сряда, 30 октомври 2024 г.

ЗА МЪДРОСТТА БЛАГОДАРИ И ПРОДЪЛЖАВАЙ НАПРЕД ❗



Доверие когато се пречупи

парченцата не можеш, да слепиш.

Лепило няма от къде, да купиш

и пъзелът му цял, да подредиш

тъй както безусловно си го дал.

(Но за предателя ти става някак жал!)...


Пукнатини остават във сърцето

и се просмукват студ, съмнения и мрак.

И страх, че всичко в дар дарено и отнето

те правят вече друг. Ала по-страшно е, че пак


ще срещнеш друг "приятел" някой ден

и той ще те направи на глупак!

И пак, ще бъдеш смъртно наранен

разбрал, че в тази връзка между две души

приятелят си бил единствен ти, души !...


Най-близките, най-смъртоносно те раняват,

Най-дълго раните кървят,

това го знам.

Предателство най-трудно се прощава.

И най-изгубен си! И най-безкрайно сам!


Към другите най-трудно пак намираш път.

Ала успееш ли ти, да опитомиш гневът,

макар че болката в едно с горчилката остава, 

по-мъдър ти израстваш, по-голям!


За мъдростта благодари и продължавай

напред! И няма, да останеш сам!

Има достатъчно добро, приятелства и хора, които заслужават❗💞


© Ивайло Апостолов 

31.10.2024

вторник, 29 октомври 2024 г.

КОЛИН ФАРЕЛ В ПОДКРЕПА на борбата с Булозна епидермолиза (ЕБ)

 


Актьора Колин Фарел(във видеото), финишира участието си в Дъблинския Маратон, с приятел ❗💞

Още едно емоционално видео, онагледяващо защо великите, са велики ❗💞🧑‍🦽🏃
Ема Фогърти и Колин Фарел са близки приятели от 16+ години.  Тя живее в постоянна, силна болка.

За тези, които се чудят, Булозна епидермолиза (ЕБ) е много болезнено, тежко кожно заболяване.  Тези, които го имат, имат средна продължителност на живота 30-35 години. 
Ема Фогърти е живяла най-дълго в Ирландия и в момента е на 40.

Повече от 20 000 бегачи излязоха по улиците на Дъблин в неделя сутринта за Дъблинския маратон.
Състезанието започна в 8.45 сутринта на Leeson Street Lower.

Колин Фарел и неговата дългогодишна приятелка Ема Фогърти са събрали досега над 775 000 евро в помощ на благотворителната организация Дебра след финала на маратона в Дъблин.

Г-жа Фогърти, която е най-дълго оцеляващият човек, живеещ с рядкото заболяване булозна епидермолиза (ЕБ) в Ирландия, се присъедини към холивудския актьор за последните 4 километра от състезанието – по един, който отбелязва всяко десетилетие от живота й.



Първоначалната им цел беше 400 000 евро, която те скоро надминаха след трогателна поява в Late Late Show.



Те си поставят нова цел от 1 милион евро и оттогава двамата са събрали 775 546 евро за Дебра, която осигурява грижи и жизненоважна подкрепа за 300-те души в Ирландия, живеещи с ЕБ.

Прочетете цялата история в Irish Independent



За онези, което не знаят, живота и борбата на хората със специфични потребности съвсем не са чужди❗

20-годишния си син на актьора Джеймс, който се роди през 2003 г., страда от невро-генетично заболяване, наречено Синдром на Ангелман.

#дъблинмаратон

#dublinmarathon

#colinfarrell

понеделник, 28 октомври 2024 г.

ВСЕКИ МИГ ТАМ, ДО МЕН БЕШЕ ТИ❗💞



В мигът, когато падах и ни ставах....

В мигът вина, съмнения и страх...

В мигът триумф и в онзи миг на крах,

когато ставах, въпреки... и продължавах

дори с пречупени криле, към своите мечти.

Всеки миг там, до мен беше ти.


В мигът, в който "ва банк" залагах всичко...

и на бръснача тръгвах по ръбът.

В мигът, в който дори сърцето ми едничко

в гняв и ярост чувствах, да гори,

но се изправях пак и пак срещу върхът.

Всеки миг там, до мен беше ти.


В мигът на най-свещените приятелства...

Във всеки блуден миг на кръстопът.

Във всеки миг на лицемерие и на предателства

и всеки миг на подъл удар с нож в гърба...


Във всеки миг, във всяка мрачна бездна...

Във всеки миг без брод, без мост и път...

