- Приятелството е птица, която не може, да лети, когато едно от крилата й е наранено, Алиса!- каза Лудият Шапкар и сложи успокоително ръце върху раменете на младата девойка, която изглеждаше така посърнала, че русата й глава приличаше на слънчоглед, който отдавна не беше виждал не слънце, а дори искра светлина!
- Най-много боли, когато хора, на които си помагал, да укрепнат крилете им, в някой момент, най-неочаквано пречупват твоите криле!
Най-жестоко боли, когато хора, с които си вярвал, че заедно мечтаете и се учите, да летите към мечтите си се опитват, да се изкачат и достигнат своята мечта, стъпвайки върху трупа на твоята!
Най-нечовешки боли тогава! Защото в този миг разбираш, че приятелят си бил само и единствено ти!
В този миг разбираш, че си бил просто, средство!... Оръдие, на нечия егоистична амбиция или още по-лошо - на нечий обикновен тривиален интерес и лична изгода!...
Защото тогава разбираш, че хората, които са ти се усмихвали и с които си споделял всичко, на които си доверявал всичко и на които си разчитал; хората пред които си разкрил сърцето си, помагал си и си давал, без дори, да се замислиш, са били всъщност непознати! Че усмивките са били просто маски, а думите и чувствата са били истина единствено за теб!
Жестока болка е, да чувстваш целият си вътрешен свят... цялата своя лична вселена ониществена до "средство", Алиса!
Дано никога не я почувстваш! Особено, от някой, който наистина си обичал!
Лудия Шапкар сякаш отново говореше по-скоро на себе си, изпаднал в онова типично за него състояние на откровение и катарзис.
- Тогава, доверието ти в хората и вярата в доброто у тях са наранени смъртоносно!.... Защото е наранено доверието ти в самият теб! Вярата в добрата ти преценка се лута, изгубила посока! Увереността в правилните ти избори се смалява! И всичко около теб започва, да ти изглежда някак по-голямо и по-трудно преодолимо. А това, посява малкото отровно зрънце съмнение, което бавно избуява и пуска разрушителните си филизи в корените на твоето Его, като наранява онази здрава основа от него, от която всички имаме нужда, за да се съхраним !
А нараненото Его и пречупеното доверие, заздравяват най-трудно, Алиса!
Те заздравяват най-бавно и дори, да заздравеят, вече никога не са същите!
Трудно можем, да намерим точните места на парчетата. А някои от тях, дори въобще не откриваме!
- Казвал съм ти не веднъж, че когато е готов, да се раздава човек, не може, да бъде ограбен! Това е така, защото грижата, вниманието и готовността, да даваш е основният израз на любов! А любовта е, безусловна! Тя в същността си не може, да бъде друга! И давайки я веднъж някому, ние вече сме се съгласили, да поемем риска, с нея да бъде злоупотребено. Но без този риск не бихме били хора!
Обичащият човек обаче, оставя гърдите си открити и не е трудно, да бъде наранен! Наранен жестоко! Защото хората-консуманори, които рано или късно срещаме по пътя си, съвсем не са малко!
Те на драго сърце, ще прегърнат доверието, което им даваме! Ще го употребят! И когато сметнат, че вече не им е нужно, просто ще го захвърлят! Това са хора, чиито живот е осмислен от външното, очевидното и материалното. Хора, чието дребно и нищожно Его трябва, да се изкачи високо върху планина от придобивки. И чиято куха и опустошена от страх, срам, чувство за малоценност и завист, от чувство за безсмисленост и вина душа се мъчи, да запълни поне част от празнината си с тях. Това са хора подчинени на интереса, алчността и низките страсти, които зле прикриват с високи претенции, които подсъзнателно възприемат дори себе си като предмети, които лесно могат, да бъдат купени... Хора с неутолима жажда за власт и измамна слава, които трудно потискат своя страх, да носят отговорността, за взетите от тях решения, за собственият си живот, но искат, да вземат решения, касаещи живота на десетки други! Защото това им дава усещане за значимост!
- Но човек не трябва, да забравя, че е добър, великодушен и щедър по природа . Защото има и други хора, които също са такива! Които ще го обичат, разбират и ценят такъв, какъвто Е.
Те никога няма, да те предадат! И само заради тях, този риск си струва, колкото и да боли понякога!
🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤
