БУРЯТА

Всяка буря е изпит по житейският друм..

Ала някои разчистват път, душевност и ум.

Иззад мрачните облаци, ти рисуват дъга.

И отмиват тревогите,... и вина и тъга.

И заставаш пред избора, да потънеш ли в мрак,

да продължиш ли към изгрева,... да подвиеш ли крак?...

Знай, живота магия е, и борба е, докарай!

За това, не унивай, с чест бъди, и дерзай!

И дори, да отстъпиш, и дори да поспреш

с доброто в сърцето продължи, да растеш.

И с мъдрост в ума си продължавай наред!

Разширявай духа си,...добрата, мироглед...

Всяка трудност и болка претворявай в добро,

без да дириш отплата, влагай ум и човечност!

Срещу всяка неправда, застани с мъжество!

Благодарност не чакай, за своята сърдечност.

И бъди, като огън, запалвай искри 

в душите всички с изгаснала вяра!

И бъди като бурята, която разчиства,

дава сила на слабия и криле на бунтара!

Всяка буря е изпит, вълна в житейския извор.

Ти избираш! С чиста съвест и мъдрост направи ли избор!?

© Ивайло Апостолов 

    09.07.2025

 Автор Събина Андреева 

Еволюцията има интересна теория, за произхода на целувките.

Целуването между хората не е възникнало заради романтиката и любовта

Целувката – този на пръв поглед прост акт на привързаност и близост – всъщност има дълбоки корени в еволюционната ни история, показва скорошно проучване, ръководено от Адриано Р. Ламейра, доцент по психология в университета "Уоруик" във Великобритания.

 Ламейра смята, че целувката не е просто символ на любов, а остатък от древен инстинкт за обгрижване, свързан със специфично обгрижване и грижа за хигиената. „Целувката не е просто производен знак на привързаност при хората,“ обяснява Ламейра пред Daily Mail. Според него, целувката е рудиментарна форма на обгрижване при приматите, която с времето е запазила основната си функция, макар и в по-семпъл вид.

В хода на наблюдения върху поведението на маймуните, Ламейра и неговият екип открили, че някога обгрижващите действия са включвали контакт с устата, когато приматите са засмуквали козината или кожата на другия, за да премахнат паразити или остатъци. Този тип обгрижване или почистване е бил от съществено значение за хигиената на животните, особено като се има предвид голямото паразитно натоварване в природната среда.

С течение на еволюцията и с намаляването на окосмяването по тялото на нашите предшественици, необходимостта от подобни обгрижващи действия отпаднала, но самият акт на засмукване и контакт с устните останал. Така се е стигнало до това, което днес познаваме като целувка. 

Според Ламейра, преди около 2 до 4 милиона години хората са започнали да използват целувката като жест на интимност и комуникация. Първите писмени доказателства за целуване се срещат в древни месопотамски текстове от около 2500 г. пр.н.е.

Едно от загадъчните развития в историята на целувката според Ламейра е трансформирането ѝ в акт със сексуален подтекст...

Днес целувката е "кристализиран символ на доверие и принадлежност" учения.

 Малко други човешки жестове носят със себе си толкова много символика и социални очаквания, както целувката. От акт на интимност до поздрав или израз на приятелство, тя продължава да играе важна роля в социалното и емоционалното ни общуване.

ПРАТЕТЕ ЦИРКЪТ НА ДАЛЕЧ, ДА ГАСТРОЛИРА

Омръзна ми от псевдо самаряни,

от самопровъзгласили се светци,

които сочат с пръст и сипват сол във раните ти,

докато кал и кръв под ноктите им бият на очи.

Омръзна ми от идоли гротески,

от колоси с крака и със сърца от глина,

които търсят в чуждите очи трески,

а в собствените си, не виждат и гредите, в руини.

Омръзна ми и от лъжепророци,

които са готови назидателно, да те бичуват

уж в името на вярата на наш'те свети праотци,..

отдавна спрели, да я чувстват и изпразнени от нея,... възвисеното, да чуват.

Омръзна ми от ангели с пречупени души,

които си играят с чуждата човечност!...

От мними "жертви", чието скрито хищничество безпощадно те души

и лочи от доброто в теб, без свян и съвест безсърдечно!...

Омръзна ми от предразсъдъците на полуинтелигенти,

които те осъждат и захвърлят те във клетката

на свойте страхове и стигми!...

И без да съм поръчвал, нито пил, да плащам сметката им!

Омръзна ми, от консумиращи "приятелства"...

от лицемерни вълци, в овчи кожи,

за тях респект е равно, на ласкателство,

а чест, доверие, достойнство,... просто поза.

Моралът е заместен с интереса,

а "съвест" и "вина", са кухи фрази.

Там всеки истински мотив е, зад завеса...

Страх, алчност, завист и клокочеща омраза!...

"Достоинство", по презумпция е, фикция,

а чуждите емоции - валута!

Човешкият живот, по дефиниция

се жертва щом е чужд, за под минута,

щом има келепир, за ненаситната амбиция!

Омръзна ми, от евтини интриги!

От пошли циркове и клоунади!

Да се опитват, без да съм с брада, да я подстригват !

И здрави зъби, ми додея, да ми вадят!

Махнете всичките маймуни от гърба си!

И си сипете по една студена бира!

Заплетен ли е текелажа, отрежете го от борда! Разчистете пътя си!

