги са могли да го откажат от музиката, но от момчето се заинтересували композиторът Франческо Ньекко и капелмайсторът на катедралата Сан Лоренцо Джакомо Коста. Те се отнасяли с момчето уважително, меко го напътствали, а Коста го взел на работа при себе си в оркестъра.

Обсебеността и суровото отношение на бащата не минало безследно. Цял живот Николо има крехко здраве и  пристъпи на мрачност. Освен това е потресаващо необразован, което за знаменитост, какъвто става с времето, е непростимо: пише с грешки, невеж е в областта на историята, макар че е понаучил това-онова, колкото да поддържа някакъв разговор. Явно баща му не го е пускал и на училище.

Талантът на юношата трябвало да се развива. Отиват при знаменития по това време,  Алессандро Ролла.

 Ролла бил болен, никого не приемал и баща и син Паганини се канели да си тръгнат, когато Николо видял на масичката цигулка и ноти. Написаното го заинтересувало, взел цигулката и засвирил. Болният Ролла чул изпълнението на собствената си творба, вдигнал се от леглото с желанието да види вълшебния музикант. Когато видял, че това е само един юноша, се обърнал към бащата: "Аз нямам на какво да науча този млад човек". Изпратил го при композитора Фернандо Паеро, той от своя страна, при Гаспар Гиретти, под ръководството на когото Николо достига съвършенство и като цигулар, и като композитор.

 Паганини става очевидна и неоспорима звезда. Пътува по градове и страни. Мнозина се възмущават от високите цени на билетите за концертите му, той ги вдига още повече. Тези, които идват обаче, са убедени, че този цигулар не прилича на никой друг. Ръцете му струват повече, отколкото са платили за концерта – те са безценни...

За да се разбере майсторството му, трябва да се знаят два факта. Веднъж заради спор той изсвирва мелодия на копринено шнурче от лорнет. Друг случай – недоброжелатели срязват всички струни на цигулката му, освен една. Той изсвирва целия концерт на тази струна и то така, че никой в залата не разбрал нищо. 

 

Паганини умира от туберкулоза преди да навърши 57 години. Последните месеци е на легло, почти без да става, само прекарва пръсти по струните на цигулката...

Ковчегът с останките му е закопаван няколко пъти и всеки път е изравян, заради заплахи от местните жители, за да го откарат на друго място и отново да го закопаят... Буквално всички в Европа  били уверени, че Николо е сатанист и нито един град не се съгласявал да оскверни земята си с неговите останки. 

Прахът на Паганини  намерил покой едва през 1896, 56 години след смъртта му, в гробището в Парма.

А на практика феноменалното му свирене било следствие на патология – пръстите му били изключително дълги и гъвкави, както  ги наричали на улицата – "паешки пръсти"...

Автор: Маргарит Иванов

via Даринка Иванова