четвъртък, 27 март 2025 г.

Казват, че е прекрасно, да живееш в облаците...

 


Казват, че е прекрасно, да живееш в облаците, защото ти дава възможност, да срещаш само хора, които могат да летят!


Така е!

Тайната обаче е в парадокса, че

за да живееш в облаците, освен силни криле и добра навигация са нужни здрави корени и трябва, да си "тежиш на мястото"❗💞


Ценете тези, които ви дават криле и корени, защото благодарение на тях ставате това, което сте❗


Безоблачно утро, приятели❗


🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

вторник, 25 март 2025 г.

НЕ БЪДИ КАТО ДНЕШНИТЕ МЪЖКАРИ, СИНЕ❗


(На любимият ни малък архангел)

Не бъди като днешните мъжкари, сине!

Не мачкай, за да бъдеш уважаван!

Тъй подигравката спокоен подмини !

Пред клеветата, остани изправен!


Не бъди като днешните мъжкари, сине!

Само страхливец падналият унижава.

Не позволявай на обезверените, да се предават.

Кураж им дай, докато трудното отмине.


С достойнство защитавай правотата.

Безчестното посочвай във очите.

Грижи се, за човечността в душата си.

Бъди искра, щом мрак изпълни дните!


Не бъди като днешните мъжкари, сине!

Цени жената и я уважавай!

Помни, градят се в трудност чест и име.

Грешиме всички. Грешките прощавай!


Не бъди като днешните мъжкари, сине!

Само несмелите крещят и унижават.

Такъв подарък, ако с вдигната глава подминеш,

цял непокътнат, за дарителят остава.


Всеки глупец нищожен може, да крещи

и в гняв безсилен, да размахва пръст и хули.

С достойнство само силният, ще замълчи,

когато само с дума, може другият да смаже. Ти си силен, чу ли!?


Не ставаш малък, вярвай, ставаш по-голям,

когато на афекта не отвърнеш!

Когато Егото си, си преглътнал сам

и болката на другия прегърнеш❗


Прическа, дрехи, мускули, помни 

Мъжкар от мижитурката не правят!

За туй на себе си, ти верен остани,

на обичта, доброто, съвестта и правдата! И силна имай вяра❗💞


Ти като днешните мъжкари не бъди!

Цената знай си и не се предавай!

Достойният, такъв ще те цени!

А другите, не те и заслужават❗


© Ивайло Апостолов 

     26.03.2025


понеделник, 24 март 2025 г.

ОБИЧАЙТЕ, ДОРДЕ СТЕ ЖИВИ

 


Със някой хора ни сближава разстоянието.

Със други ни разделя близостта.

Към Него ни въздига разкаянието.

А мерзостта, проваля в пропастта.


Любов и блага дума, ето пътя

прехвърлящ мостове един към друг.

А подлостта основите им мъти

Предателството ги разбива, като с чук.


Ръцете са спасителни въжета,

които хвърляме към падналият в кал.

когато грее истински сърцето

нетърсещо ни благодарност, ни похвала.


Раздаваш ли се, не дири изгода,

защото любовта е безвъзмездна.

Макар човека, да е хищник по природа,

без любовта безследно ще изчезне.


Защото тя е тази крехка нишка,

която спомня, че сме по подобие на Бога.

Без любовта, ще се стопим като въздишка

безследно и без смисъл в епилога.


За туй, обичайте дорде сте живи 

човека и живота, и доброто.

Само с любов, ще бъдете щастливи

и смислени, дори в праха по пътя към  Голгота.


Ивайло Апостолов 

25.03.2025

петък, 14 март 2025 г.

СВЕТЪТ Е ПЪЛЕН С ВЪЛШЕБСТВА, ПРИЯТЕЛЮ



 "Светът е пълен с магични неща, които търпеливо чакат сетивата ни да се изострят.“

Уйлям Бътлър Йейтс


Светът е пълен с вълшебства, приятелю!

Вълшебства търпеливо чакащи сетивата ни да станат достатъчно силни.