И изпратете циркът на далеч, да гастролира!

© Ивайло Апостолов 

    04.07.2025

Зареждайте собствената си искра и изпълвайте живота си със смисъл, а себе си, със стойност. 

Колкото повече човек има в себе си, толкова по-малко очаква от другите и по-малко се влияе от чуждото мнение и одобрение.

Стремежът на посредствеността е, да маскира, омаловажи и унищожи вашата стойност. И колкото по-силно чувства, че контрастирате и изпъквате, толкова по-силен е този стремеж, независимо от посоката! Макар, че е по-склонна снизходително, да съжали по-слабите, отколкото би простила, на по-силните! Особено, в момент на затруднение.

Подтиснат или не Страхът от по-доброто, винаги, ще е основен мотив в действията на посредствеността, защото неизвестността относно истинските граници на нейните възможности, допълнително подклаждат този страх. И разпалват в нея завист и омраза. А всичко това, провокира в посредствеността гняв и агресия.

Не се страхувайте, да бъдете себе си! Да сте различни от масата. Да сте цветното петно в сивото и "черната овца" в стадото.

По-добре, да блестите рискувайки, атаките на враните, отколкото, да оставите тълпата да ви погълне и да изличи цветовете ви❗

Бъдете сигурни, че рано или късно, ще намерите себеподобни, които да оценят истинската ви стойност, по достойнство❗

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

НЕ ВСЯКО...

Не всеки дъжд е локви, кал или тъга.

Често е обещание, за синева и за дъга.

За нещо ново, чисто и прекрасно,

което от сълзите бистри, ще порасне!

Не всяка буря, просто разрушава

живота и душите ни, приятелю.

Не всеки огън всичко в прах изпепелява

в света на често заслепените мечтатели. 

Не всяко чуто "Браво!", бива искрено

и не всяка усмивка е сърдечна и от радост.

Не всяко "С теб съм!", бива недвисмислено

и не всяка победа, носи сладост!

Не всяко знание е мъдрост 

и по-широк, и по-далечен кръгозор.

Кураж помни, не бива всяка дързост.

Не всяка птичка, пее в хор.

Не всяка обич, бива споделена

Не всяко "Да живей!", възвеличава.

Не всяко "Можеш още!", порицава...

Беди и клетви - всичко е, до време.

Не всяка прошка, истински прощава.

Не е триумфа винаги с фанфари.

Дори и любовта понякога, изпепелява.

Ако ли не, поне, ще те опари.

Не всяко "Тръгвам си!", е призив за раздяла

и не всяко "Здравей!"- благословия.

Доверието, често се предава.

И не е стигма, всяка орисия.

Помни, че с всеки избор се променяме

и често преобръщаме живота си!

Че всяко зло и благо, са до време

и че сами съдбите си ковеме!

Живота е магия! Не просто пошли фокуси!

© Ивайло Апостолов 

    20.06.2025

ПО ЕНЬОВДЕН❗

Еньовден е.
Празникът честващ раждането лятното Слънцестоене и раждането Св. Йоан Предтеча, когато в традициите,  се преплетат Християнството и Окултното, което според някои изследователи датира още от времето на мистичните траки. 
Честит имен ден,  на порасналото ни Слънце Деян и всички именяци❗🍀🪻🌾🌿

ПО ЕНЬОВДЕН❗

Розова цъфва зората.

Слънце играе в тревата.

Слънце по изгрев видя ли?

С него в росата игра ли?

'Ми ли с росица очите?

Ходи ли заран с момите,

билки на китки, да правиш.

Китки от билки, за здраве.

Според рецептите стари

на беловласи знахари,

китка за обич, набра ли?

( За да е силна е знайно, че

трябват люляк, имел и омайниче.)

Броди ли, снощи да дириш,

в тихите горски баири

извор със бистра водица.

Преди, да светне Зорница,

пълни донесе ли стомни,

думичка без, да пророниш.

Срещна ли Еньова буля

и благослова й чу ли, а?

По заник слънце с момците,

беше ли пръв във игрите.

Скача ли огън, за здраве?

Дири ли скрито имане?

Еньо мистерии крие!

Ще ли пред теб ги разкрие?

© Ивайло Апостолов 

24.06.2025

Родени сме с души на пеперуди

Родени сме с души на пеперуди,

приятелю. Не вярвай ти в заблудите

на разни мижитурки безгръбначни.

Щом имаш воля, значи има начини!

Не вярвай в стигмата! Стани! Разбий оковите

на невъзможното и отвори ума си.

Не вярвай в клетвите езически на робите.

Кови желязото, докато нажежи се до червено

и изкови от него независима съдбата си!

Не позволявай нечие сърце сломено,

да окове във свойте предразсъдъци душата ти!

Не вярвай, че е шансът ти в пълзенето!

Лети високо ти над завистта и злобата!

Над дребните интриги и фалшивите "прозрения".

От висините, други измерения 

и други хоризонти имат хората!

Не вярвай в малодушни уверения,

на нечий дух, отдавна вече смазан.

Нито на онзи, които иска, да пречупи

в зародиш още порива и силата в крилете ти.

Или опитва се мечтите ти, да купи

на безценица.

Лети! Повярвай, по душа си пеперуда, не гъсеница!

 ® Ивайло Апостолов 

      21.06.2025