Аз често сблъсквам се с неодобрение,
когато със тълпата не крещя.
И имам свое виждане и мнение,
дори за дребните неща.
И често зад гърба ми се шушука.
Подхвърлят злобни забележки, пак във гръб.
Но аз си свиркам и изобщо не ми пука.
Защото само жалките в гръб кълват.
Да гледаш във очите е достойно.
От правдата с чест, да не пестиш.
Със съвест чиста се върви спокойно.
Дори и срещу всички, да вървиш.
Аз мразя лицемерните преструвки
и костеливата ръка на стигмата!
И за това съм често "камъче в обувката".
Не казвам истината, до половината.
Аз ненавиждам клевети, сплетни и клюки,
герои на софрата, до камината,
политкоректни сиви мижитурки,
които мерят всичко с два аршина.
За туй, магарето си не оставям дълго в тинята.
И въпреки, че е предизвикателство,
животът извън принципите на тълпата.
Аз предпочитам истината, пред ласкателството.
Нагледах се на патетични псевдо братя!
И по-добре живот срещу течението,
но без веригите на хорските очаквания.
Или във непрестанен страх, от мненията
в нечия мазна "Книга, за оплаквания".
Не следвам моден тренд или тенденции
и мразя двойните стереотипи.
Мразя себични сноби със претенции
и още повече, двулични типове.
Но важно е, да се постави ясна граница,
между аутсайдера ... и свободата,
да бъдеш себе си... И да отгръщаш нова страница.
Да пускаш, щом изтръпне ти ръката.
Че рядко твоят свят ще разберат,
бъди готов! Ще се опитват, да те променят.
Да бъдеш себе си е истинско изкуство.
Да бъдеш себе си със мисъл, дух и чувство.
Помни, светът стреми се към баланс!
Честта, респекта и Достойнството са важни.
Всички различия, да имат толеранс.
И никой от себе си, да не се откаже.
© Ивайло Апостолов
28.03.2025
