ВЪРВИ НАПРЕД, НЕ СПИРАЙ❗

 

ВЪРВИ НАПРЕД,НЕ СПИРАЙ❗💓

Родителството е благословия и призвание, но съвсем нелека задача. Да си родител на "специално дете" обаче, е истинско предизвикателство!

За това, точно днес, в деня за информираност и подкрепа на хората с аутизъм и техните семейства искаме, да подарим на #всички родители на "специални деца" последният ми стих. Здравейте и дерзайте❗ 💞 

🌹💓🍀

ВЪРВИ НАПРЕД, НЕ СПИРАЙ❗

(На всички родители на "специални деца)

Когато е най-трудно и горчи,

Смири се!... Дишай!... Затвори очи!

И замълчи!

Помни! Ще мине и това!

През болката ще минеш и гнева.

След всяка трудност, тежка като чук,

Ще бъдеш друг, помни! Ще бъдеш друг!

Ала не скланяй ниско ти глава!

Със сигурност ще бъдеш ти различен.

По-мъдър може би, по-силен,... по-циничен

и по-любящ, навярно. По-човечен.

Малко по-истински и малко по-сърдечен.

Какъв те правят всяка  болката и страданието,

или отровата на разочарованието,

в романа на живота ти, от теб зависи!

Защото ти си в него главният герой, спомни си!

И никога, приятелю не го забравяй!

Да пише друг сценарият ти, не оставяй!

Защото като хищник по природа,

човек най-често следва личната изгода!

За туй, не се терзай! Не съжалявай!

И себе си с чест и достойнство отстоявай!

Постъпвай правилно, прекрачил страховете!

Така във всяка буря ти, ще устоиш на ветровете.

Помни доброто, но и лошото не чака!

Заспива слънцето по здрач и ражда се от мрака!

След бурята, най-приказна  искри дъгата

Сълза блести в усмивката ти! И усмивка ражда се в тъгата.

Помни, крилете ни укрепват срещу вятъра,

а сенките край нас, треперят от искрата ни.

Ти затвори очи широко, за незримото,

когато правиш скок, в необозримото!

Върви към Утре-то напред!

Щом е най-трудно, пак върви, не спирай!

Върви към себе си, към Бога в теб

и всеки ден, се преоткривай❗

Ивайло Апостолов 

02.04.2025

(Вдъхновено от Моника Василева)

ТИ БЛАГ БЪДИ ❗ (по Вонегът)

Ти благ бъди! Не позволявай на света,

да те направи коравосърдечен!

Дори в студената му сива суета,

ти остани любящ, усмихнат и човечен!

Не позволявай болката у теб,

във броня, да обгърне всички рани

и да превърне в къс скала сърцето ти.

Безволев роб на рой самоизмами.

И миг не позволявай на скръбта

и огорчението, даже на вината,

да ти отнемат на живота сладостта!

И да намразиш себе си и свойте братя.

Не позволявай на съмнението ти

в душата ти отрова, да пропие !

Ни на страхът ума ти, да гнети

и пътя към мечтите, да изтрие!

Съмнението и страхът ти са естествени,

когато правиш крачка в непознатото.

Ала помни, с кал само сме замесени.

Любов е истинското ни начало, вярвай братко !

Тя - любовта е майка на куража и на вярата.

Безстрашието не е твоето решение.

Куражът е, да действаш мъдро, въпреки страха, срещу покварата.

И да рискуваш, въпреки съмнението.

Живей със чест ! В доброто вярвай и люби!

Дори и всички други, да оспорват

и вярата ти всякак, да оборват!

Светът добър е, пъстър и красив!

Тук няма нужда от доказване и спорове.

Просто сърцето си широко отвори.

И знай, ще срещнеш повече Човеци между хората !

ТИ БЛАГ БЪДИ❗

© Ивайло Апостолов 

     27.03.2025

ДА БЪДЕШ СЕБЕ СИ Е ИСТИНСКО ИЗКУСТВО , Имайте смелостта, да го овладеете, като уважавате чуждото достоинство❗💞

 

Аз често сблъсквам се с неодобрение,

когато със тълпата не крещя.

И имам свое виждане и мнение,

дори за дребните неща.

И често зад гърба ми се шушука.

Подхвърлят злобни забележки, пак във гръб.

Но аз си свиркам и изобщо не ми пука.

Защото само жалките в гръб кълват.

Да гледаш във очите е достойно.

От правдата с чест, да не пестиш.

Със съвест чиста се върви спокойно.

Дори и срещу всички, да вървиш.

Аз мразя лицемерните преструвки

и костеливата ръка на стигмата!

И за това съм често "камъче в обувката".

Не казвам истината, до половината.

 

Аз ненавиждам клевети, сплетни и клюки,

герои на софрата, до камината,

политкоректни сиви мижитурки,

които мерят всичко с два аршина.

За туй, магарето си не оставям дълго в тинята.

И въпреки, че е предизвикателство,

животът извън принципите на тълпата.

Аз предпочитам истината, пред ласкателството.

Нагледах се на патетични псевдо братя!

И по-добре живот срещу течението,

но без веригите на хорските очаквания.

Или във непрестанен страх, от мненията 

в нечия мазна "Книга, за оплаквания".