В мигът пред съвсем, да съм изчезнал.

Почти, да съм изчезнал. Но ... почти.

Със свойта вяра в мен ми даваше надежда.

Всеки миг там, до мен беше ти.



Във всеки миг, когато имах нужда

В мигът, когато нямах нищичко съвсем

до мене бе, когато бивах свой, сред чужди.

И литвах пак от тебе окрилен.


И в онзи миг на щастие вълшебен,

когато нашето бъдеще роди

и чувствах се най-смислен и потребен.

И исках, да извикам "... миг поспри!"

Във всеки миг там, до мен беше ти.


И в този миг, когато имам всичко.

И по-богат се чувствам и от Крез.

Най съм щастлив и най-обичан, (без кавички)

Защото всеки миг от вчера, утре, днес

имах теб всяка нощ, всеки ден.

Беше ти всеки миг там, до мен.


© Ивайло Апостолов 

28.10.2024

петък, 25 октомври 2024 г.

ЛЮБОВТА НИ Е, ВИНАГИ С ТЕБЕ


( На първородния ми син )

Наше порасло любимо момче,

тъй безкрайно с надежда те чакахме.

Сякаш вчера, за пръв път проплака.

Но живота, тъй бързо тече!...


И порасна така изведнъж,

между многото предизвикателства.

Живота сблъсква те не веднъж

с разочарования и предателства,

и превърна те в днешния мъж.


Зная, водиш неравна борба,

ден, след ден. Без покой, без почивка

всеки ден преминаваш ръба.

Всяка битка, как срещаш с усмивка?


Благодаря ти, за всеки урок,

за всяка крачка, всяка малка победа!

Знай, в живота суров и жесток,

Любовта ни е, винаги с тебе!


© Ивайло Апостолов 

26.10.2024

"ЗАДАЙ ПОСОКА" или още веднъж за НЕдостъпността на средата и равното право на ВСИЧКИ хора, без ограничения на свободен достъп и придвижване

 


НЕдостъпността на средата и равното право на ВСИЧКИ хора, без ограничения на свободен достъп и придвижване, 

не еднократно са били тема на маши блогове.


Осигуряването на свободен достъп на придвижване е едно от важните условия, за по-самостоятелен и независим живот на хората с различни дефицити, чрез оптимално приспособяване на средата компенсиране на индивидуалните им ограничения.

Въпреки някои опити на "властта", да задължи, собствениците на частни и обществени сгради, да осигурят равен и безпроблемен достъп до своите обекти за ВСИЧКИ ГРАЖДАНИ, вече години наред се работи "на парче", за отбиване на номера при предписания и за усвояване на едни евро субсидии.


Малко хора обаче знаят ( защото всъщност болшинството изобщо не се интересува, че има редица нормативни и под нормативни наредби, които съдържат конкретни параметри в предписанията, както за инфраструктурните съоръжения и условия, осигуряващи достъпността - от ъгъл на денивелацията, ширина на рампите и т.н. ширина на вратите и условия в специализираните тоалетни за ♿, и още много други.

Такива са например,

НАРЕДБА № 4 ОТ 1 ЮЛИ 2009 Г. ЗА ПРОЕКТИРАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА СТРОЕЖИТЕ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ДОСТЪПНА СРЕДА ЗА НАСЕЛЕНИЕТО, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ

и 

НАРЕДБА № 6 от 26.11.2003 г. за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии (отм.)


Кампанията "Задай посока" на Общност Мостове е една изключително полезна кампания, за повишаване на информираността, за достъпната среда в обществена полза❗За поощряване на общността, да помага на хората, които имат проблеми с придвижването❗💞 


#достъпнасреда


#задайпосока

четвъртък, 17 октомври 2024 г.

 


Алиса стоеше приседнала на ръба на скалата. Вятърът правеше причудливи фантастични фигури от косата й, а погледът й привидно загледан в пропастта, всъщност се взираше някъде отвъд дълбините на бездънната бездна, образувала се след погрома в душата й.

 Външно, девойката не изглеждаше наранена. Видимо беше просто прекалено изтощена. Вътрешно обаче, Алиса беше направо опустошена от урагана от емоции, който все още се вихреше в душата й.

Лудият Шапкар приседна с неподозирана за външният му вид лекота до нея. Приглади с отигран до съвършенство несъзнателен  жест периферията на шапката си и каза:

- Чуй дете! В живота на всеки човек има преломни моменти, които преобръщат целият му свят, всички досегашни представи, ценности и намерения с главата надолу. Моменти толкова разтърсващи и драматични, че разделят живота му на "преди" и "след".