Душите ни, да си спомнят, че по рождение сме мечтатели.

И детето в себе си, да прегърнем с обич, нежно и мило.


Светът е пълен с вълшебства, приятелю.

Великолепни неща, будещи изумление.

Тъй величествено очарователни

и изпълващи ни с благоговение!


Светът е пълен с вълшебства, приятелю.

Просто отвори за чудо душата си!

Родени сме, да летим. Разпери крилата си!

И полети отново след мечтата си!


Прегърни детето в себе си, то е самотно!

Накарай го с днешното ти аз, да се гордее!

А то, ще ти припомни, че смисълът на живота

е ТУК и СЕГА просто, да го живееш!

...И как над дребните проблеми, да се рееш.


И може би, ще ти припомни отново,

как и на ефирното, да се възхищаваш!

Безпричинно как, да се радваш.

Да благодариш, да споделяш и да се раздаваш!


Светът е пълен с вълшебства, приятелю,

търпеливо чакащи, да се пробудиш.

И в свят на езичници, алчност и предателство,

ти да сбъднеш своето чудо!


Светът е пълен с вълшебства, приятелю!✨


Ивайло Апостолов 

15.03.2025

понеделник, 10 март 2025 г.



Както казва Франческо Петрарка: "Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете…"

Това обаче е само едно от лицата на истината. 

Не е ли още по-жестоко, да съдим прибързано по очевидното! 

Някои бурени в същността си са целебни, а някои цветя, са смъртоносни!

Така че, винаги е добре, да дадем ВРЕМЕ и ШАНС на себе си и на това, което преценяваме, без значение, дали е то цвете, животно или човек преди, да отсъдим. Да надникнем отвъд очевидното!

Защото едно прибързано заключение, обикновено е основано на неосъзнатите ни страхове и предразсъдъци, и може да ни погуби, когато е можело, да ни спаси и обратно!

Незнанието не е оправдание!

СъЗнанието, е подхождането към Света и себе си със-Знание.

А мъдрост е, да използваме знанието с достоинство и уважение, за израстване и за добро.

 


Трябва, да научим децата си, че е ВАЖНО:


   👉  НЕ, да не падат, а да могат да се изправят ❗


   👉  НЕ какъв старт, ще ти дадат, а как са те научили, да развиваш и използваш потенциала, който имаш❗


   👉  Че предварителната подготовка е винаги важна, но още по-важно е, как ще успееш, да се мобилизираш, когато трябва, да използваш наученото ❗


   👉  Че победителите се броят на финалната, а не на стартовата линия❗


   👉  Че най - много успехи и победи имат не най-силните, нито най-бързите,... а най-упоритите и последователни. Тези които не се отказват❗

   👉 Че успехът може да определи до голяма степен статусът ни в социалната йерархия. Но най-точно и пълно ни определя това, което правим с него. И доколко успехът и неуспехът повлияват на качеството ни, като Хора.

петък, 7 март 2025 г.

ОБЛЕЧИ ЛЮБИМАТА ЖЕНА С ЛЮБОВ❗💓



Облечи любимата жена с любов.
С дантелата на утринна роса,
извезана с безмълвен благослов
и вплела на сърцето ти гласа.

В пролетният ден я облечи
с наметка пъстра дъхави цветя
и блясъка на слънчеви лъчи.
За да усети твойта топлина.

Привечер залезът й украси
с прегръдката на своите ръце
и с устните си, нейните стопли!
Че няма по желано, може би

от песента на твоето сърце,
която всеки неин миг, да огласи.
Тогава, може би, ще разбере
това, което чувстваш! Може би!
И само може би, ще ти прости!

© Ивайло Апостолов 
08.03.2025



ПРАТЕТЕ ЦИРКЪТ НА ДАЛЕЧ, ДА ГАСТРОЛИРА

Омръзна ми от псевдо самаряни, от самопровъзгласили се светци, които сочат с пръст и сипват сол във раните ти, докато кал и кръв под ноктите...