Не следвам моден тренд или тенденции

и мразя двойните стереотипи.

Мразя себични сноби със претенции

и още повече, двулични типове.

Но важно е, да се постави ясна граница,

между аутсайдера ... и свободата,

да бъдеш себе си... И да отгръщаш нова страница.

Да пускаш, щом изтръпне ти ръката.

Че рядко твоят свят ще разберат,

бъди готов! Ще се опитват, да те променят.

Да бъдеш себе си е истинско изкуство.

Да бъдеш себе си със мисъл, дух и чувство.

Помни, светът стреми се към баланс!

Честта, респекта и Достойнството са важни.

Всички различия, да имат толеранс.

И никой от себе си, да не се откаже.

© Ивайло Апостолов 

    28.03.2025

В ИГРАТА НА ЛЮБОВ НЯМА ПЕЧЕЛИВШИ ИГРАЧИ

В играта на любов няма печеливши играчи.

Защото Любовта не е игра. Няма аматьори и професионалисти. Няма надпревара, нито трофеи...

Ако има дори едно от тези неща, просто не е любов!

Любовта няма нужда от условности. 

Ако има такива, значи любовта вече си е тръгнала.

А често и изобщо не е идвала!

Единственото от което има нужда е, да се себеосъществи!

Ние хората имаме едно много погрешно схващане, че любовта и щастието са съществителни! Всъщност в живота, те са глаголи, защото постоянно се себеосъществяват!

Изрази като "преследвам любовта" и "преследвам щастието", създават нагласи, които са напълно погрешни!

Защото "преследването" автоматично превръща целта в "обект" , в мишена и в потенциална "жертва" !...

За това, любовта и щастието могат единствено да се себеизразяват и изживяват! Могат единствено, да се приласкаят!

Вие как мислите?

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Казват, че е прекрасно, да живееш в облаците...

 

Казват, че е прекрасно, да живееш в облаците, защото ти дава възможност, да срещаш само хора, които могат да летят!

Така е!

Тайната обаче е в парадокса, че

за да живееш в облаците, освен силни криле и добра навигация са нужни здрави корени и трябва, да си "тежиш на мястото"❗💞

Ценете тези, които ви дават криле и корени, защото благодарение на тях ставате това, което сте❗

Безоблачно утро, приятели❗

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

НЕ БЪДИ КАТО ДНЕШНИТЕ МЪЖКАРИ, СИНЕ❗

(На любимият ни малък архангел)

Не бъди като днешните мъжкари, сине!

Не мачкай, за да бъдеш уважаван!

Тъй подигравката спокоен подмини !

Пред клеветата, остани изправен!

Не бъди като днешните мъжкари, сине!

Само страхливец падналият унижава.

Не позволявай на обезверените, да се предават.

Кураж им дай, докато трудното отмине.

С достойнство защитавай правотата.

Безчестното посочвай във очите.

Грижи се, за човечността в душата си.

Бъди искра, щом мрак изпълни дните!

Не бъди като днешните мъжкари, сине!

Цени жената и я уважавай!

Помни, градят се в трудност чест и име.

Грешиме всички. Грешките прощавай!

Не бъди като днешните мъжкари, сине!

Само несмелите крещят и унижават.

Такъв подарък, ако с вдигната глава подминеш,

цял непокътнат, за дарителят остава.

Всеки глупец нищожен може, да крещи

и в гняв безсилен, да размахва пръст и хули.

С достойнство само силният, ще замълчи,

когато само с дума, може другият да смаже. Ти си силен, чу ли!?

Не ставаш малък, вярвай, ставаш по-голям,

когато на афекта не отвърнеш!

Когато Егото си, си преглътнал сам

и болката на другия прегърнеш❗

Прическа, дрехи, мускули, помни 

Мъжкар от мижитурката не правят!

За туй на себе си, ти верен остани,

на обичта, доброто, съвестта и правдата! И силна имай вяра❗💞

Ти като днешните мъжкари не бъди!

Цената знай си и не се предавай!

Достойният, такъв ще те цени!

А другите, не те и заслужават❗

© Ивайло Апостолов 

     26.03.2025

ОБИЧАЙТЕ, ДОРДЕ СТЕ ЖИВИ

 

Със някой хора ни сближава разстоянието.

Със други ни разделя близостта.

Към Него ни въздига разкаянието.

А мерзостта, проваля в пропастта.

Любов и блага дума, ето пътя

прехвърлящ мостове един към друг.

А подлостта основите им мъти

Предателството ги разбива, като с чук.

Ръцете са спасителни въжета,

които хвърляме към падналият в кал.

когато грее истински сърцето

нетърсещо ни благодарност, ни похвала.

Раздаваш ли се, не дири изгода,

защото любовта е безвъзмездна.

Макар човека, да е хищник по природа,

без любовта безследно ще изчезне.

Защото тя е тази крехка нишка,

която спомня, че сме по подобие на Бога.

Без любовта, ще се стопим като въздишка

безследно и без смисъл в епилога.

За туй, обичайте дорде сте живи 

човека и живота, и доброто.

Само с любов, ще бъдете щастливи

и смислени, дори в праха по пътя към  Голгота.

Ивайло Апостолов 

25.03.2025