Въпреки раните и страданието такива моменти са особено важни и ценни, защото са катализатор за емоции и ни освобождават от всичко вече ненужно, което се е превърнало в тежест за нас - предразсъдъци, страхове или чувство на вина, за стари грешки...

Такива моменти са естествено "сито", за хората около нас. - продължи философски той. За това, че отварят очите ни, за истините, скрити зад много лицемерни маски, наивни идеали, илюзии и самозаблуди.

В такива моменти може би 80% от хората около нас се разбягват като хлебарки. А друга немалка част тихомълком, сякаш се стопяват в небитието и като че ли никога не ги е имало, само за да си спестят евентуален дискомфорт от нагнетената около нас атмосфера.

Безценното на такива моменти е, че тогава изпъкват ясно хората около нас, които остават като наши стожери и компас. Хората, благодарение на които не изгубваме представа кои сме и събираме осколките останали от разбитото ни Аз около вътрешният си център. И благодарение на които възвръщаме вярата в себе си. Благодарение на тази шепа хора, дори в такива моменти не губим своята посока и цел или ги преосмисляме напълно.

Най-тъжното и болезненото в тази история обаче е, че измежду хората около теб винаги, ще се намерят и дузина-две (дори и повече) такива, които не само ще те подминат и няма, да ти помогнат в нуждата! Но поради личен интерес и изгода, ще се опитат, да пречупят собственоръчно стълбата, която си изградил с последните си сили, за да се измъкнеш! Ще прережат, хвърлените ти спасителни въжета!... И някои от тях дори, със зле прикрито удоволствие, ще те настъпят обратно, в калта!... Някои от тях, дори ще са носили лицемерните маски на твои приятели... И тогава пред теб, ще се открие с грозното си лице драматичната истина, че някои от тези хора са просто безпринципни. Но други, са били до теб, не просто, за да се греят на огъня и светлината ти, а за да чакат този момент в който, да стъпчат и изгасят искрата ти❗

За това, когато паднат маските на лицемерието, добре запомни лицата на тези хора преди, да са ти обърнали гръб! За да не ги оставяш никога повече, зад своя❗

Именно от тях, Алиса се пази най-много❗

Въпреки, че точно тези същества са най-нищожни и нещастни. Защото няма нищо по-жалко, отблъскващо и нехуманно от това, да погалиш и да вдъхнеш искра живот на полуизсъхналото си невзрачно его, с моментното удоволствие и илюзорно чувство за "превъзходство", като се опитваш, да смачкаш някой по-добър от теб в момент, когато е паднал на колене.

Така завърши монолога си Лудият Шапкар. След което приглади нежно една вироглава руса къдрица зад ухото й. Прегърна я бащински през слабите рамене и впери поглед изпълнен с вяра и надежда в хоризонта, където някъде в далечината, Слънцето вече разрязваше мъглата и мрака със златната ножица на лъчите си.


🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

понеделник, 14 октомври 2024 г.

 



- Няма как, да израснем като уверени в себе си възрасти, Алиса! - каза Лудият Шапкар. 

Ако като деца в живота ни не е имало някой, който да ни покаже, че нещо у нас има стойност и сме важни!... Ако не е имало някой който, да ни даде поне глътка любов, без условия... Някой който, да направи за нас поне малко добро без, да чака отплата... Ако в живота ни като деца не е имало някой който, да покаже към нас поне шепа нежност и грижа и да ни покаже, че сме ценни за него!... Няма как!...

Освен, ако нечии опити, да смачкат все още неукрепналото ни Его, не са натиснали "бутона" на инстинкта ни, за самосъхранение толкова силно, че да мобилизираме всичките си вътрешни сили и енергия, срещу тези опити, да ни пречупят и да докажем на себе си, че сме много повече от това, в което се мъчат, да ни превърнат или да ни внушат, че сме.


🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

сн. Pinterest 

ДЕЦАТА НЕ ТЕ ОЦЕНЯВАТ ПО НЕЩАТА, С КОИТО СИ ГИ ОТРУПАЛ, А ПО ТОВА,.КОЕТО СИ ИМ ДАЛ ОТ ДУШАТА СИ И МИГОВЕТЕ ПРЕКАРАНИ ЗАЕДНО

 Децата не те оценяват по това колко пари имаш, в каква къща живееш или каква кола караш. Оценяват те по това, как се чувстват в твое присъс...